Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 617/2024
Вид
Определение № 21
Подписан
14.01.2025
В сила
14.01.2025
Състав
Албена Георгиева Палова, Асен Валериев Велев, Мариана Илиева Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Пазарджик, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500617 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 и следващи от ГПК. Постъпила е молба от адв. К. – пълномощник на П. В. за изменение на решение № 426/02.12.2024 г. по в.гр.д. № 617/2024 г., в частта за разноските. Твърди, че неправилно съдът е присъдил на всеки от тримата ответници И. П., Г. П. и А. П. по 400 лв., предвид идентичността на предоставената им защита.

Моли за произнасяне в посочения смисъл.

Ответните страни И. П., Г. П. и А. П., и тримата действащи чрез адв. М., изразяват становище за неоснователност на молбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, по искане на страните съдът да допълни или да измени решението в частта му за разноските.

В този смисъл, молбата за изменение, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна, се явява процесуално допустима.

Производството по в.гр.д.№617/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е образувано по реда на чл.258 и следващи от ГПК по въззивна жалба от П. В., действащ чрез пълномощник адв. К. против решение № 833/21.06.2024 г. по гр.д. № 2954/2023 г. по описа на РС – Пазарджик.

Решението се обжалва само в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.

В развилото се въззивно производство е депозиран писмен отговор от И.

1

П., Геориг П. и А. П., и тримата действащи чрез адв.М.. Към отговора са приложени три броя пълномощни и три броя договора за правна защита и съдействие, всеки от които с договорено възнаграждение в размер на 1 500 лв.

В проведеното открито съдебно заседание на 14.11.2024 г. страните са заявили своите искания за разноски. Процесуалният пълномощник на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК, което въззивният съд е намерил за основателно.

С решение № 426/02.12.2024 г. съдът е потвърдил решение № 833/21.06.2024 г. по гр.д. № 2954/2023 г. на РС – Пазарджик, в обжалваната му част. Осъден е П. В. да заплати на Й. Ч., И. П., Г. П. и А. П. по 400 лв., или общо 1 600 лв., като е отхвърлена претенцията за разноски за разликата до претендираните 6 300 лв.

При така установеното, съдът намира молбата за неоснователна.

При определяне размера на възнаграждението на пълномощника на ответниците по въззивната жалба, съдът е изложил подробни съображения, като няма обективна причина за промяната им.

Всяка страна в исковото производство има право да бъде защищавана от адвокат срещу възнаграждение (чл.36, ал.1 ЗА), което следва да му бъде възстановено при спечелване на делото (чл.78, ал.1 и 3 ГПК). Отговорността за разноски е безусловна, като може да бъде ограничена само при прекомерност на възнаграждението (чл.78, ал.5 ГПК). При няколко ответници, както е в случая, дори и при идентичност на правната им позиция, всеки има право на самостоятелна правна защита, като извън преценката на съда е въпросът дали тя е била необходима, характера на защитата (идентична ли е или предполага предприемането на различни по естеството си правни действия за всеки от тях) и начина на нейното осъществяване – по силата на общ договор за правна защита или отделни договори с всяка от страните. От значение е единствено фактът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което по силата на закона подлежи на възстановяване от противната страна.

Ето защо при установено право на разноски на страните, на основание чл.78, ал.3 ГПК на процесуалния представител-адвокат се следва заплащане на адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се оставят без уважение, поради което Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 30596/06.12.2024 г. на П.

2

В., действащ чрез адв. К. за изменение на решение на № 426/02.12.2024 г. по в.гр.д. № 617/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3