Решение № 3685 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3685 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100500936 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8386/10.05.2025 г., постановено по гр.д. № 20241110108403/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав, Столична община е осъдена на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на З. П. С. сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми в резултат от падане вследствие на закачане на крака на ищцата на стърчаща метална мрежа при инцидент на 16.01.2024 г. в гр. София, при преминаване през подлеза, изграден под бул. „България“ на кръстовището му с бул. „Академик Иван Гешов“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.01.2024 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 7 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева. С решението са присъдени разноски съразмерно с изхода на спора, като решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Трейс Груп Холд“ АД на страната на ответника.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата З. П. С. в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 7 000 лева до 15 000 лева. Поддържа се, че решението в тази част е неправилно, тъй като присъденото обезщетение е занижено и не съответства на действително установените по делото болки, страдания, продължителност на възстановяването и остатъчните последици от увреждането. Излага се, че съдът не е отчел в достатъчна степен характера на травмата, необходимостта от оперативно лечение, поставянето на метална остеосинтеза, продължителната зависимост от чужда помощ, затрудненията в ежедневието, ограничената функция на дясната ръка и неблагоприятните преживявания на пострадалата. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Столична община, с който въззивната жалба се оспорва, при твърдения, че претенцията за по-високо обезщетение е неоснователна.

1

Срещу решението е подадена и насрещна въззивна жалба от Столична община в частта, с която искът е уважен. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказан механизма на инцидента, тъй като констативният протокол е съставен след датата на твърдяното падане, а свидетелят В. е съпруг на ищцата и не е възприел лично самото падане. Релевира се и възражение за съпричиняване, като се твърди, че пострадалата е могла да заобиколи препятствието, но е предприела преминаване през компрометирания участък. Поддържа се още, че присъденото обезщетение е завишено, доколкото ищцата е хирургически възстановена и има само леки ограничения в движенията. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска, евентуално намаляване на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ищцата на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва. Поддържа се, че механизмът на инцидента е доказан от съвкупната преценка на свидетелските показания, медицинските документи, СМЕ, констативния протокол и снимковия материал, както и че не е доказано съпричиняване.

Третото лице – помагач „Трейс Груп Холд“ АД не е изразило становище по депозираните въззивна жалба и насрещна въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната и насрещната въззивна жалба, отговорите към тях и събраните по делото доказателства, намира следното.

Въззивната жалба на ищцата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Насрещната въззивна жалба на Столична община също е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваемата част на решението.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. В останалата част въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите, като служебно следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при падане на ищцата на 16.01.2024 г. в подлез, изграден под бул.

„България“ на кръстовището му с бул. „Академик Иван Гешов“. Твърди се, че падането е настъпило, след като кракът на ищцата се е закачил в стърчаща метална мрежа, поставена върху отводнителен канал, покрит с метални решетки.

За ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възлагане на работа, противоправно поведение на лице, на което е възложена работата, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и че вредите са причинени при или по повод изпълнение на възложената работа. Вината се предполага до доказване на противното.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и се ангажира при виновно и противоправно поведение на прекия причинител, извършено при или по повод възложената работа.

В случая не се спори, а и правилно е прието от СРС, че процесният подлез се намира на територията на Столична община и представлява общинско съоръжение, предназначено за пешеходно преминаване. Задължението за поддържане на пешеходните подлези, осигуряване на нормална и безопасна експлоатация и своевременно отстраняване или сигнализиране на препятствията е част от публичноправните задължения на общината по поддръжката на съответната инфраструктура. Изпълнението на тези задължения се осъществява чрез служители на общината или чрез лица, на които е възложена съответната дейност, поради което неизпълнението им може да обоснове отговорност по чл. 49 ЗЗД.

Неоснователни са възраженията на Столична община, че механизмът на инцидента не е доказан.

2

По делото е установено, че непосредствено след излизането си за работа ищцата се е обадила на съпруга си, съобщавайки, че е паднала в процесния подлез, като при пристигането му тя се е намирала в близост до стъпалата на изхода към бул. „Академик Иван Гешов“, в силно болезнено състояние. Свидетелят В. не е очевидец на самото падане, поради което показанията му в тази част не могат да се ценят като пряко възприятие относно точния момент на закачане и падане. Те обаче имат доказателствено значение относно непосредствено възприетото от него състояние на ищцата веднага след инцидента, местоположението й, състоянието на ръката, последвалото транспортиране до лечебно заведение, както и относно състоянието на отводнителната решетка и стърчащата мрежа, които той е възприел при връщането си в подлеза същия ден.

