Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 05.04.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 36/2024
Вид
Решение № 102
Подписан
05.04.2024
В сила
05.04.2024
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 36, ал. 1 · Правилник за вписванията

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Перник, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500036 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 1235 от 02.12.2023 г. по гр.д. № 6014/2022 г. Районен съд Перник е осъдил на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д. С. М. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, следните суми:

- 490,19 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги в имот с адрес ***, абонатен № ***, за периода от 05.12.2019 г. до 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното ѝ заплащане;

- 54,89 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 12.12.2019 г. до 01.04.2022 г.

Искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 490,19 лв. до пълния предявен размер от 531,94 лв. и за периода от 24.07.2019 г. до 04.12.2019 г., а искът по чл.

86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 54,89 лв. до пълния предявен размер от 65,17 лв. и за периода от 11.10.2019 г. до 11.12.2019 г.

Решението е обжалвано от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, в частта, в която исковете са уважени. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете в уважената им част. Сочи се, че исковете са недоказани – не бил доказан фактът на доставка на ВиК услуги през процесния период. Не била налице договорна връзка между страните. Поддържа се, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано.

1

Въззиваемата страна оспорва жалба, иска решението да бъде потвърдено и моли да бъдат присъдени сторените разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно.

То е и допустимо - налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск по предявените претенции, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната му част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата - чл. 269, изр. 2 ГПК, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на определение на първоинстанционния съд е била изготвена съдебноикономическа експертиза (СИЕ), чието заключение (л. 70-72) се кредитира от настоящия състав на въззивния съд като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на това заключение се установява, че през непогасения по давност период от 05.12.2019 г. до 17.12.2021 г. в процесния имот са доставени ВиК услуги на стойност 490,19 лв., както и че законната лихва върху тази главница за периода от 12.12.2019 г. до 01.04.2022 г. възлиза на 54,89 лв.

Ищецът е представил справка чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 18.05.2022 г. в персоналната партида на ответника при Служба по вписванията, гр. П. (л. 74-76). От нея е видно, че на *** г. Д. С. М. е придобила процесния имот чрез покупко-продажба. Приложената по делото справка чрез отдалечен достъп представлява възпроизведен на хартия електронен документ – извлечение от персоналната партида в книгата по чл. 36, ал. 1 ПВ на Д. С. М. при Служба по вписванията, гр. П.. Това извлечение не е официален удостоверителен документ по чл. 179 ГПК, но възпроизвежда въведени в софтуерна програма данни от такива документи при вписването им по реда на ПВ. Тази техническа дейност се извършва от специализирана администрация в съответната служба по вписвания, поради което извършените записвания притежават необходимата доказателствена стойност, която да създаде вътрешно убеждение относно принадлежността на правото на собственост по спорове, по които самото то не е предмет на иска. Ето защо, настоящият съд дава вяра на съдържанието на обсъдената справка и приема за установен по делото факт, че ответникът е собственик на процесния имот.

2

Предвид изложените във въззивната жалба конкретни оплаквания неправилност, Окръжен съд Перник намира от правна страна следното: за

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за доставка на ВиК услуги в процесния имот, количеството предоставени ВиК услуги през периода, тяхната стойност, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Не е спорно, че ищецът има качеството на ВиК оператор на територията, на която се намира процесният водоснабден обект.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а също и съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците на водоснабдени имоти или лицата, на които е учредено вещно право на строеж по отношение на тези имоти.

Не е спорно пред въззивния съд, че процесният имот е водоснабден и за него е открита партида с абонатен № ***. Предвид обстоятелството, че ответникът е собственик на този имот, по силата на посочените разпоредби между страните е налице договорно правоотношение на доставка на ВиК услуги.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдържанието на облигационното отношение между клиент/потребител и ВиК оператор се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един местен и в един централен ежедневник. Предвид тази норма, приложими между страните са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 22.09.2014 г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях потребителите следва да заплащат дължимите суми за предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок от тяхното ежемесечно фактуриране.

В обобщение, предвид установените по делото факти, между страните е налице договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги, по силата на което ищецът е доставил на ответника за периода, предмет на уважителната и обжалвана част от решението, услуги на стойност 490,19 лв. Ответникът не е заплатил посочената цена в срока по чл. 33, ал. 2 от Общите условия и съобразно конкретните дати на издаване на отделните фактури за главните задължения, на основание чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, е изпаднал в забава и дължи законна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 01.04.2022 г. в размер на 54,89 лв.

Тези изводи съвпадат изцяло с обжалваната част на решението, поради което същата следва да бъде изцяло потвърдена.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемото дружество се следват сторените пред настоящата инстанция разноски в общ размер от 300 лв., от които 200 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.

78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1235 от 02.12.2023 г., постановено по гр.д. № 6014/2022 г. на Районен съд Перник, в обжалваната му част, с която Д. С. М., ЕГН **********, е осъдена на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, следните суми:

- 490,19 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги в имот с адрес ***, абонатен № ***, за периода от 05.12.2019 г. до 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното ѝ заплащане;

- 54,89 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 12.12.2019 г. до 01.04.2022 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, сумата от 300 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4