Акт от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2776 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110210488 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя му Г. П. Г., депозирана чрез Адвокатско дружество „Л. и ***“ чрез процесуален представител адв. К. А. от Адвокатска колегия – Хасково, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с който на дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнено задължение към държавата.

С жалбата от „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя му Г. П. Г., депозирана чрез Адвокатско дружество „Л. и ***“ чрез процесуален представител адв. К. А. от Адвокатска колегия – Хасково се иска отмяната на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалния закон. В тази насока и в жалбата се навеждат доводи за нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразна процедура по ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател. Жалбоподателят навежда доводи за неправилно издаване на електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, поради липсата на такава предвидена възможност в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП към момента на нарушението. Сочи се 1 липса на ясно описание на нарушението в атакувания електронен фиш (неясно описание на мястото на извършване на нарушението и неуточнено изпълнително деяние), разминаване с дадената му правна квалификация, както и липса на доказателства за извършване на нарушението. Излагат се аргументи за изтекла погасителна давност за ангажиране отговорността на дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД. Твърди се нарушение на съюзното право (правото на ЕС) свързано с принципа на пропорционалност на наказанията.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД, е представлява от адвокат Б. И. с пълномощно по делото, преупълномощена от адв. Й. Л., редовно упълномощена, която отново пледира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, по подробно изложените в жалбата доводи. В тази насока адв. И. от ХАК пледира, че към датата на извършване на нарушението действащата нормативна уредба не е позволявала издаването на електронен фиш, а е следвало да се състави АУАН и да се издаде наказателно постановление, с оглед на което и електронният фиш е незаконосъобразен.

Не на последно място адв. Б. И. от ХАК подържа съдът да вземе предвид и Решение по дело № С-61/2023 г. на Съда на Европейския съюз, съгласно което цялата санкционна система във връзка с нарушенията за плащане на пътни такси е незаконосъобразна и противоречи на принципа за пропорционалност, установен в правото на Европейския съюз, като претендира и за присъждането на разноски, за които представя списък.

Постъпила е и писмена защита от адв. Б. И. от Хасковска адвокатска колегия, с която повтарят изложените с жалбата доводи за отмяна на атакувания електронен фиш издаден срещу „*****“ ЕООД и се претендира присъждането на разноски на основание чл. 63д от ЗАНН в пълен размер .

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призован не изпраща представител.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.07.2021 г. в 19:42 часа, пътно превозно средство (ППС), представляващо влекач марка „***“, модел „***“, с рег. № ************, технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 40000, в община Столична, се движило по път А- 6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закон за пътищата /ЗП/, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението № C71035ВВС2507683ЕО53021F16ОАОС32 било установено с устройство № 10181, представляващо елемент от електронната 2 система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, като така било установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със законен представител Г. П. Г.. Поради това на юридическото лице „*****“ ЕООД бил съставен процесният електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с който на дружеството жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" на Национално тол управление, и останалите писмени доказателства приложени с жалбата.

От приложеното по преписката известие за доставяне (обратна разписка) става ясна датата на връчване на процесния електронен фиш на дружеството-жалбоподател. Нарушението се установява от приложените на хартиен носител генерирани данни от електронната система с номер на нарушението C71035ВВС2507683ЕО53021F16ОАОС32, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателство за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система. Видно е, че плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, не е постъпило. Съдът кредитира писмените доказателства, като вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници, а само ще маркира основните моменти по доказателствата. Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

3

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от приложеното по преписката известие за доставяне (обратна разписка), електронният фиш е получен от санкционираното дружество на 21.03.2024 г., а жалбата е подадена на 01.04.2024 година. Разгледана по същество е основателна, при частично споделяне на изложените възражения.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административно-наказателно производство.

Съдът установи, че в обжалвания електронен фиш като място на извършване на деянието е посочено „Столична община по път А-6 км 50+427, с посока Нарастващ километър”. Видно от писмото, изходящо от Директора на ОПУ – София изх. № 11-00-487/21.07.2022 г. (след датата на твърдяното нарушение, която в ЕФ се сочи да е 03.07.2021 г.), което писмо представлява отговор на запитване по НАХД № 20221110207665/2022г., на СРС, 108 състав, представено и приложено към доказателствения материал по делото, „на път А-6 „Европа“ до момента няма км 50+427“. Това означава, че мястото на извършване на твърдяното нарушение е неправилно посочено в обжалвания електронен фиш, което от своя страна прави и самият електронен фиш неправилно, а и незаконосъобразно издаден. Съдът намира, че АНО неправилно е определил мястото на извършване на деянието в електронния фиш. Посочването на мястото на извършване на деянието е един от съществените реквизити на последния и липсата на описание, или неправилното му описание представляват съществено процесуално нарушение при издаването му, тъй като се нарушава правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е обвинен.

На следващо място съдът намира, че е нарушен и редът, по който е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД. В тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Според чл. 179, ал. 3б ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2500,00 /две хиляди и 4 петстотин/ лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.

За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните органи, които са овластени за това, могат да налагат глоби, в размер над минимума по ал. 2 (от чл. 39 ЗАНН), за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал.

Зб ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 ЗДвП (редакция в сила от 2019 г. и относима към датата на извършване на нарушението), е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167 а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба, обаче не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение съгласно относимата към момента на извършване на нарушението. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не да се издава електронен фиш. За да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дадено лице. Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП, тъй като с тези норми изрично не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.

Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0cfdf632-4c94-44d5-b1a6-0db84a6088fc