Определение № 441 от 16.09.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Бургас, 12.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500367 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба на Д. Н. от Република Албания, чрез особения представител адв. Л. К., против определение №1885 от 17.07.2024 г. по в.гр.д. №1041/2024 г. на Окръжен съдБургас в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивната му жалба против решение №137 от 06.06.2024 г. по гр.д.

№820/2023 г. на Районен съд – Айтос, относно прекратяването на брака, сключен на 19.12.2015 г. между Г. Х. Х. от гр. Айтос и Д. Н. от с. Г., обл. К., Република Албания и въззивното производство в тази част е прекратено, както и е оставено без уважение искането на адв. К. за присъждане на възнаграждение.

В жалбата се твърди, че обжалваното прекратително определение е неправилно. Оспорва се изводът на окръжния съд, обоснован с разпоредбата на чл.325 ГПК, за недопустимост на въззивната жалба срещу решението за прекратяване на брака. Според частния жалбоподател, предвид специфичния предмет на особеното исково производство по брачни дела, законодателят е предвидил изрично, че решението за развод влиза в сила, дори да е обжалвано само в частта относно вината. В случая, въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилни фактически констатации на първоинстанционния съд, както и възражение, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба.

С оглед на това, счита, че въззивният съд дължи произнасяне по жалбата, като уважи и искането за определяне на депозит и присъждане на възнаграждение на особения представител за въззивното производство. Претендира се отмяна на обжалваното определение в съответните части и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на жалбата, като за настоящото производство бъде определено възнаграждение на особения представител от 600 лв.

В отговор, подаден от Г. Х., чрез пълномощника адв. Р. Н., частната жалба се оспорва като неоснователна, а атакуваното определение се сочи като правилно и законосъобразно и е направено искане за потвърждаването му.

1

Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение № 137 от 06.06.2024 г. по гр.д. №820/2023 г. на Районен съд – Айтос, по искова молба за развод по чл.49, ал.1 СК, подадена от Г. Х. против Д. Н., е прекратен сключеният на 19.12.2015 г. брак между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне относно вината. Против решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез назначения му на основание чл.48, ал.2 ГПК особен представител адв. Л.К., по която е образувано в. гр. д. №1041/24 г. на Окръжен съд – Бургас. С обжалваното определение въззивният съд е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по делото. Изложил е съображения за необжалваемост на атакуваното решение, като се е позовал на чл.325 ГПК, съгласно който решението за развод влиза в сила, дори да е обжалвано само в частта му относно вината.

Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно.

Безпротиворечива е съдебната практика за това, че разпоредбата на чл.325 ГПК касае влизане в сила на решение, с което е постановено прекратяване на брака в хипотезата, при която решението е обжалвано само в частта относно вината /вж. определение №1384 от 04.12.2013 г. на ВКС по гр.д. №5956//2013 г., IV г.о., определение №163 от 18.03.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. №143/2010 г., III г.о./. В случая, въззивната жалба на ответника касае постановеното по бракоразводното дело прекратяване на брака между страните, с изложени възражения за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, поради което разпоредбата на чл.325 ГПК е неприложима. В разглеждания казус намират приложение общите правила за влизане в сила на съдебните актове, регламентирани в чл.296 ГПК – в сила влизат решенията: които не подлежат на обжалване; срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба или жалбата е оттеглена; касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. След като е налице подадена в срок въззивна жалба против решението на първата инстанция относно прекратяването на брака, жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт и същата подлежи на разглеждане по същество от въззивния съд.

Обжалваното определение е неправилно и в частта, с която е оставено без уважение искането на особения представител адв К. за определяне на депозит и присъждане на възнаграждение за въззивното производство.

Съгласно т.6 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен резултат по делото, след като бъде заплатено от ищеца съгласно чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК, които законови текстове го определят като задължено лице. Ако съдът не е задължил своевременно ищеца да внесе 2 дължимото възнаграждение в хода на съдебното производство, още повече в настоящата хипотеза при липса на интерес за ищеца по подадена от ответника въззивна жалба, няма пречки въззивната инстанция с крайния си съдебен акт да осъди въззиваемия ищец като задължено лице по чл.48, ал.2 ГПК да заплати дължимото възнаграждение /вж. определение №12 от 08.01.2017 г. на ВКС по ч.т.д. №2016/2017 г., II т.о./.

При горните съображения, настоящото инстанция намира обжалваното определение в атакуваните части за неправилно, като постановено при несъобразяване с приложимия закон. Поради това, същото следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно горните констатации.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1885 от 17.07.2024 г., постановено по в. гр. дело №1041/2024 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на ответника Д. Н. от Република Албания, чрез особения представител адв. Л. К., против решение №137 от 06.06.2024 г. по гр.д. №820/2023 г. на Районен съд – Айтос в частта, с която е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен бракът му, сключен на 19.12.2015 г. с ищцата Г. Х. Х. от гр. А. и въззивното производство в тази част е прекратено като недопустимо, както и в частта, с която е оставено без уважение искането на особения представител адв. К. за определяне на депозит и присъждане на възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА Г. Х. Х. от гр. Айтос да заплати на адвокат Л. К., особен представител на Д. Н., сумата от 400 лв., адвокатско възнаграждение за изготвяне на разгледаната в настоящото производство частна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3