Решение № 225 от 26.09.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. ЛЕВСКИ, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Н.а при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И. като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело № 20254410100013 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Н. Л. Н. от гр.Левски срещу „***“ ЕООД гр.София, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/13.02.2019г., сключен между страните;

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 745,67 лв. - платена без основание по нищожния договор за потребителски кредит /след допуснато изменение размера на иска на основание чл.214 ГПК/.

Ищецът твърди, че на 13.02.2019г. сключил с „***“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит №***/13.02.2019г., по силата на който му били предоставени в заем сума в размер на 2500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 0,00 % и годишен процент на разходите - 49,11 %. Договорно установеният срок за погасяване на заема бил 18 месеца. По силата на чл.5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Мултитуд банк в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

Твърди, че на 13.02.2019г. ищецът сключил с посредничеството на ответника „***“ ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ с Мултитуд банк/Фератум Банк. Съгласно договора за гаранция кредитополучателят 1 дължал възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 2180,00 лв. за срока на действие на кредитния договор. Уговорено било, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено на вноски, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план. На ищеца кредитодателят „***“ ЕООД предоставил обединен погасителен план, в който било посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя.

Твърди, че усвоил изцяло заемния ресурс и изплатил всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство.

Навежда довод, че извършените от него плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението му да възстанови главния дълг, са лишени съгласно чл.23 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни.

Навежда довод за нищожност на договора за потребителски кредит поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК, във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК.

Твърди, че кредиторът е нарушил изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 0,00 % не съответства на записаната лихва от 575 лв. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 49,11 %. Посочен е лихвен процент по заема - 23 %, който е фиксиран, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,11 %. Позовава се на съдебна практика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение Излага съображения, че кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Мултитюд Банк в полза на кредитодателя. Навежда довод, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди, че уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител, е разход по кредита, който следва да бъде включен 2 при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК, като се позовава на дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Аргументира се с това, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „***“ ЕООД, който с чл.5 от договора е задължил кредитополучателя да учреди поръчителско правоотношение с Мултитуд банк/ Фератум Банк и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, с включено в него възнаграждение на дружеството - гарант.

Навежда довод, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата - възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договора размер на ГПР от 49,11 %, което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл.4 от същия относно приложимия ГПР. Поради това, че тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР, търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, прилаган в отношенията между страните, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката на чл.4 от процесния договор. По арг. на чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 ЗПК ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Навежда довод, че нищожността на клаузата на чл.4 от спорния договор за кредит има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка.

Посочва, че макар в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4, в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Твърди, че тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него негативни последици - загуби поради неизпълнение това си право.

3

Счита, че неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на ал.6 на чл.29 ЗПК също уврежда интересите му, като създава предпоставки кредиторът да претендира от него недължими обезщетения.

Навежда довод, че договорът за кредит е изначално недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Излага аргументи, че под „условия за прилагане“ трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент от 0,00 % съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 0,00 %, което е необходимо, за да може потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Счита, че тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника „***“ ЕООД, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.

Оспорва като неоснователен доводът, че чл.5 от договора, съгласно който ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта), е нищожен.

Възразява срещу твърдението, че поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор. Твърди, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „***“, потребителят сам избира обезпечението.

Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.

Навежда довод, че искове за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „***“ ЕООД. Твърди, че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което *** не е страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство 4 няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

Твърди, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „***“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед на изложеното, счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика по чл.68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.

Оспорва като неоснователни твърденията за нарушение на чл.143 от ЗЗП. Твърди, че чл.5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно.

Излага аргументи, че не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „***“ е предоставило необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът не се представлява. Представени са писмени бележки чрез ю.к. Гардения Г., в която са наведени доводи за неоснователност на исковите претенции. Изложени са аргументи за валидност на договора за потребителски кредит като отговарящ на всички изисквания на ЗПК, липсата на основание за включване на възнаграждението на поръчителя в ГПР, поради това, че касае различно облигационно правоотношение, което не е било задължително за потребителя при наличие на предоставена преддоговорна информация и направен информиран избор. Изложени са аргументи, че ГПР е изчислен съобразно изискванията на ЗПК и не надвишава законоустановения максимален размер, както и за липса на неравноправни клаузи в договора.