Решение № 2187 от 26.10.2018, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2187 гр. Пловдив, 26.10.2018 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА

МИХАЙЛОВА при секретаря Р.П. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МИХАЙЛОВА административно дело № 2683 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба от С.Н.Ш., ЕГН ********** и А.Н.Ш., ЕГН ********** *** против Община Асеновград, представлявана от Кмета на общината, като в исковата молба е посочена цена на обективно съединени искове: 36 396 лв. и частично претендирана сума: 1600 лв., причинени от Община Асеновград, чрез нейните административни органи и служители, с действия и бездействие във връзка с изпълнение на служебните задължения и неупражняване на правомощия записани в закона. Посочено е, че Община Асеновград в лицето на главния архитект и на съответните длъжностни лица не са предприели последващ контрол по приложението на Акт за узаконяване и са допуснали след издаването на Акт за узаконяване да бъде извършено преустройство на узаконения строеж преди въвеждането му в експлоатация в съответствие със съгласувания инвестиционен проект. На следващо място е изложено, че узаконения строеж с акта от 24.01.2005г. като „стопанска постройка“ фактически е тотално преустроен в сравнение със съгласувания инвестиционен проект при узаконяването му, като в това преустройство ищците сочат че не са участвали, нито са финансирали, нито са съгласни. Посочено е, че служителите на общината и длъжностните лица многократно са били сезирани и са посещавали строежа, но са си спестявали възможността да извършат законосъобразни действия и са бездействали за констатиране на състоянието на строежа, характера на незаконното строителство и отговорността на извършителите. Според ищците издаваните административни актове във връзка с незаконното строителство не са отразявали вярно обстоятелствата и са игнорирали хипотезата, че строежът не е завършен, като са приели за меродавна прехвърлителна сделка с този строеж. На следващо място е посочено, че вместо строежа узаконен с акта от 24.01.2005г. в кадастралната карта е нанесен строеж „селскостопанска сграда“ с идентификатор ***, площ 29 кв.м. и брой етажи – 1, със записан собственик В.Ш., която е декларирала този свой строеж, а служителите на общината са проявили незаинтересованост и са бездействали. Ищците посочват, че по този начин е създаден документ с невярно съдържание. Посочено е, че бездействието на служителите по контрол на строителството може да се счита за съучастие при извършването на обсебването на строежа. На следващо място е изложено, че към момента на подаване на исковата молба още няма отговор по отправено искане с вх. № от 27.07.2017г. за издаване на ищците на необходимите удостоверения, разяснения и копия на документи. Според ищците служителите на общинска администрация са бездействали при съставяне на констативни актове за незаконно строителство. Посочено е, че липсата на финално произнасяне, че сградата е незаконен строеж, нанася вреди на ищците в качеството им на съделители на съседния незавършен строеж.

С оглед дадените на ищците указания с разпореждане от 27.09.2017г., по делото е постъпило допълнение и пояснение на исковата молба, като основно е преповторена исковата молба и е посочен размер на имуществените вреди, за която претенция изрично е посочено, че е частична от реално претърпените вреди, а именно: за С.Ш. – 500 лв. и за А.Ш. – 500 лв. или общо – 1000 лв.; размер на неимуществените вреди за С.Ш. – 300 лв. и за А.Ш. – 300 лв. или общо – 600 лв. В допълнението на исковата молба е посочено, че няма период за който са извършени незаконосъобразни действия на административния орган, а периода в който административния орган – кмет на община Асеновград е бездействал, като не е изпълнил своите задължения по ЗУТ – от 01.01.2005г. до момента, и период на бездействие, като не е изпълнил своите задължения в съответствие с разпоредбите на АПК, за да отговори на сигнали на граждани или да ги препраща по компетентност – от 01.01.2013г. до момента.

Ответникът

– Община Асеновград, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура –

Пловдив дава заключение за основателност на предявеният иск.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, с оглед възраженията на ответника, прие за установено следното :

По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от същия закон се разглеждат по реда, установен в АПК. В същият смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI "Производства за обезщетения" от АПК.

Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от с. з. указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.

В чл. 205 АПК пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Особеното за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С настоящия иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на община Асеновград. С оглед изложеното исковата молба е насочена против надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК.

При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирани лица, притежаващи правен интерес, с оглед фактическите твърдения, че са претърпяли вреди, вследствие на допуснати незаконосъобразни бездействия на административни органи и длъжностни лица. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Като събра и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото Нотариален акт № 224/17.03.1970г. за дарение Н. Ш.Н. дарил на сина си С.Н.Ш. следния свой недвижим имот: ¼-идеална част от имот план № 1675 в кв. 145 по плана на Асеновград, целия състоящ се от 390 кв.м. /без постройките/.

