Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29212 от 08.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20686/2025
Вид
Определение № 29212
Подписан
08.07.2025
В сила
08.07.2025
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29212 гр. София, 08.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110120686 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от Д. П. К. (ищец) срещу „Легранд България“ ЕООД искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед от 10.02.2025г. на работодателя;

2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител бизнес развитие и директни проекти“ в отдел „Продажби“ при ответника;

3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останала без работа поради уволнението в размер на 1920.00 лева за периода 11.03.2025г.-01.04.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.05.2023г., до окончателното плащане;

Ищецът твърди, че е бил служител на ответника по трудов договор №13/14.02.2019г., изменен с няколко допълнителни споразумения, касаещи неговата длъжност и възнаграждение, а именно № 1/31.08.2020г. и други, с които не разполагал, според последното от които заемал длъжността „Ръководител бизнес развитие и директни проекти“ в отдел „Продажби“ при ответника с брутно трудово възнаграждение от 3840.00 лева. Длъжностна характеристика на служителя била предоставена само за първоначално заетата длъжност – „консултант развитие проекти – търговски представител“, но не и за следващите. Обяснява, че според вътрешното разпределение на ответното дружество към 2024г., отдел „Продажби“ позицията на ищеца била ръководна позиция на цял отдел, който разполагал с още двама нему подчинени служители – Д. Митков, заемащ длъжността „мениджър бизнес развитие – интелигентни решения“ и Марин Симеонов – „мениджър бизнес развитие – енергийни 1 решения“. Твърди, че другата ръководна позиция в отдел „Продажби“ при ответника била заета от Георги Кунчев на длъжност „ръководител ключови клиенти и В2В дистрибуционен канал“, където работили подчинени на последния трима служители – Таня Маджарова на длъжност „регионален мениджър София“, Благовест Чулев на длъжност „регионален мениджър Източна България, Черноморие“ и Деляна Братанова „логистичен специалист“. Релевира, че съгласно извършено преустройство от 10.02.2025г. на вътрешното разпределение на отдел „Продажби“ при ответника към 2025г. ръководството на ответното дружество е взело решение да закрие щатът на ищеца поради „промяна на организационната структура на работодателя“, като на 10.02.2025г. на ищеца били връчени заявление-съгласие за прекратяване на правоотношението, уведомление и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Обяснява, че според мотивите на тази заповед причина за прекратяване на правоотношението е преструктуриране и съкращаване на щатната позиция за длъжност „ръководител бизнес развитие и директни проекти“ съобразно решение от 31.01.2025г., заповед от 31.01.2025г. на прокуриста на ответното дружество и протокол от 31.01.2025г., с цел по-висока ефективност на дейността на дружеството и с оглед повишаване на производителността и конкурентноспособността се закрива отдел „Бизнес развитие“ като с цел оптимизация на работния процес, поддръжката на отдел „Бизнес развитие“ се поема от същия на регионално ниво – Централа – Източна Европа. Няколко дни покъсно – на 12.02.2025г., ищецът бил уведомен по имейл, че се закрива единствено неговата позиция като служителите от неговия отдел и част от функциите на ищеца се поемали от ръководителя на другия отдел – Георги Кунчев, а друга част от тях от друг отдел – от Боян Янкович. Извършеното уволнение с посочената по-горе заповед се оспорва като незаконосъобразно с доводите, че има явна злоупотреба с право и неприложимост на основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. 2 КТ „съкращаване на щата“, тъй като функциите на съкратената длъжност не са прехвърлени към длъжности, които се различават съществено от длъжността на ищеца, а напротив – длъжността и функциите на ищеца били идентични с тези на служителите, заемащи длъжностите „ръководител ключови клиенти и В2В дистрибуционен канал“ и от длъжността на служителя Боян Янкович. Оспорва уволнението и с довод, че няма реално съкращаване на щата, тъй като задълженията на ищеца са преминали върху други двама служители и функциите им не се различавали съществено с тези, които имал преди уволнението ищецът, в това число ръководените от ищеца служители след уволнението били под ръководството на служителя Георги Кунчев. Незаконността на уволнението се обосновава с твърдението, че не е извършен подбор по чл. 329 КТ предвид наличието на служители – ищецът, Георги Кунчев и Боян Янкович, заемащи еднакви или сходни функции, в който случай извършването на подбор било задължение на работодателя. По изложените 2 съображения моли уволнението да бъде обявено за незаконно, отменено и да бъде възстановен на заеманата от преди това длъжност. Сочи, че в резултат на уволнението е останал без работа до 01.04.2025г., когато е започнал нова работа, поради което претендира обезщетение за оставането си без работа до този период в брутен размер, твърдейки, че последното брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението пълен отработен месец е в размер на 3840.00 лева и съобразявайки, че работодателят му е платил едно брутно трудово възнаграждение. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв.

