Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 279 от 21.02.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5089/2021
Вид
Решение № 279
Подписан
21.02.2022
В сила
29.06.2022
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 78, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • §1, т.5 · Закон за автомобилните превози
  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.10 · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.
  • чл.12, изр.1 · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.
  • чл.7 · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110205089 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Трансмар 57“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0001425/15.09.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвПр.

Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за незаконосъобразно, като постановено при неправилно установена фактическа обстановка и нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Изтъква, че не е конкретизирано авторството на сочения за нарушен Регламент, което затруднявало правото му на защита, както и че датата на извършване на нарушението е определена по неясен начин. Позовава се на чл.12, изр.1 от Регламент №561/2006г. на ЕПС, допускащ определени изключения от правилата за почивка. Счита, че е налице съществено противоречие между възприетата в НП фактическа обстановка и приложената санкционна разпоредба. Намира, че е нарушен чл.18 от ЗАНН, тъй като в НП се твърди едновременно, че водачът не е ползвал прекъсване по време на работа, както и че е налице превишение на времето за управление-деяния, подлежащи на санкциониране по различен ред. Счита за неприложима санкционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и 1 претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от процесуален представител- адв.И.Г. от АК-Варна, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в действалата към този момент редакция), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало Лиценз на Общността за превоз на товари №11067, валиден до 14.10.2028г.

На 06.10.2020г. с товарен автомобил марка „Мерцедес“, спадащ към кат.N3, с рег.№ В5612ВТ, от дружеството бил извършен обществен превоз на товари.

За превоза, осъществен от водача Николай Демирев Йоргакиев, дружеството издало Пътен лист №7439567/06.10.2020г., в който било отразено, че е извършен обществен превоз на товари от посочения водач. В пътния лист бил отразен час на тръгване 8,30 ч. и час на пристигане след последния осъществен курс-16,40ч. Йоргакиев направил няколко курса по маршрут с.Камено-с.Горно Езерово и обратно, като прекъсванията между отделните курсове били в рамките на 5-10 мин.

Впоследствие в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна от св.З. ДЖ. ЮМ.- инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена комплексна проверка на превозвача „Трансмар 57“ ЕООД, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Проверяващият установил, че превозът попада в обхвата на Регламент №561/2006г., както и че водачът е управлявал над 4 часа и 30 минути без прекъсване за почивка по време на работа, а именно-общо 5 часа и 50 минути управление. Във връзка с тези констатации на 18.06.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че не извършва редовна проверка за осигуряване на спазването на чл.7, изр.1 от Регламент (ЕО) №561/2006г. на водача Николай Йоргакиев при извършване на обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламента, който управлява над 4ч. и половина без прекъсване за почивка по време на работа.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на 2 дружеството; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в действащата към този момент редакция). Въз основа на съставения акт на 15.09.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружествотожалбоподател било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗАвПр.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля З. ДЖ. ЮМ., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените тахографски листи и пътен лист, от които се установява времето, през което водачът е управлявал товарния автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Разпоредбата на чл.10 §2 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт задължава транспортното предприятие да организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. По силата на тази норма транспортното предприятие е задължено надлежно да инструктира водачите и да извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

Съгласно чл.7 от Регламент 561/2006 след период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка. Тази почивка по 3 време на работа може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени.

От своя страна нормата на чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр задължава лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Санкционираното дружество има качеството „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози , тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за превоз на товари №11067. В това си качество по силата на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр същото е имало задължение да спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно чл. 4 б.“п“ от регламента „транспортно предприятие“ е всяко юридическо лице…което извършва автомобилен превоз, независимо дали под наем или срещу възнаграждение или за своя собствена сметка. Следователно въззивното дружество безспорно представлява „транспортно предприятие“ по смисъла на цитираната норма и по силата на чл. 10 § 2 изр.2 е било задължено да инструктира водачите и д а извършва редовни проверки, за да осигури спазването на глава II от Регламент 561/2006 г. От събраните по делото доказателства се установява, че управлението на превозното средство на 06.10.2020г. е продължило 5 ч. и 50 м. и водачът му не е ползвал непрекъсната почивка от 45 мин. или такава от поне 15 мин., последвана от почивка по време на работа от поне 30 мин. При това положение съдът намира, че дружеството действително е осъществило вмененото му н а р у ш е н и е . Същото е извършено чрез бездействие посредством неизвършване на редовни проверки, осигуряващи спазването на разпоредбите за почивките на водача . Начинът на извършване на проверките не е нормативно установен и е въпрос на организация на работа на всеки отделен превозвач. Необходимо е обаче такива проверки действително да бъдат извършвани и то по начин, който да обезпечава спазването от страна на водачите на изискванията относно почивката по време на работа.

Неспазването от страна на водача на тези изисквания е индиция за неосъществен контрол от превозвача и за непровеждане на съответни проверки. Следва да се отбележи и че санкционираното лице не представя никакви доказателства за провеждането на проверки, а в практиката си Административен съд-Варна приема, че относно благоприятните юридически факти за санкционираното лице, доказателствената тежест е възложена на последното. Липсват също така доказателства за наличие на обстоятелствата, 4 обуславящи приложението на изключението по чл.12, изр.1 от Регламента.

Нормата изисква водачът да посочи причината за такова отклонение в регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката от записващото устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при пристигането в подходящото място за престой , а в случая няма данни за наличие на подобно отбелязване.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с твърденията, че жалбоподателят е бил затруднен да разбере за нарушение на кой регламент е наказан, доколкото същият е конкретизиран не само с номер, но и с годината на издаване.

Въззивното дружество също така има качеството превозвач и трудно може да се приеме, че същото действително е било затруднено при организирането на защитата си. Съдът не констатира и соченото в жалбата нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като в НП не се твърди, че е налице превишение на времето за управление.