Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 312 от 15.03.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2961/2022
Вид
Решение № 312
Подписан
15.03.2023
Състав
Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000502961 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 88/27.07.2022 г., постановено по т.д. № 134/2021 г., Софийският окръжен съд е осъдил на основание чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД ЗД "БУЛ ИНС" АД да заплати на Т. А. М., представлявана от баща си и законен представител А. Й. М., на Н. А. М. и Й. А. М., последните двама действащи лично и със съгласието на баща им А. Й. М. сумите от по 150000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие смъртта на тяхната майка Ц. С. В., настъпила в пряка причинна връзка от ПТП, осъществено на19.12.2020 г. на път І-6, км.147+750 в посока гр. София, в района на село Горна Малина, виновно причинена от водача на лек автомобил марка „Воксхол“ модел „Вектра“ с рег. № ***, който автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по застрахователна полица № ВG/02/119003465447, валидна към датата на произшествието, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил като неоснователни исковете за разликата до пълния предявен размер от по 220000 лв., предявени като частични от по 1

250000лв. и за остатъка до пълния период на иска за лихви.

С решението съдът е разпределил разноските между страните, съобразно изхода на спора. С решението си съдът е осъдил ответника да заплати на основание чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата на адвокат К. сумата от 13 590 лв. – адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати на Окръжен съд София сумата 18600 лв. представляваща държавна такса и разноски.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни.

Тримата ищци и чрез своя процесуален представител адвокат К. с надлежно учредена представителна власт, съобразно приложени на л.л.5, 6 и 7 от първоинстанционното дело пълномощни, обжалват с въззивна жалба подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК решението в неговите отхвърлителни части за сумите от по 50 000 лв., представляващи разликата над присъдените суми от по 150 000 лв. до сумите от по 200 000 лв., както и в частта, с която съдът е отхвърлил акцесорния иск за лихви за периода от 08.01.2021 г. до 08.04.2021 г.

Ищците считат, че исковете са им уважени в занижен размер, който не съответства на претърпените от тях болки, страдания и скръб, в противоречие на принципа за справедливост и не съобразени с действащия лимит на застрахователя, който е 10 000 000 лв. за 2020 г., в която връзка излагат във възивната жалба подробни аргументи по съществото на спора.

Ищците поддържат, че съдът неправилно е присъдил лихва за забава, считано от 08.04.2021 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по предявените от ищците претенции. Считат, че в случая лихви се дължат от 08.01.2021 г., на която дата ответното дружество-застраховател е уведомено за настъпилото събитие от пострадалите.

Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него постанови друго, с което осъди ответното дружеството да заплати на ищците допълнително суми от по 50 000 лв., представляващи разликата над присъдените им суми от по 150 000 лв. до сумите от по 200 000 лв., частични от 250 000 лв., както и законната лихва върху присъдените главници за периода от 08.01.2021 г. до 08.04.2021 г. Претендира се адвокатско 2 възнаграждение с ДДС, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищците като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявява възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез пълномощника адвокат И. надлежно упълномощен с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.42-43/ с въззивна жалба подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК обжалва решението в неговата осъдителна част за сумата от 450 000 лв., присъдени в полза на ищците обезщетения, ведно с лихвата и разноските.

Твърди се, че съдът е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно решение, в противоречие с и при непълнота на събраните по делото доказателства. Твърди недоказаност на вреда. Поддържа възражението си за принос. Твърди прекомерност на определените обезщетения и излага аргументи по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции или намали присъдените суми. Претендират се разноските, включително за адвокатско възнаграждение и пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК тримата ищци и чрез своя процесуален представител адвокат К. са подали отговор, с който оспорват въззивната жалба на ответника като неоснователна и недоказана и молят съда да я остави без уважение. Излагат се подробни аргументи по съществото на спора. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство решението и в частта, с която исковете на ищците за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над сумите от по 200 000 лв. до сумите от по 220 000 лв., частични от 250000 лв., ведно с дължимата законна лихва от 08.04.2021 г., е влязло в сила на 20.08.2022 г., поради необжалването му.

Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба вх. № 6407/21.09.2022 г. на ищците чрез адвокат К. срещу Определение № 339/25.08.2022 г., с което съдът е оставил без уважение искането им с правно 3 основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на присъдените на страните разноски за адвокатско възнаграждение.