С него признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор №13/14.02.2019г., изменен с няколко допълнителни споразумения, сред които такова с № 1/31.08.2020г., по силата на което споразумение ищецът заемал длъжността „мениджър бизнес развитие – проекти, хотели, жилищни, болници и проекти регион Западна България“. Твърди обаче, че изпълняваните от ищеца функции на тази длъжност се запазили до края на правоотношението му и независимо от заеманата по-късно от него със споразумение № 5/24.04.2024г. длъжност „ръководител бизнес развитие и директни проекти“. Твърди, че на 31.01.2025г. работодателят е взел решение № 25012101/31.01.2025г. за извършване на преструктуриране на дружеството – закриване на отдел „бизнес развитие“, като функциите на този отдел отпадали в рамките на дружеството и се поемали от ново дъщерно дружество, което отговаряло за Централна и Източна Европа, като с взетото решение е прието съкращаване на една щатна бройка за длъжността „ръководител бизнес развитие и директни проекти“. Твърди, че правоотношението е прекратено със заповед от 10.02.2025г., която, заедно с уведомление за прекратяване на трудовия договор, писмо и декларация по чл. 333 КТ, са били връчени на служителя-ищец на 10.02.2025г. Обосновава, че съкращаването на щата е в резултат на променено щатно разписание от 31.01.2025г., извършено с решение № 25013101/31.01.2025г., с което длъжността на ищеца се закривала, закривал се изцяло отдел „Бизнес развитие“, като изпълняваните от този отдел функции преставали да съществуват при ответника и преминавали към друг отдел на чуждестранно дружество от групата на Легранд за Централа-Източна Европа. Другите две длъжности от закрития отдел преминали към съществуващия отдел – ключови клиенти и дистрибуторски проекти под ръководството на Георги Кунчев. С извършеното преструктуриране общият брой на щатните бройки от 12 станал 11. Релевира, че по усмотрение на ищеца със заповед № 25013102/31.01.2025г. е взето решение за извършване на подбор между ищеца, заемащ посочената по-горе длъжност, Д. Радославов Митков, заемащ длъжността „мениджър бизнес развитие Смарт системни решения“ и Георги П. Кунчев на длъжност „ръководител направление ключови клиенти и дистрибуторски проекти“, макар трудовите им функции да били различни. Релевира, че с посочената заповед е 3 назначена комисия за извършване на подбор в състав Люк Ивенс – генерален директор, Ивана Бехунова – мениджър „човешки ресурси“ и Людмил Даскалов – прокурист, определени били критериите за извършване на подбор и тяхната тежест, подбора бил извършен незабавно и резултатите били изразени в протокол на комисията № 25013103/31.01.2025г., видно от който ищецът получил най-нисък резултат, поради което и правоотношението с него било прекратено. Твърди, че на ищеца са изплатени следните обезщетения: по чл. 220, ал. 1 КТ в брутен размер от 4277.76 лева, по чл. 224, ал. 1 КТ за 11 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 2138.88 лева и по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 4277.76 лева. При тези доводи оспорва предявените искове, като твърди, че е налице валидно съкращаване на щата, обективирано в оспорената заповед и взето от законния представител на дружеството, премахването на тази длъжност от щатното разписание и извършването на подбор.

Твърди, че в щатното разписание на дружеството не се съдържа длъжност, която да включва в себе си съществена част от длъжността на ищеца, както че разпределянето на функциите от тази длъжност на останалите оставащи в предприятието не обуславя фиктивно съкращаване на щата, тъй като такова разпределение е допустимо и не е част от същественото им съдържание. Обяснява, че основната трудова функция на длъжността на ищеца касае задължения по бизнес развитие - промотиране и реклама на продуктите на дружеството, развитие на проектен бизнес с хотели, жилищни комплекси, болници и свързаните с тях продуктови линии с цел увеличаване присъствието на Legrand на пазара, поддържане на контакт и подкрепяне на местните дистрибутори и партньори, организиране на събития за популяризиране на фирмените продукти и се грижи за репутацията на марката, следене на пазара и конкурентите, откриване на нови бизнес възможности и подготвя тяхната реализация, развиване на търговската мрежа през архитекти, инвеститори, строителни фирми. Сочи, че след извършеното преструктуриране и закриване на Отдел Бизнес развитие и на длъжността на ищеца, горните функции по бизнес развитие не са останали дружеството, а ще се извършват от служители на други дружества в рамките на групата Легранд, т.е. преминавали на международно ниво, като Георги Кунчев поемал част от функциите на ищеца, свързани с работата с дистрибуторската мрежа, като за разлика от ищеца, който изпълнявал тези функции в регион София и Западна България, лицето Георги Кунчев ги изпълнява за цялата страна и запазвайки всички извършвани до момента функции, свързани с работата с „ключови клиенти“ и управление на проектите на национално ниво, които били напълно различни от функциите изпълнявани от ищеца. Имайки предвид горното, твърди, че няма фиктивно, а реално съкращаване на щата. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа като твърди, че ищецът е започнал нова работа. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност – ако исковете бъдат уважени, релевира възражение за прихващане на търсеното 4 обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с вземане обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ в размер на 4277.76 лева, която сума била платена на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:

Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с оспорената заповед на основание чл. 328, ал. 1, т.

2 предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както и размера на претендираната сума като обезщетение за оставането си без работа, поради твърдяното незаконно уволнение. Обстоятелството, че ищецът е останал без работа за исковия период след уволнението следва да се докаже също от него. В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелствата, на които основава възраженията си, в това число, че длъжността и функциите на ищеца са идентични с тези на служителите, заемащи длъжностите „ръководител ключови клиенти и В2В дистрибуционен канал“ и от длъжността на служителя Боян Янкович, както и че трудовите функции на ищеца са запазени в предприятието след съкращаване на длъжността му.