Решение № 715 от 26.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Велико Търново, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110102754 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между страните са възникнали облигационни отношения по Договор за мобилни услуги от 21.12.2017г. за мобилен номер *по абонаментен план Тотал 10,99, изменен с Допълнително споразумение от 10.02.2018г. по абонаментен план Тотал+ 20,99, Договор за услуга интернет за дома от 24.06.2019г. за мобилен номер * по абонаментен план Интернет за дома 17,99, Договор за мобилни услуги от 29.11.2019г. за мобилен номер *по абонаментен план Тотал+ 31,99, Договор за лизинг от 27.02.2019г. за устройство *, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 24,59 лв. и Договор за лизинг от 29.11.2019г. за устройство *, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 4,09 лв. Изтъква се, че по договорите за мобилни услуги и за интернет за срок от 24 месеца от сключването им ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги и интернет, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност при стандартен месечен абонаментен план от 20,99 лв. по договора от 10.02.2018г., от 17,99 лв. по договора от 24.06.2019г. и от 27,99 лв. по договора от 29.11.2019г., както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение на задълженията му, а с договорите за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното и възмездно ползване на горепосочените устройства като последният се е задължил да заплаща дължимите лизингови вноски. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си като за ползваните от ответника мобилни услуги за периода от 05.08.2020г. до 04.01.2021г. не са заплатени дължимите абонаментни такси в общ размер на 343,50 лв. Навежда доводи, че в резултат от неизпълнението е прекратил договорите за 1 мобилни услуги и за интернет с начисляване на неустойка от 409,24 лв. и е обявил договорите за лизинг за предсрочно изискуеми с начисляване на 49,18 лв. за непогасените лизингови вноски по договора за устройство *и на 44,99 лв. за непогасените лизингови вноски по договора за устройство *. Твърди се, че за горепосочените вземания са издадени фактури за периода от 05.09.2020г. до 05.01.2021г., както и заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните договори в общ размер на 846,91 лв. са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №740 от 25.07.2022г. по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва предявените искове. Изтъква, че сумите са недължими тъй като ответникът не е страна по процесните договори, ищецът не е изпълнил задълженията си по тях и не са настъпили предпоставки за предсрочното им прекратяване и за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Навежда доводи, че договорите са недействителни тъй като съдържат неравноправни клаузи, а договорите за лизинг са сключени в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 21.12.2017г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *, съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по абонаментен план Тотал 10,99, а последният - да заплаща тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна вноска от 10,99 лв. Договорът е изменен с Допълнително споразумение от 10.02.2018г., съгласно което за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по абонаментен план Тотал+ 20,99, а последният - да заплаща тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна вноска от 20,99 лв. На 24.06.2019г. страните сключили Договор за услуга интернет за дома за мобилен номер *, съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването на интернет услуги по абонаментен план Интернет за дома 17,99, а последният - да заплаща тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна вноска от 17,99 лв. Последвало сключване на Договор за мобилни услуги от 29.11.2019г. за мобилен номер *, съгласно което за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по абонаментен план Тотал+ 31,99, а последният - да заплаща тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна вноска от 2