С отговор на частната жалба ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивниците-ищци чрез процесуалния си представител поддържат своята въззивна жалба, както и частната си въззивна жалба и оспорват жалбата на ответника. Претендират адвокатско възнаграждение определено по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Заявяват възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален представител моли съда да уважи неговата въззивна жалба и остави без уважение жалбата на насрещната страна и да присъди на ответника разноските по делото.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски окръжен съд е бил сезиран с активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Т. А. М., Н. А. М., двамата действащи лично и със съгласие на своя баща и законен представител А. Й. М. и Й. А. М. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/19.12.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 19.12.2020 г., фотоалбума към него, схема, както и от неоспореното от страните заключение на комплексна СМЕ и САТЕ, се установява, че на 19.12.2020 г., около 10,40 часа – светла част на денонощието, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, прав, равнинен участък, по първокласен път № 6, на км 147+750, в землището на село Горна Малина, в посока от гр.Пирдоп към гр.София, се движел л.а.м.

„Воксхол Вектра“ с рег.№ *** с десен волан, управляван от бащата на 4 ищците. В автомобила на предна лява седалка пътувала Ц. С. В., майка на тримата ищци (това обстоятелство не е било спорно между страните, а и се установява с приетото по делото удостоверение за наследници № 237/23.12.2020 г. на Община Мирково ). Платното за движение в участъка, в който е настъпило произшествието, е било двупосочно, с по една пътна лента за всяка посока с широчина всяка по 4,30 м, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия „М3“. Вдясно и ляво на платното за движение се намирал крайпътен затревен банкет, всеки с широчина около 2 м и след всеки банкет встрани са се намирали водосточни канавки и в страни от тях високо растящи дървета.

Пред лек автомобил „Воксхол Вектра“ се движело друго неустановено по делото превозно средство. В даден момент водачът на лек автомобил „Воксхол Вектра“ предприел маневра „изпреварване“, при което преминал в лентата за насрещно движение, но установил, че в същата се движи насрещен автомобил. Виждайки възникналата опасност, водачът предприема маневра за връщане в лентата си за движение, при което изгубил контрол над управлявания от него автомобил, преминал през десния банкет и навлязъл в дясното крайпътно пространство, където последователно се ударил в дънерите на няколко дървета и в крайната фаза се е установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.

В пряка причинна връзка от така настъпилото произшествие, пътуващата в лек автомобил „Воксхол Вектра“ Ц. С. В. починала на място.

Вещите лица установяват, че водачът на лек автомобил „Воксхол Вектра“ е имал техническа възможност да не допусне процесното ПТП. След като е знаел за конструктивните особености на управлявания от него автомобил-десен волан, е следвало да започне маневрата за изпреварване от по-голямо разстояние, което да му позволи да се убеди, че по лентата за насрещно движение не се движи ППС и тогава да извърши изпреварването или пък ако в тази лента се движи насрещно превозно средство, то водачът да има време и пространство да се прибере в лентата си за движение, без да пречи на останалите участници в движението.

Установява се, че при този механизъм на настъпване на произшествието, поставените предпазни колани са без практическо значение, тъй като ползването им не ограничава нараняванията на пътниците. Вещите 5 лица при разпита си в открито съдебно заседание установяват, че починалата по всяка вероятност е била с поставен предпазен колан.

Между страните е прието за безспорно, че към датата на настъпване на произшествието-19.12.2020 г., лекият автомобил „Воксхол Вектра“ с рег.№ *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/119003465447, с начална дата на покритие - 23.12.2019 г. и крайна дата на покритие - 22.12.2020 г.

За установяване на търпените от ищците болки и страдания пред първоинстанционния съд, са събрани свидетелските показания на П. В. А. и П. Г. М..

Свидетелката А. установява, че е съседка на ищците в село *** и колежка на починалата Ц.. Произшествието станало точно преди празниците.

А., Ц. и голямата им дъщеря били отишли в София за подаръци в „Джъмбо“.

Свидетелката установява, че децата страдат, малкото момченце страда от диабет и много се притеснява. Установява още, че Ц. и съпруга се грижели много добре за децата си и за да им осигурят по-добро образование ги прехвърлили в училище в ***, а след това в ***. Всяка сутрин ги карали на училище и после ги прибирали. Децата са възпитани на труд. Сега децата не са добре, отчаяни са и тъгуват, не са се успокоили и чувстват липсата на майката. Променил се живота им, защото сега за тях се грижи сам баща им, подпомаган от най-голямото си дете Й..

Свидетелят М. установява, че познава семейството на А. и Ц., работили заедно. На децата много им тежко, плачат много. Н. от тригодишна възраст е с диабет. Сега А. гледа сам децата си, майка му на А. е възрастна и няма много сили да помага. А. и Ц. се грижели добре за децата си, преместили ги в по-добро училище в *** и обикновено Ц. ги возела до там и обратно.