Решение № 216 от 12.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пазарджик , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня П. при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня П. Административно наказателно дело № 20205220201677 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „M.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Д., обл. Пазарджик, представлявано от управителя А. П. Ч., чрез пълномощника адв. Е. К.-П. от ПзАК, против Наказателно постановление № 13-002241 от 28.10.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.275 ал.1 от Кодекса на труда във вр. с т.360 от Правилник за техническа безопасност при леене на метали, на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства 1 и излага аргументирано писмено становище за отмяна на НП. Претендира присъждане в полза на дружеството-жалбоподател сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представителюрисконсулт, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновани доводи в представено писмено становище за законосъобразност на издаденото НП, чието потвърждаване се иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с обжалваното НП, за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като не е поставил между машините за леене под налягане щитове от стоманена ламарина по дължината не по-къса от машината и не по-ниска от 2 метра.

Нарушението било извършено на 03.06.2020 г. в с. Д., когато не са били поставени от работодателя описаните по-горе щитове.

Нарушението било установено на 04.06.2020 г., когато във връзка с получен сигнал за станал инцидент в обект на дружеството- „Леярски цех“, намиращ се в с. Д., била извършена проверка на място, при която било установено че двама от работниците на дружеството са пострадали, като покъсно единият умира и е била констатирана липсата на поставени щитове между машините за леене.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.275 ал.1 от КТ във вр. с т.360 от Правилник по техническа безопасност при леене на метали, поради което св. В.Д. съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 13002241 от 20.07.2020 г. в присъствието на управителя на дружеството, на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта управителят не вписал 2 обяснения и възражения.

Срещу съставения АУАН било депозирано писмено възражение от управителя на дружеството-нарушител, което не било уважено от АНО и въз основа на акта на 28.10.2020 г. било издадено атакуваното НП, което е връчено на служител в дружеството по пощата на 30.10.2020 г., видно от известие за доставяне на л.11 от делото. Жалбата против НП е подадена от надлежно упълномощен от управителя на санкционираното дружество адвокат чрез АНО до съда и била входирана в деловодството на Д „ИТ“Пазарджик на 06.11.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите В.Д., С.А. и Д. Д. и вещественото доказателство- СД-диск, съдържащ видеофайлове от охранителните камери в „Леярски цех“ в с. Д., предявени на страните чрез възпроизвеждането им в съдебно заседание.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира в хода на АНП да е допуснато съществено процесуално нарушение. АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на законовия представител на дружеството-нарушител. АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на техните правомощия и в законоустановените срокове. Актът и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН- в тях е посочена дата и място на извършване на нарушението и е дадено пълно и ясно описание на същите. Дадената правна квалификация съответства на направеното словесно описание на нарушението.

Посочен е и субектът на нарушението- дружеството-жалбоподател в качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна. Прав е процесуалният представител в изтъкнатия довод, че дружеството като работодател следва да изпълни задължението си по-осигуряване на ЗБУТ, което да се осъществи 3 чрез предприемането на мерки и действия, които да бъдат възложени на конкретни дружеството лица или служители в дружеството. В конкретния случай поставянето на предпазни щитове от стоманена ламарина между машините за леене под налягане в „Леярския цех“, чрез които да се осигурят ЗБУТ, които да отстранят, ограничат или намалят опасността за живота на работниците в цеха. За да се вмени в нарушение неосигуряването на тези ЗБУТ на дружеството обаче е без значение дали същото е възложило на конкретни лица да осигурят тези здравословни условия на труд и че същите са бездействали.

Това би могло да влече тяхната лична административнонаказателна отговорност. Отговорността на виновното длъжностно лице е предвидена от законодателя паралелно с тази на отговорността на работодателя и евентуалното й ангажиране на води до отпадане на отговорността на работодателя. Освен това не е необходимо при описанието на изпълнителното деяние на нарушението да се сочи чрез кои длъжностни лица е действал субектът на нарушението, в случая дружествотоработодател. Отговорността на дружеството за извършеното нарушение се обуславя от това, че същото като работодател не е осигурило въпросните ЗБУТ, независимо дали е предприело или не действия чрез своите длъжностни лица. В този смисъл и не е необходимо в описанието на нарушението да се сочи чрез кои лица дружеството-работодател е реализирало нарушението- управителят или друго длъжностно лице.

Съдът не споделя и другото направено в жалбата възражение за допуснато СПН, тъй като в АУАН не било посочено дали св. С.А. е свидетел на извършване или установяване на нарушението или на съставянето на АУАН. Действително в АУАН не е посочено в качеството на какъв свидетел е вписана на С.А., което е процесуално нарушение, но не и съществено такова, тъй като правото на защита на дружеството не е нарушено. Видно от стр. 3 на АУАН е, че св. А. е положила подписа си на две места- в качеството на свидетел на установяване на нарушението и в качеството на свидетел на съставяне на акта. При това положение няма съмнение като какъв свидетел е вписана св. А., още повече че актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е надлежно предявен и връчен.

