Решение № 260740 от 04.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 04.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 2951 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 307480 от 20.12.2019 г., постановено по гр.д. № 45375/2018 г. на СРС, III ГО, 113 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Т.М. искове, че Д.Т.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 112, 40 лв., представляваща главница за стойността на потребената топлинна енергия за периода 11.07.2014 г. – м.04.2016 г. за имот с аб. № 140345, ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. до изплащане на вземането, и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 154, 10 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 30.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.10.2017 г. по ч.гр.д. № 46512/2017 г. на СРС, III ГО, 113 състав. Исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери и за периода 01.05.2014 г. – 11.07.2014 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 72, 99 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 949, 80 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Б.Б.“ ООД.

Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Д.Т.М. чрез назначения особен представител адв. С.С.. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че ответникът е собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот, поради което и като се позовава на нормата на чл.153 ЗЕ, счита, че не следва да отговаря по предявените срещу него искове. Оспорва между него и ищеца да е налице облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че представеният по делото нотариален акт от 15.06.1989 г. доказва правото на собственост към момент, който е извън исковия период, като липсват доказателства, от които да се установява правото на собственост през исковия период. В тази връзка твърди, че описаният като приложение към исковата молба нотариален акт № 154 от 2007 г. не е представен по делото. Навежда оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъждал доказателствата по делото, а е кредитирал заключенията на експертизите, което е довело до необоснованост на решението. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът Д.Т.М. е клиент на топлина енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с аб. № 140345, като му дължи сумата от общо 1 328, 68 лв., от която: сумата от 1 140, 79 лв. – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., сумата от 158, 03 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2015 г. – 30.06.2017 г., сумата от 25, 04 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., и сумата от 4, 82 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.09.2015 г. – 30.06.2017 г. Във връзка с подадено на 10.07.2017 г. заявление, по ч. гр. д. № 46512/2017 г. по описа на СРС, 113 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Д.Т.М. чрез назначения особен представител адв. С.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. В тази връзка счита за неотносим представения по делото нотариален акт от 15.06.1989 г., който не установява това качество през исковия период.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца. Оспорва годността на измервателните уреди. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

На 10.07.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Т.М. за сумата от 1 165, 83 лв. – главница, както и 162, 85 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 30.06.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с аб. № 140345.

Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 1 140, 79 лв. главница и 158, 03 лв. лихва и за дялово разпределение: 25, 04 лв. главница и 4, 82 лв. лихва.

С разпореждане от 09.10.2017 г. по ч. гр. д. № 46512/2017 г. по описа на СРС, 113 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 76, 57 лв., от които: 26, 57 лв. държавна така и

50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - чрез залепване на уведомление.

В срока по чл.415, ал.4, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77, том XIX, дело № 3115/89 г. от 15.06.1989 г., по силата на който Т.Х.М. и С.Л.М.даряват на сина си Д.Т.М. следния свой собствен недвижим имот: жилище, находящо се в гр. София, ул. „******, апартамент № 53, застроен на площ от 77, 48 кв.м., състоящ се от: стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: от изток – апартамент № 52 – държавен, от запад – апартамент № 54 – държавен, от север – улица, от юг – зелена площ, отгоре – апартамент № 58 – държавен и отдолу – апартамент № 48 – държавен, заедно с мазе № 48 с площ от 1, 87 кв.м.

Като приложение към исковата молба (т.3) е описан нотариален акт № 154 от 2007 г., който не е бил представен от страна на ищеца. С разпореждане на въззивния съд от 15.06.2020 г. на ищеца са дадени указания в случай че посоченият нотариален акт касае претенцията му, да представи същия по делото в едноседмичен срок.

В указания срок посоченият нотариален акт № 154 от 2007 г. не е представен.

Представена е молба-декларация от 25.10.1994 г. от Д.Т.М. до „Т.С.“ ЕАД, с която отправя искане да бъде включено отоплението в жилището на адрес: гр. София, ж.к.

„Красна поляна“, ул. „******, ап. 53. В молбата се съдържа и изявление, че топлата вода се заплаща за 1 бр. ползвател и се отправя искане същата да бъде включена.

Представена е молба-декларация от 10.11.1994 г. от Д.Т.М. до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида на негово име за имот с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „******, ап. 53.

Видно от удостоверение изх. № 68-00-1330/3/06.11.2012 г., изд. от ГИС София, стар адрес ж.к. „Красна поляна“, ул. „******е идентичен с настоящ адрес ***.

Представен е протокол от проведено на 11.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ж.к. „******, на което те са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Б.Б.“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 1521/30.07.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „****** като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред

СРС е ангажиран договор от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена от вещото лице инж. Димитър Симеонов, се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.н. „терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на месеца. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в случая е направено, се разпределя между потребителите. Констатира се, че за процесния период всички отоплителни тела в имота са били демонтирани, поради което топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана. През процесния имот в имота е имало 1 бр. щранг лира в банята, като топлинната енергия за нея е изчислявана по т.6.5. от Приложението към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), действала през исковия период. Поради липа на узаконен водомер топлата вода е начислявана на база 1 бр. потребител съгласно чл.69, ал.2 от същата Наредба. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. На 14.09.2000 г. е било изключено отоплението на стълбите. Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Б.Б.“ ООД в съответствие с нормативната уредба. Размерът на дължимата сума за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. по данни на фирмата за дялово разпределение възлиза на сумата от 1 140, 69 лв., представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 124, 11 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 16, 55 лв.

Констатира се, че общият топломер е бил изправен.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице А.Т., се установи, че в информационната система на ищеца е отразено задължение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в размер на 1 140, 79 лв. главница за потребена топлинна енергия и 25, 04 лв. за дялово разпределение, за което няма данни да е било погасено. Мораторната лихва върху главницата е в общ размер на 162, 85 лв., от която: 158, 03 лв. върху стойността на потребената топлинна енергия и 4, 82 лв. върху стойността на дяловото разпределение.

Въззивният съд е констатирал, че по делото не е бил представен посоченият в исковата молба като приложение към нея нотариален акт № 154 от 2007 г., поради което с разпореждане от 15.06.2020 г. е дал на ищеца указания за представяне на същия.

Нотариален акт № 154 от 2007 г. не е представен по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: