Решение № 161 от 28.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20243000500194 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на КОНПИ – Варна срещу решение № 260004/29.02.2024 г. по гр. д. № 281/2020 г. на Окръжен съд – Силистра в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.141 и чл.149 от ЗОНПИ и по чл.151 вр. чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.141 и чл.149 от ЗОНПИ срещу С. Л. А., както и по частна жалба на КОНПИ срещу определение № 260009/01.04.2024 г., с което е отхвърлена молба на жалбоподателя първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските. Оплакванията са за необоснованост и неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете и на искането по чл.248 от ГПК.

В подадени писмени отговори в сроковете по чл.263, ал.1 ГПК и чл.276, ал.1 ГПК, пълномощниците на С. Л. А. и С. Ш. А. оспорват въззивната жалба и частната жалба и изразяват становище за правилност и законосъобразност на решението, с молба същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхфната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

Предявен е иск по чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега КОНПИ/, срещу С. Л. А. и С. Ш. А., двамата от гр.Дулово, за 1 отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 414 337,95 лв. с твърдения за липса на законен източник на средства за придобиването му и поради наличие на значително несъответствие в имуществото им по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ.

След частичен отказ от иска, производството по делото е продължило по претенция за отнемане в полза на Държавата на имущество в размер на 113 000 лева, формирана както следва:

На основание чл.142, ал.2, т.1, във вр. с чл.141 и чл.149 от ЗПКОНПИ от С. Л. А. с цена на иска 102 000 лева по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Дулово, ул.„Ропотамо“ № 10, придобит с нотариален акт № 78, том VI, дело № 898, дв. вх. per. № 1517 от 10.09.2016 г. на Служба по вписвания - Дулово. Пазарна стойност на имота -75000 лева;

Товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 312 Д“, рег.№ СС 4734 РВ, с пазарна стойност 2000лева;

Лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 8“, peг.№ СС 4343 АР, с пазарна стойност към настоящия момент 25000лева.

На основание чл.151, във връзка с чл.142. ал.2, т.1 във вр. с чл.141 и чл.149 от ЗПКОНПИ - от С. Л. А. с цена на иска 11000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 320 ЦДИ“, рег.№ СС 9700 АМ, отчужден след края на проверявания период.

Твърденията са, че с решение 373/19.02.2020 и № 374/19.02.2020 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД Варна уведомление от Окръжна прокуратура – Силистра за привличане в качеството на обвиняеми по ДП № 6518 ЗМ-18/2018 г. по описа на ОД на МВР - Силистра на лицата С. Л. А. и С. Ш. А. за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр. чл.26, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ. С Присъда № 1/11.01.2019 г. по НОХД № 270/2018 г. и с присъда № 24/31.10.2018 г. по НОХД № 240/2018 г. всеки от обвиняемите е признат за виновен в извършване на престъплението.

В искането се поддържа, че лицата С. Л. А. и С. Ш. А. са придобили значителен обем материални активи, подлежащи на отнемане в полза на държавата, тъй като не е установен законен източник на средствата за придобиването им. Сочи се, че през проверявания период ответниците са във фактическо съжителство, от което са родени две общи деца, понастоящем пълнолетни. и идентичност на адресните регистрации.

Ищецът твърди, че е налице несъотвествие между нетните доходи на ответниците и придобитото от тях имущество, което несъотвествие – след изменението на иска, е в размер 605 712,23 лв. и е значително по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, а предметът на отнемане в полза на държавата е в размер на 113 000 лв.

Оспорвайки иска, ответниците възразяват, че Комисията не е доказала преобразуването на незаконно придобито имущество в придобитите вещи.

Считат, че според разпоредбата на чл.141 ЗПКОНПИ, на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобито имущество, влязло в патримониума 2 на проверяваното и свързаните с него лица през проверявания период, което е налично в края на този период, като за налично се счита и отчужденото имущество, когато отчуждаването е непротивопоставимо на държавата.

Твърдят, че термините „паричен превод“, „разход за покупка“ на определени вещи, „лихва“, „вноски“ за погасяване на кредити, не се вместват в понятието за имущество и трябва да бъдат изключени от него.

