Определение № 25759 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25759 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110172900 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 12.03.2026 г. на ***. чрез адв. *** за изменение в частта за разноските на Решение от 04.03.2026 г. по гр.д. № 72900/2024 г. на СРС.

Твърди, че нему се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в поискания размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили отговори на молбата от *** и „***.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги ( pro bono) на материално затруднени лица чл.38, ал.1, т.2 ЗА (Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.).

Легитимиран да иска определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е адвокатът, а не страната, която представлява; съдът се произнася досежно права на процесуалния представител; при присъждане на адвокатско възнаграждение, то е в полза не на страната, а лично на адвоката, като последният е легитимиран и да иска издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на вземането. Надлежна страна по искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, които страните си дължат една на друга е вече страната, която твърди било, че в нейна полза не са присъдени, съответно са присъдени по-малко от дължимите, било, че е осъдена да плаща на насрещната страна разноски, съответно, че техният размер е завишен. Съдът приема, че настоящата молба изхожда направо от адв. Д. в качеството му на процесуален представител на ищеца по делото (Определение № 4221 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 72/2023 г., IV г. о.).

Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт, който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно чл. 102 ГПК, но неоснователна по съображения, подробно изложени в решението по делото, за които не са налице основания за ревизия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 12.03.2026 г. на ***. чрез адв. *** за изменение в частта за разноските на Решение от 04.03.2026 г. по гр.д. № 72900/2024 г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2