31,99 лв. При прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните уговорили заплащане на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, допълнена с възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове и с разликата между стандартната и лизинговата цена на предоставеното устройство, съответстващи на оставащия срок на договора. При прекратяване на договора за интернет услуги по вина или по инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните уговорили заплащане на неустойка в размер на 120 лв. при невръщане или повреждане на WiFi рутера. Съгласно сключен между страните Договор за лизинг от 27.02.2019г., ищецът предоставил на ответника временното и възмездно ползване на устройство *, а последният се задължил да заплаща лизингова цена от 565,57 лв. на 23 месечни лизингови вноски по 24,59 лв. С Договор за лизинг от 29.11.2019г. ищецът предоставил на ответника временното и възмездно ползване на устройство *, а последният се задължил да заплаща лизингова цена от 119,07 лв. при първоначална вноска от 25 лв. и 23 месечни лизингови вноски по 4,09 лв. В договорите за лизинг е уговорена възможност за ответника да придобие собствеността на устройствата след заплащане на всички лизингови вноски. При възникване на облигационните отношения ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия за взаимоотношенията на * с потребителите на мобилни услуги и с ценовата листа за абонаментни планове. За ползваните от ответника услуги за периода от 05.08.2020г. до 04.01.2021г. ищецът издал фактури с *., със срокове за плащане от 20.09.2020г. до 20.01.2021г. Във фактурата са начислени вземания в общ размер на 846,91 лв., от които 343,50 лв. за абонаментни такси, 94,17 лв. за лизингови вноски по процесните договори и 409,24 лв. за неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и на услуга интернет за дома. Поради липсата на доброволно изпълнение, на 21.07.2022г. ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК относно горепосочените вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице са валидни облигационни отношения по сключените между страните договори, по които ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил възмездно ползване на мобилни устройства за срок от 23 месеца и на мобилни и интернет услуги по тарифен план с фиксирани месечни такси. Възраженията за недействителност на договорите за лизинг са неоснователни. За установяване размера на шрифта на документите са необходими специални знания като не е поискано от ответника допускане на експертиза съгласно разпределената доказателствена тежест. Следва да се посочи, че и при евентуална недействителност на правоотношенията съгласно чл. 22 от ЗПК, по аргумент от чл. 23 от ЗПК лизинговите вноски следва да се заплатят. Ответникът не е погасил дължимите абонаментни такси за периода от 05.08.2020г. до 04.01.2021г. в общ размер на 343,50 лв. и същите са дължими. Основателна е и претенцията за дължимост на начислените по 3 процесната фактура лизингови вноски в общ размер на 94,17 лв., включващи и тези за оставащия срок на договорите за лизинг, поради липса на доказателства за връщане на предоставените устройства от ответника. Неизпълнението на задължението на потребителя по договорите за мобилни и интернет услуги е породило право на мобилния оператор едностранно да ги прекрати и да претендира заплащане на уговорената неустойка. По делото, обаче липсват доказателства за валидно упражняване на това право от ищеца по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови възникване на задължение за ответника да заплати сумата от 409,24 лв. В същия смисъл е и т. 19в от Общите условия, изискваща отправяне на едномесечно писмено предизвестие до потребителя. Предизвестието за прекратяване не може да се счита за отправено с исковата молба тъй като тя е подадена след изтичане на срока на договорите. Поради изложеното претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 364,33 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител както и 105,94 лв., представляващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на К. А. Я. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите от 343,50 лв. /триста четиридесет и три лева и петдесет стотинки/ за ползвани мобилни и интернет услуги за периода от 05.08.2020г. до 04.01.2021г. по Договор за мобилни услуги от 21.12.2017г. за мобилен номер *, изменен с Допълнително споразумение от 10.02.2018г., Договор за услуга интернет за дома от 24.06.2019г. за мобилен номер * и Договор за мобилни услуги от 29.11.2019г. за мобилен номер *, и 94,17 лв. /деветдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ за лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.02.2019г. за устройство *, и Договор за лизинг от 29.11.2019г. за устройство *, начислени по фактури с *., за които е издадена заповед за изпълнение №740 от 25.07.2022г. по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу К. А. Я. с ЕГН: ********** *, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на вземането от 409,24 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 21.12.2017г. за мобилен номер *, изменен с Допълнително споразумение от 10.02.2018г., Договор за услуга интернет за дома от 24.06.2019г. за мобилен номер * и Договор за мобилни услуги от 29.11.2019г. за мобилен номер *, начислено по фактура с *, за което е издадена заповед за изпълнение №740 от 25.07.2022г. по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

4

Осъжда К. А. Я. с ЕГН: ********** *, да заплати на*, сумата от 364,33 лв. /триста шестдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 105,94 лв. /сто и пет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1856/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.