Тези показания не са изолирани. Те се подкрепят от медицинските документи, според които ищцата е приета във ВМА на 16.01.2024 г. с данни за болка и невъзможни движения в дясната гривнена става след падане, както и с обективна находка за видима деформация в областта на дясната гривнена става. Подкрепят се и от заключението на съдебномедицинската експертиза, според което установеното счупване е типично за падане върху терена с подпиране с длан при изпъната ръка в лакътя и добре отговаря на описания механизъм. Същевременно констативният протокол и снимковият материал към него, макар да не доказват сами по себе си състоянието на съоръжението към 16.01.2024 г. и самия механизъм на падането, установяват обективно състояние на същото място в кратък период след инцидента – наличие на компрометирана метална мрежа върху отводнителната решетка. Това обстоятелство съответства на твърденията на ищцата и на показанията на свидетеля В..

В този смисъл неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля В. поради качеството му на съпруг на ищцата. Разпоредбата на чл. 172 ГПК не установява забрана за кредитиране на показанията на заинтересован свидетел, а задължава съда да ги преценява с оглед всички останали доказателства по делото. В настоящия случай показанията му са логични, последователни и в съществените си части се подкрепят от медицинската документация, заключението на СМЕ, показанията на свидетелката Ангелова относно състоянието на ищцата след изписването, както и от приложените снимки и констативен протокол относно вида на процесното съоръжение.

От СМЕ се установява, че ищцата е получила счупване на костите на дясната предмишница в дисталния им край – до китката, включително счупване в дисталната част на дясната лъчева кост и счупване на стилоидния израстък на лакътната кост. Първоначално е направен двукратен опит за репозиция и гипсова имобилизация, но поради неуспешно консервативно лечение се е наложило оперативно лечение – кръвна репозиция с метална остеосинтеза с плака и винтове. Ръката е била имобилизирана за срок не по-малък от четири седмици, през който период ищцата е имала нужда от чужда помощ. Увреждането е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движението на крайник за срок не по-малък от 2 до 4 месеца при обичаен ход на възстановяване. Вещото лице е посочило още, че при получаване на увреждането и при раздвижването пострадалата е изпитвала силни болки и страдания.

Установява се още, че около 5 – 6 месеца след травмата ищцата е имала изтръпване в палеца и показалеца, както и леко намалено сгъване и разгъване в китката, въртене около оста и сила на захвата спрямо лявата ръка. Налице е траен розово-лилав белег с дължина около 5 см. Вещото лице при изслушването си е посочило, че ищцата е хирургически здрава, но при нейната възраст не се очаква пълно възстановяване, като е възможно при такова счупване да изпитва болка при промяна на времето и претоварване на ръката, както и че е малко вероятно болката напълно да отмине.

Тези данни обосновават извод за пряка причинна връзка между падането и настъпилите неимуществени вреди, като по делото не се установяват данни за наличие на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го твърди. Не е достатъчно да се сочи абстрактна възможност пострадалият да е могъл 3 да избегне препятствието. Необходимо е да се установи конкретно поведение на увредения, което обективно се намира в причинна връзка с настъпването на вредата и е допринесло за нея. По делото няма доказателства ищцата да е възприела своевременно опасността и въпреки това съзнателно да е избрала рисково поведение. Няма данни да се е движила по начин, несъобразен с обстановката, нито да е нарушила конкретно правило за движение.

Поради това правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване.

По размера на обезщетението:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактна категория, а изисква съобразяване на конкретни обективни обстоятелства: вида и характера на увреждането, интензитета и продължителността на болките и страданията, начина на настъпване на увреждането, проведеното лечение, продължителността на възстановителния период, възрастта на пострадалия, последиците за ежедневието и социалния живот, наличието на остатъчни оплаквания и трайни белези, както и икономическата обстановка към момента на увреждането. В този смисъл са и задължителните указания в ППВС № 4/1968 г.

При определяне на справедливия размер следва да се отчетат следните конкретни обстоятелства: ищцата е била на 67 години към момента на инцидента; увреден е десният горен крайник; травмата не е повърхностна, а представлява счупване в областта на китката, включително счупване на дисталната част на лъчевата кост и на стилоидния израстък на лакътната кост; консервативното лечение е било неуспешно и се е наложила оперативна интервенция; поставена е метална остеосинтеза с плака и винтове; ръката е била имобилизирана за срок не по-малък от 4 седмици; през този период ищцата е била зависима от чужда помощ за обичайни ежедневни дейности; възстановителният период е бил 2-4 месеца; болките са били силни непосредствено след инцидента, при манипулациите, операцията и раздвижването; около 5 – 6 месеца след травмата е имало изтръпване на палеца и показалеца; останали са леки функционални ограничения – намалено сгъване и разгъване, намалена ротация и сила на захвата; налице е траен оперативен белег; вещото лице не изключва бъдещи болки при натоварване и промяна на времето, особено с оглед възрастта на пострадалата.