Считат, че в доходи, приходи и източници на финансиране трябва да бъдат включени доходи от дарения, които не са от забранена дейност в общ размер на 283 438.09 лв. чрез парични преводи от трети лица, които са били предмет на наказателните производства с оглед неизпълнени данъчни задължения на подсъдимите.

От приложените писмени доказателства се установяват изложените в исковата молба обстоятелства - привличането на ответниците като обвиняеми за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр. чл.26, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ и наличието на решения на КПКОНПИ /КОНПИ/ за образуване на производства за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Приети по делото са справки от НБД "Население", от търговски регистър, справки за недвижими имоти, данъчно – осигурителна информация, справки от КАТ, справки за задгранични пътувания, информация за МДТ, справка от Митници, ЦРОЗ, ИА "МА", регистър ГД "ГВА", справки за открити банкови сметки и наличности по тях.

По искане на ищеца са назначени и приети САТЕ, СТЕ и СИЕ и допълнение към нея, съобразено с исковата претенция след частичния отказ от иска и установяващ размера на несъответствието.

ЗПКОНПИ изисква сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период, като от значение е дали в имуществената сфера на проверяваното лице има превишение. При наличие на превишение следва да бъдат съобразени установените като законни доходи и други приходи на проверяваното лице, от които да бъдат приспаднати необходимо-присъщите разходи за издръжка и за придобиване на имущество и ако превишението надхвърля посочения в разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лева може да бъде прието, че доходите са незаконни. Наред с установяване на превишението следва да бъде установено и несъответствие в размера посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, при което да бъде направен и извод, че една част от дохода или целия доход на проверяваното лице има незаконен източник.

Основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на вида и стойността на придобитото от ответниците имущество, което е налично в техния патримониум в края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин. Преминалите през банкови сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не се включват в имуществото на ответника.

Съгласно ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични 3 средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

В заключението на назначената след изменението на иска допълнителна СИЕ неправилно са включени неналични в патримониума на ответниците в края на проверявания период суми. След приспадане на неналичните суми, доказаното несъответствие е в размер на 147 180 лв.

Подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края на периода. ТР приема, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка, но с изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Само ако тези суми са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Следователно, паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице и не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието.

Тъй като не е доказано наличие на несъответствие в размера, посочен в чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, следва да бъде направен извод за недоказаност на предявения иск. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По частната жалба, подадена от КОНПИ срещу определение № 260009/1.04.2024 г., с което е отхвърлена молбата за изменение на решение 260004/29.02.2024 г. в частта за разноските:

КОНПИ поддържа, че следва да се приложи чл.156, ал.6 ЗКОНПИ, съгласно който „когато ответникът представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл.136 или чл.137 и те не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото“; твърди, че следва да се определи възнаграждение за един процесуален представител, тъй като двамата ответници са представили един отговор, подписан от двама адвокати, а извършваните процесуални действия в хода на цялото производство са общи; направено е и възражение относно размера на адв.хонорар на С. Л. А., тъй като същият следва да бъде определен към деня, когато е депозиран отговора по чл. 131 ГПК, т.е. 24.12.2020 г. По отношение на отв. С. Ш. А. производството е прекратено и КОНПИ счита, че за оттегления иск разноски не следва да се присъждат, тъй като не е представен своевременно списък за разноските от ответника, с което е настъпила 4 преклузия. Позовава се и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело Ц438/22, съгласно което съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящата инстанция приема, че частната жалба е неоснователна. В решение № 260004/29.02.2024 г. съдът е обсъдил направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и е преценил продължителността, фактическата и правна сложност на делото, съпроводено с няколко прекратявания и спирания, поради спорна съдебна практика и промяна на законодателството. Обсъдена е процесуалната активност на пълномощниците, направените множество възражения, експертизи и искания за събиране на доказателства, отговори и писмени становища. Не съществува законова пречка необходими другади да бъдат защитавани от двама адвокати, както и от един, на който да бъдат платени два хонорара и сключени два отделни договора. Общият размер на двата хонорара е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, макар да са били извършвани общи процесуални действия. Непредставянето на списък с разноски при частичното прекратяване на производството поради отказ от иска няма за последица преклудиране на правото на разноски, поради което възражението на КОНПИ е неоснователно.