Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 11.12.2023, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
112/2023
Подписан
11.12.2023

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Ловеч, 11.12.2023 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА

РАДЕВА при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 112/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение

№ 53 от 18.07.2023 г., постановено по а.н.д.№ 122/2023 г. по описа на Троянски районен съд, първи състав е потвърдил наказателно постановление № 108/02.03.2023 г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на М.Т.И., ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 350 (триста и петдесет) лева, за нарушение по чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1, пр.1-во от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 122/2023 г. по описа на РС Троян, чрез процесуалния му представител адвокат В.М. от ЛАК.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Според касационния жалбоподател са налице нарушения по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Счита, че не е безспорно установено осъществяването от субективна страна на състава на нарушението по чл.61, във вр. с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, както и че от данните по делото и доказателствения материал не става ясно по категоричен начин кой действително е извършител на незаконната сеч и кога е била осъществена тя, тъй като посоченият от наказващия орган период не е безспорно установен. Според касатора, упражняването на контрол от страна на лицето, контролиращо сечта може да се осъществи само когато то е на място в имота и в негово присъствие е извършвана сечта или когато е било уведомено предварително за времето, през което ще се осъществява тя. В заключение се иска отмяна на решението на РС Троян и постановяване на ново, с което да се отмени наказателното постановление.

В писмено възражение от ответника по касационната жалба се развиват подробни доводи за неоснователност на същата и се излагат съображения в подкрепа на изводите на РС Троян в оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.М., който поддържа касационната жалба с изложените в нея аргументи и моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответната страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тотева оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, с искане съдът да потвърди решението на РС Троян по съображенията, изложени в депозираното писмено възражение по касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.

Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение, първи състав при РС Троян е потвърдил наказателно постановление № 108/02.03.2023 г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на М.Т.И., ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 350 (триста и петдесет) лева за нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1, пр.1-во от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно.

Административнонаказателната отговорност на М.Т.И. е била ангажирана затова, че на неустановена дата в периода от 21.07.2022 г. до 26.01.2023 г., в землището на гр.Априлци, община Априлци, в отдел 122, подотдел „ш“, имот горска територия собственост на физически лица, с кадастрален номер ***, като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0675589/18.07.2022 г. за имот горска територия с кадастрален номер ***, не е изпълнил задължението си по чл.108, ал.3 от ЗГ, като не е упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина, и не е изпълнил задълженията си по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като не е следил за спазването на правилата за сеч – да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета, вследствие на което е допуснал отсичането на общо 11 бр. дървета, както следва : бук 1 брой с обща кубатура 1 пл.м3; лиственица 10 броя с обща кубатура 2 пл. м3, без да са маркирани с контролна горска марка в основата на пъновете им.

Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като виновно нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал. 2 и ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

С оглед установените въз основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав.

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а по същество е приел, че административното нарушение е доказано.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелските показания и писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че административното нарушение е доказано.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.

Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в посочената като нарушена разпоредба административно нарушение.

Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, НП е издадено от компетентен орган.

Противно на твърдението на касатора, видно е че районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47. В нормата на чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. Респективно, в разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ е въведено задължение за лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина в съответния имот, до освидетелстване на сечището. По силата на чл.108, ал.3 от ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.

В разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирано, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

Приложената от наказващият орган санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по закона за горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Като изпълнителни деяния в цитираната разпоредба са посочени „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

В случая правилно е установен безспорният факт, че касаторът е лицензиран лесовъд и е регистриран в Публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за упражняване на частна лесовъдска практика с Удостоверение № 8679/04.01.2013 г. /л.14 от а.н.д.№ 122/2023 г. по описа на Троянски районен съд/, както и че на негово име е било издадено позволително за сеч № 0675589 от 18.07.2022 г. /л.12 от а.н.д.№ 122/2023 г. по описа на РС Троян/ за поземлен имот № *** – частна горска територия, находящ се в землището на гр.Априлци, община Априлци, в отдел 122, подотдел „ш”, както и че М.Т.И. не е изпълнил задълженията си да упражнява контрол, като не е следил за спазването на правилата за сеч - да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, както и не е взел мерки по предотвратяване и спиране на незаконни действия по добива на дървесина, като по този начин е допуснал да се извърши сеч на 11 броя немаркирани дървета без издадено позволително за сеч, което задължение му е вменено с разпоредбите на чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 за сечите в горите и в чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.