Решение № 174 от 08.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Русе, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20264520200037 по описа за 2026 година Образувано е по жалба на ЕТ „Гени – Евгени Генов“, депозирана против наказателно постановление № 865027-F859261 от 01.12.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя, на основание чл.

59, ал. 5, т. 6, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

С жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че констатациите в хода на извършената проверка, следва да бъдат отразени в един

АУАН, а не да бъдат генерирани три отделни административнонаказателни производства. На следващо място се посочва, че при издаване на наказателното постановление наказващия орган не е съобразил доводите и доказателствата представени от жалбоподателя в хода на проверката и разликата е предвид непредвидените разходи, които търговецът е сторил в повече за периода в сравнение с предшестващия, във връзка с обезпечаване изпълнението на законовите изисквания относно двойното обозначаване на цените. Оспорва се, да е осъществен състава на нарушението, регламентирано в нормата на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. На последно място се инвокират доводи, че наказателното постановление не съдържа изискуемите реквизити, тъй като не е изпълнено изискването за точна идентификация на нарушителя физическо лице, описанието на нарушението, датата и мястото на извършването му и доказателствата, които го потвърждават. Не е обосновано виновно извършване на нарушението. При определяне на санкцията не е съобразена разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 и не е обсъдена и приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба, по изложените в нея подробни фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. В подкрепа на това, релевира доводи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и АУАН, и НП съдържат всички необходими реквизити. По отношение на наведените доводи, касаещи направените от търговеца разходи се посочва, че същите са разходи са свързани с дейността на търговеца и намират счетоводно отразяване при формиране на финансовия резултат и водят до намаляване на данъчната печалба, като същевременно не влияят при формиране на надценката на продаваните стоки. Счита се, че безспорно е извършено нарушението на чл.

15, ал. 4 от ЗВЕРБ и за конкретния хранителен продукт е установено, че процентът на повишение на продажната цена е по-висок от процента на повишение на 11.08.2025г. и 09.10.2025г., като това повишение не е обосновано от икономически фактори.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № F859261/11.11.2025г., против едноличния търговец, за това, че при извършена на 09.10.2025г., проверка на търговски обект Магазин за хранителни стоки, находящ се в град Русе, ул. „Николаевска“ № 84, стопанисван от ЕТ „Гени – Евгени Генов“, която проверка е била във връзка със спазване на забраната за необосновано повишаване на цените, е било установено повишена цена към 09.10.2025г., спрямо 11.08.2025г. на продукт „извара пакетирана Родопея 1 кг“, който е с продажна цена към 11.08.2025г.

5,25 лева за кг. и цена 6,95 лева към дата 09.10.2025г., което е повишение на продажната цена с 32,38 процента, а за същия период, повишението на доставната цена е с 31,11 процента и търговецът не е предоставил доказателства за наличието на обективни икономически фактори за повишение на продажната цена с 32,38 процента.

Така приетите за установени факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на 2 деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя на основание чл. 59, ал. 5, т. 6, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл.

305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение отразени датата и мястото на нарушението, във връзка с което е издадено НП. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото, и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Не съставлява процесуално нарушение, а още повече съществено такова, че във връзка с констатираните три нарушения са били съставени три акта и са били издадени три наказателни постановления.

3

По гореизложените мотиви, неоснователни са твърденията ангажирани с жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство, които да имат за своя последица, отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

Във връзка с материалната законосъобразност на наказателното постановление, съдът намира следното:

Въз основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ , за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

От всички приобщени по делото доказателства еднозначно и безпротиворечиво се установяват и доказват приетите за осъществили се в АУАН и НП факти.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори се съдържа в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ и съгласно същата 6. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2025 г.) „Oбективни икономически фактори“ са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

В настоящия случай безспорно е установено увеличение на крайната продажна цена към 09.10.2025г., спрямо 11.08.2025г. на продукт „извара пакетирана Родопея 1 кг“, който е с продажна цена към 11.08.2025г. 5,25 лева за кг. и цена 6,95 лева към дата 09.10.2025г., което е повишение на продажната цена с 32,38 процента.

Безспорно е установено, че за същия период, повишението на доставната цена е с 31,11 процента, което обосновава извод, че реалното повишение на цената от страна на търговеца е 1,27 процента, спрямо повишението на доставната цена, която доставна цена, представлява обективен икономически фактор, съгласно цитираната легална дефиниция.

Неоснователни са доводите в жалбата, че това завишение е обосновано, предвид представените в хода на проверката фактури за доработка на ЕКАФП, стойки, етикети, чували, профилактики на климатична система, тъй като първите три касаят период преди процесния, а последните три, след процесния.

Отделно от това, основателни са доводите на процесуалния представител на административно наказващия орган, че във връзка с тези разходи е налице различен ред, за тяхното признаване.

4

Настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. В конкретният случай макар и жалбоподателят да е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, с оглед конкретния процент на необосновано завишение, който е 1,27 процента или 0,09 ст., броя на предлаганите в магазина стоки – 101 броя, от които само при три са констатирани завишени цени, липсата на предходни нарушения, за които жалбоподателят да е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления, сочи на значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение, в сравнение с нарушенията от същия вид, респективно разкрива по-ниска обществена опасност на конкретното деяние и дееца и обуславят извод за маловажност на конкретния случай.