Решение № 18401 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18401 гр. С, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110140798 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу И. Б. А., ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „Б“ № 4, ет. 2, ап. 3, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата от 494,10 евро (966,38 лева) представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

С, ул. „Б“ № 4, ет. 2, ап. 3, аб. № 357460 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 99,08 евро (193,78 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 27.08.2024 г., сумата от 9,39 евро (18,36 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,56 евро (5,01 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53147/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на процесния имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост 1 се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Т С“ ЕАД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който моли делото да бъде прекратено, доколкото представя доказателства, от които твърди да се установява, че е заплатил сума в общ размер на 605,13 евро (1183,53 лева), респ. че е изпълнил задълженията си към ищеца.

Със становище с вх. № 54795 от 19.02.2026 г. ищецът потвърждава, че ответникът е извършил в негова полза плащане на сумата от 605,13 евро, с която били погасени мораторни лихви в размер на 1,10 евро, главници в размер на 494,10 евро, ведно с начислените законни лихви в размер на 97,98 евро, съдебни разноски в размер на 2,56 евро, вкл. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 9,39 евро.

Твърди, обаче, че към настоящия момент остават непогасени задължения за главници в размер на 9,39 евро, ведно със законната лихва от датата на стореното плащане до окончателното погасяване на задължението, мораторни лихви в размер на 100,54 евро, съдебни разноски в размер на 23 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3,39 евро. Моли съда да постанови решение съобразно извършеното плащане и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с 2 топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В случая ответникът не оспорва да е клиент на ТЕ и претендира, че е заплатил претендираните от него вземания, представляващи ½ от стойността на ТЕ и услугата дялово разпределение, както и обезщетенията за забава. Едновременно с това от представените договор за доброволна делба от 09.12.1997 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том II, рег. № 4054, дело № 221/2002 г. на нотариус ГЙД, рег. № 343 на НК от 25.10.2002 г. се установява, че ответникът и съпругата му ИДИ – Ампова са придобили апартамент № на адрес: гр. С, ул. Б № 4, а бракът помежду им е прекратен с Решение № III-85-19 от 23.02.2012 г. на СРС,85-ти състав. Следователно с оглед липсата на спор между страните и предвид ангажираните доказателства в производството е установено, че в рамките на процесния период задължени за заплащане на по ½ от стойността на ТЕ и услугата дялово разпределение са ответникът и ИДИ. Именно срещу двамата за по ½ от задълженията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №53147/2024 г. на СРС. По отношение на ИИ заповедта е влязла в сила, а спрямо ответника с оглед наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т.2 са дадени указания и са предявени по реда на чл. 422 ГПК настоящите искове.

Не е спорно между страните, поради което и съдът приема за установено, че в полза на 3 ищеца са възникнали претендираните от ответника вземания за сумата от 494,10 евро (966,38 лева) - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Б“ № 4, ет. 2, ап. 3, аб. № 357460/инсталация № 400304427 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 99,08 евро (193,78 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 27.08.2024 г., сумата от 9,39 евро (18,36 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,56 евро (5,01 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.08.2024 г., за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №53147/2024 г. на СРС Установява се от представената от ответника и неоспорена от ищеца платежна бележка, че на 28.01.2026 г. в полза на ищеца за аб. № 400304427 е заплатена сумата от 605,13 евро /1183,53 лева/, от които 494,10 евро – главница, 1,10 евро – мораторна лихва, 2,56 евро – съдебни разноски, 9,39 евро – ЮВ и 97,98 евро – законна лихва. Общият размер на плащането – 605,13 евро не е достатъчен за пълно погасяване на задълженията както за главници и обезщетения за забава, така и за законната лихва върху главниците от 30.08.2024 г. до деня на плащането – 28.01.2026 г., възлизаща на 90,02 евро върху стойността на ТЕ и на 1,71 евро върху стойността на услугата дялово разпределение. Очевидно при извършване на плащането от страна на ответника е приета общата цена на предявените искове, но не е отчетено задължението за законната лихва от 30.08.2024 г., което подлежи на изчисление в деня на плащането. Доколкото не се спори, че разписката е издадена от ищцовото дружество и с оглед потвърждаване на плащането в нарочно становище с вх. № 54795/19.02.2026 г., съдът приема, че по волята на кредитора е прието погасяване първо на главницата за стойност на ТЕ в размер на 494,10 евро (966,38 лева) - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Б“ № 4, ет. 2, ап. 3, аб. № 357460/инсталация № 400304427 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., поради което това вземане е погасено в хода на процеса, което обстоятелство следва да бъде съобразено съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и искът за същото следва да се отхвърли изцяло.

Погасено е и вземането за обезщетение за забава плащането на тази главница в размер на 99,08 евро (193,78 лева), дължимо за периода от 15.08.2022 г. до 27.08.2024 г., поради което и искът по чл. 86 ЗЗД за това вземане следва да се отхвърли.

Към момента на плащането не е установено вземането за разноските по заповедното дело, които с оглед предявения иск по чл. 422 ГПК подлежат на определяне с решението по него. Поради това остатъкът от плащането в размер на 11,95 евро (605,13-494,10-99,08) не може да бъде отнесен за погасяването им, а следва да се разпредели по правилата на чл. 76, ал.2 ЗЗД за частично погасяване на натрупаната законна лихва върху главното задължение за 494,10 евро /цена на ТЕ/, която към датата на плащане съдът чрез калкулатор на законната лихва изчислява в общ размер 90,02 евро за периода от 30.08.2024 г. до 28.01.2026 г.