Видно от Акт за узаконяване № 3/24.01.2005г. (лист 48 по делото) гл. архитект на Община Асеновград е узаконил: основен ремонт и разширение на съществуващата стопанска сграда в УПИ VII-713 кв.48 по плана на Асеновград на името на В.Б.Ш., С. Н.Ш. и С.Н.Ш..

Видно от

Нотариален акт № 107 том I рег. № 779 дело № 103 от 03.04.2013г. (лист 10 по делото) В.Благоева Ш. дарява на сина си С.Н.Ш. следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство от покойният й съпруг Н. Ш.Ш. и по завещание от същия: ¼-идеална част от ПИ№ *** по кадастралната карта и регистри на гр.Асеновград, с адрес на имота: ***с площ 398 кв.м., квартал 145, ведно с ½-идеална част от построената в описания имот едноетажна жилищна сграда с кадастрален идентификатор № *** със застроена площ от 52 кв.м., както и едноетажна сграда с кадастрален идентификатор № *** със застроена площ от 14 кв.м. с предназначение „постройка за допълващо застрояване“. А видно от Нотариален акт № 108, том I рег. № 780 дело № 104 от 03.04.2013г. (лист 70 по делото) В.Благоева Ш. дарява на внучката си В.С.А.следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство от покойният й съпруг Н. Ш.Ш. и по завещание от същия:

¼-идеална част от ПИ№ *** по кадастралната карта и регистри на гр.Асеновград, с адрес на имота: ***с площ 398 кв.м., квартал 145, ведно с ½-идеална част от построената в описания имот едноетажна жилищна сграда с кадастрален идентификатор № *** със застроена площ от 52 кв.м., както и едноетажна сграда с кадастрален идентификатор № *** със застроена площ от 29 кв.м. с предназначение „селскостопанска сграда“.

По делото няма спор, че с Нотариален акт № 11, том 3 рег. № 4102 дело № 383 от 21.12.2013г. В.Благоева Ш. продава на В.С.А.следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство от покойният й съпруг Н. Ш.Ш. и по завещание от същия, а именно: първи жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** находящ се в гр.Асеновград по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес на имота ***, самостоятелният обект се намира в сграда № 3 разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива – 1, посочена в документа площ – 129.75 кв.м., прилежащи части: 1/3 идеална част от таванските помещения и съответните идеални части от общите части на сградата.

На лист 72 по делото е приложен Договор за разпределение на новострояща се жилищна сграда, както и скица на сграда № 871/ 18.03.2013 г.,издадена от

СГКК – Пловдив.

Видно от Констативен акт № 15 от

04.11.2014г (лист 86 и сл. по делото) служители на Община Асеновград са извършили проверка на строеж барбекю, находящ се в ***, при която проверка е установено, че изграденото барбекю от тухла зидария е без необходимите строителни книжа и документи и е собственост на В.С.А.. А видно от Констативен акт № 16 от 04.11.2014г. (лист 89 и сл.) на същия адрес и за същия собственик, служителите на община Асеновград са констатирали, че е изградена и постройка от дървена конструкция с монтирана PVC дограма върху част от сграда с КИ № *** отново без издадено разрешение за строеж.

Със Заповед № А - 124/22.01.2015г. на кмета на

Община Асеновград е разпоредено премахването на незаконен строеж „барбекю“, намиращ се в КИ № *** по КК на гр. Асеновград/УПИ VII-713, кв.48 по регулационния план на гр.Асеновград/, с административен адрес – *** с извършител В.С.А.. С

Решение № 1274/19.06.2015г. по адм. д. № 487/2015г. на

Административен съд­ Пловдив, ХVIII - ти състав е отменил посочената заповед, а с Определение № 10403/08.10.2015г. по адм. д. № 9211/2015г. по описа на Върховен административен съд е оставена без разглеждане касационната жалба на кмета на община Асеновград срещу решение № 1274 от 19 юни 2015 година, постановено по адм.д. № 487/2015 година по описа на Административен съд Пловдив и делото е прекратено.

Със Заповед № А -125/22.01.2015г. на кмета на

Община Асеновград на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено премахването на "Дървена надстройка", изграден върху част от сграда с КИ №200702.513.76.01, в УПИ УII-713, кв.48 по плана на гр. Асеновград, с адм. адрес гр. Асеновград, ул. "Атанас Свещаров"№ 21. С Решение № 1775/05.10.2015г., постановено по адм. д. № 486/2015г. на Административен съд - Пловдив, V -ти състав е отменил заповедта.