Решение № 325 от 27.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Бургас, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20242100601303 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 313 и сл. НПК и е образувано по повод частна жалба на осъденият Р. И. Р., чрез процесуалния му представител адв.Пенка Мутафчиева от САК, срещу определение № 1805 от 30.07.2024 г., постановено по НОХД № 3003/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което по реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53 от НК и на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, съдът е осъдил Р. да заплати в полза на държавата сумата от 25 740лв., представляваща равностойността на превозното средство товарен автомобил м.“Шкода“,модел „Суперб“ с рег.№ *******, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.С жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.Излагат се подробни съображения,че разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК е противоконституционна,за което е сезиран и Конституционният съд, доколкото приложението й води до прекомерна тежест на наказанията спрямо тежестта на престъпленията по чл. 343б, ал. 1-4 от НК и представлява необоснована намеса на Държавата в гарантираното от Конституцията право на собственост,във връзка с преследваните от закона легитимни цели.Иска се от съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас предлага определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият Р. Р.,редовно призован,не се явява.Явява се защитникът адв.Пенка Мутафчиева, която поддържа изцяло изложените в жалбата доводи и моли въззивният съд да отмени атакуваното определение на РС-Бургас.

1

Бургаският окръжен съд,като взе предвид доводите, изложени от страните, в съответствие с чл. 314 от НПК провери правилността на атакуваното определение,констатира,че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, по следните съображения:

Производството пред районния съд е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено от Районна прокуратура - Бургас споразумение за решаване на наказателното производство по БП № 502/2024 г. по описа на Второ РУБургас, вх.№ 10838/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, по отношение на Р. И. Р. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

На 30.07.2024 г. в проведено публично съдебно заседание Районен съд – Бургас е одобрил внесеното споразумение, с което е признал обвиняемият Р. за виновен за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца,чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.55, ал. 3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на обвиняемият е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца, приспадайки от този срок времето,през което лицето е било лишено от възможността да упражнява това право по административен ред.Съдът е върнал товарния автомобил м.“Шкода“,модел“Супърб“ с рег.№

*********,ведно с 2 броя електронни ключове за автомобила /в режим на СИО/,на обвиняемия Р. и неговата съпруга - Н..Й.О.-Р..Определението за одобряване на споразумението на основание чл. 382, ал.9 от НПК е влязло в законна сила на 30.07.2024 г.

По реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК, след одобряване на споразумението,съдът се е произнесъл с определение,с което на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е осъдил Р. да заплати в полза на държавата левовата равностойност на процесния товарен автомобил,в размер на 25 740лв. Районният съд правилно се е произнесъл с отделно определение по реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 53, ал. 1 НК, като не е включил произнасянето по чл. 343б, ал. 5 НК,като част от споразумението.Това е така,тъй като тази норма не урежда наказание,а мярка по чл.53 от НК,защото предписва присъждане на паричната равностойност на процесното МПС, когато обвиняемия не е собственик на превозното средство.

Въззивната инстанция счита,че правилно и в съответствие с действащата законодателна уредба, районният съд е осъдил |Р. да заплати в полза на държавата левовата равностойност на моторното превозно средство, което е придобито по време на брака на осъдения и е семейна имуществена общност, прилагайки чл. 343б, ал. 5 от НК. РС-Бургас напълно обосновано и мотивирано е приел,че в случая се касае за МПС,придобито по време на брака на осъдения, като не е установен вписан режим на имуществени отношения между съпрузите, различен от законов режим на общност. /В този смисъл препис-извлечение от акт за сключен граждански брак от 12.07.2020г.,справка от централна база данни-КАТ за собственост на автомобила - л.44 от ДП/. Действително в случая се касае за бездялова собственост,като при положение, че се отнеме ½ идеална част от притежавания автомобил в режим на СИО,би се нарушила целостта на бездяловата съпружеска имуществена общност и респ. накърнят правата на другия съсобственик на вещта. В този ред на мисли следва да се отбележи,че правото на собственост на съпрузите е съхранено,тъй като още при одобряване на споразумението относно наказанието на осъдения,е разпоредено от съда процесния товарен автомобил да бъде върнат на неговите собственици.

Правилно РС-Бургас е възприел заключението на комплексната съдебно2 техническа и оценъчна експертиза относно паричната равностойност на процесния товарен автомобил,управляван от осъдения към момента на извършване на деянието 14.07.2024г., което не е било оспорено от страните в наказателното производство.

Основните възражения, изложени в жалбата, дала повод за образуване на настоящото производство, са в насока противоконституционност на нормата на чл.

343б, ал.5 от НК,както и противоречие на тази законова разпоредба с Хартата на основните права на ЕС, доколкото приложението й води до прекомерна тежест на мярката спрямо тежестта на извършеното престъпление - т.е. тя е „непропорционална“.Тези възражения понастоящем не се споделят от настоящия съдебен състав.

Пропорционалността (забраната за прекомерност) е изискване на принципа на правовата държава и според него ограничаването на правата е съразмерно за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение /Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.

Действително отнемането на МПС и респ.присъждане на неговата равностойност в полза на държавата,когато МПС не е собственост на дееца, представлява намеса в правото на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Правото на собственост е закрепено и в редица други международни актове, сред които и Харта на основните права на ЕС (чл. 17), но е защитено и на национално ниво, а именно в чл.17 от Конституцията. Въпреки това, правото на собственост не е безусловно и неотменимо и може да бъде ограничавано,ако ограничението е въведено със закон,необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г./.

Приемането от законодателя на чл.343б, ал. 5 от НК, включително и втората му хипотеза както е в случая, видно от мотивите на законопроекта,се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно - то да е необходимо за постигане на легитимна цел опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм.Българското общество в последните години е непримиримо към зачестилите престъпления по транспорта,вследствие на употреба на алкохол и наркотични вещества от страна на водачите,които стават причина за множество смъртни случаи, което е явно причината законодателя да даде превес в правната уредба на правото на живот и здраве на пострадалите, пред правото на собственост на виновните водачи. Възприето е за необходимо да се засили превенцията при този род престъпления,с цел тяхното ограничаване и съхраняване на живота и здравето на гражданите.Безспорно тази цел е с голяма значимост,поради което с отнемането на моторното превозно средство,собствено на дееца и респ. присъждане на неговата парична равностойност, когато не е негова собственост, при определени предпоставки, не е нарушен принципът за пропорционалност.

Преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост. От своя страна тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд,който е единственият орган, който може да обяви определен 3 закон или законов текст за противоконституционен.Докато той не направи това,правораздавателните органи следва да прилагат законите такива, каквито са приети от НС на Република България, освен ако не влизат в явно и без всякакво съмнение противоречие с Конституцията или обнародваните международни актове.В случая въззивният съд не намира нормата на чл. 343б, ал.5 от НК, да противоречи на цитираните нормативни актове от висша степен, поради което правилно Районен съд Бургас е приложил закона.

Следва да се посочи също, че действително с искане от 04.04.2024 г. на ОСНК на ВКС е образувано конституционно дело № 15/2024 г., към което е присъединено за съвместно разглеждане и решаване конституционно дело №16/2024 г., образувано по искане от 18.04.2024 г. на Втори наказателен състав на Районен съд – Свиленград за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК, но това обстоятелство не лишава останалите съдилища от възможността да извършат подобна преценка до окончателно произнасяне на националната конституционна юрисдикция.

След извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и същото следва да се потвърди, като правилно.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, вр. чл. 338 от НПК,Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1805 от 30.07.2024 г. по НОХД № 3003/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК да се съобщи по реда на чл.178 НПК на страните,че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4