Възражението, че не били взети предвид от АНО съображенията изложени в писменото възражение срещу акта, съдът счита за неоснователно.

4

То би имало значение единствено в случаите, когато съдът при служебната си проверка констатира, че вмененото на дружеството нарушение не е извършено или е доказателствено необезпечено, респ. ако приеме че е налице такова, но то е малозначително или наложената санкция не съответства на извършеното нарушение. Настоящият случай обаче не е такъв.

Неприемлив е изтъкнатия довод за допуснато СПН, изразяващо се в немотивираност на НП, с което била нарушена разпоредбата на чл.59 ал.1 и чл.35 от АПК, както и че не е обсъдено и оборено депозираното писмено възражение срещу АУАН. Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че АНП се развива по реда на ЗАНН и посочените разпоредби са неприложими по същото, тъй като касаят индивидуалните административни актове, какъвто безспорно издаденото НП не е. В настоящето производство пред въззивната инстанция са приложими субсидиарно единствено правилата на НПК, към които препраща нормата на чл.84 от ЗАНН. Реквизитите на НП са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН и сред тях липсва изискване за излагане на мотиви, както и за обсъждане на подадено възражение срещу АУАН. Освен това след като в НП са изложени обстоятелства свързани с адм. нарушение, е очевидно че по този начин АНО не е приел и е оборил изложените във възражението доводи за липса на извършено нарушение.

Анализирайки приложимата нормативна уредба и с оглед на събраните доказателства, съдът намира че вмененото на дружеството нарушение е извършено и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Няма спор по делото, че дружество „M.“ ООД има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Съгласно вменената за нарушена разпоредба на чл.275 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Цитираната разпоредба въвежда императивно задължението за работодателите да осигурят ЗБУТ, за да пазят живота и здравето на работниците. Тази разпоредба е изведена като общо правило и се основава на нормите, съдържащи се в нормативните актове, които регламентират 5 изискванията, както към работодателите, така и към работниците, при полагането на труд. Тази бланкетна норма препраща към подзаконовата нормативна уредба, която урежда подробно задълженията на работодателите за осигуряване на ЗБУТ, какъвто безспорно е и Правилника по техническа безопасност при леене на метали. Няма спор, че дружеството-жалбоподател в стопанисвания обект „Леярски цех“ в с. Д. осъществява дейност- леене на метали, в частност алуминий, която е високорискова, тъй като се осъществява от машини, като методът който се използва е под налягане.

Спорният момент е дали Правилникът по техническа безопасност при леене на метали (Правилника), който е издаден през 1967 г., когато все още не се е използвала технологията леене на метали под налягане, е приложим към тази технология, каквато е внедрена и в процесния леярски цех. Съдът намира, че въпросният нормативен акт е приложим и относим към осигуряването на ЗБУТ при леене на метали. Той не е отменен към датата на нарушението, нито и към настоящия момент, дори и с приетата нова Наредба № РД-06-04/02-03.2021 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при леене на метали и метални сплави (обн. ДВ бр.23/19.03.2021 г.) в сила от 19.09.2021 г. Това показва, че този нормативен акт има своето значение и приложение и към настоящия момент.

Вменената на дружеството за нарушена разпоредба на т.360 от Правилника, разписва между машините за леене под налягане да се поставят щитове от стоманена ламарина по дължина на машината и не по-къси от машината и не по-ниски от 2 метра. Както се посочи по-горе тази разпоредба не е отменена и към момента, като очевидно законодателят е отчел високата степен на риск за здравето и живота на работещите в тази дейност. Това означава, е такива предпазни щитове следва да има и на машините работещи под налягане. Не случайно и в новоприетата и цитирана по-горе наредба, която все още не е влязла в сила, в Раздел ІХ „Изисквания за безопасност при леене в метални форми с или без използване на допълнително налягане“, са предвидени редица изисквания, които следва да се спазват при леенето с повишено налягане, разписани в чл.27 ал.3 от Наредбата, като в т.4 на същата разпоредба е предвидено всички зони на машината, от където може да има изпръскване на метал по време на леене се обезопасяват със защитни устройства. При това положение поставянето на защитни щитове по цялата 6 дължина на машината и на височина не по-ниска от 2 метра има своето значение за осигуряване на ЗБУТ при леенето на метали даже и при технологията за леене под налягане, за да може да се отстрани, ограничи или намали риска за здравето на работниците, участващи в тази дейност.