Определение № 3929 от 23.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3929 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20261100606955 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 341, ал. 2 и сл., вр. чл. 377, ал. 2 от НПК.

С разпореждане от 06.07.2026 г., постановено по АНД 9784/2026 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК е прекратено съдебното производство, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на СРП.

Срещу разпореждането на СРС е подаден частен протест от прокурор при СРП, с който се иска от въззивната инстанция да отмени атакувания съдебен акт като неправилен, и да постанови определение, с което делото да бъде върнато на СРС за насрочване и разглеждането му по същество. В протеста са изложени съображения, че след предходното връщане на делото са изпълнени дадените от съда указания чрез изпращането материалите по досъдебното производство на СГП за произнасяне по жалбата на защитата срещу постановлението за привличане на обвиняемия. Изтъква се, че с постановление от 15.06.2026 г. СГП е потвърдила обжалвания акт като правилен и законосъобразен и е разпоредила изпращането на постановлението на обвиняемия чрез неговия защитник. Излагат се доводи, че след връщането на делото от по-горестоящата прокуратура на СРП, не са извършвани допълнителни действия по разследването, тъй като такива нито са били указани от съда, нито е установена необходимост от тях. С оглед на това се сочи, че не е било необходимо повторно предявяване на материалите по реда на чл. 227 НПК, правото на защита не е ограничено и липсва основание за повторно връщане на делото на прокуратурата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивния протест и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл. 342 от НПК седмодневен срок и от легитимирано лице. Разгледан по същество, същият се явява основателен, като първоинстанционното разпореждане следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Производството по делото пред СРС е започнало с внасяне на постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно 1 наказание на обв. Л. С. М. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. С разпореждане, постановено в закрито заседание на 06.07.2026 г., по АНД 9784/2026 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав е прекратил съдебното производство за четвърти пореден път, поради наличие на отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. При постановяване на определението, предмет на настоящата въззивна проверка, първоинстанционният съд е констатирал, че районната прокуратура прибързано е внесла предложението за освобождаване от наказателна отговорност в съда, станало повод за образуване на съдебното производство пред СРС, преди актът на СГП, с който погорестоящата прокуратура се е произнесла по жалбата на защитата срещу постановлението за привличане на обвиняем да бъде връчено на заинтересованите страни и респективно без да бъде предявено отново разследването на обвиняемия.

На първо място въззивният съд констатира, че действително в кориците по делото липсват писмени доказателства, удостоверяващи, че постановлението на СГП от 15.06.2026 г. действително е било връчено на защитника на обв. М. – адв. Х.. Противно на доводите на прокурора, това че в диспозитива на постановлението се съдържа разпореждане препис от акта да бъде връчен на адв. Х., в качеството й на жалбоподател и защитник на обвиняемия, не доказва факта на връчването му, нито че препис от него действително е бил изпратен за връчване.

Въпреки това, въззивният съдебен състав не споделя извода на районния съд, че в случая несъобщаването на цитираното постановление на Софийската градска прокуратура на обвиняемия и неговия защитник и непредявяването повторно на материалите по досъдебното производство представляват отстранимо съществено процесуално нарушение, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Посоченото постановление е издадено по повод жалба на защитата срещу постановлението за привличане на обвиняемия от 24.09.2025 г. С него СГП е оставила жалбата без уважение, като е запазила действието на оспорения акт. Следователно не е повдигнато ново обвинение, не е изменено вече предявеното и не са въведени нови фактически обстоятелства, по които обвиняемият да не е имал възможност да организира защитата си. Постановлението на СГП представлява акт на едноинстанционен прокурорски контрол, а не действие по разследването или нов доказателствен източник.

Съгласно чл. 200 от НПК постановлението на по-горестоящата прокуратура, постановено по този ред, не подлежи на обжалване. Съобщаването му в конкретния случай има уведомително значение, като от него не започва да тече срок за последващо обжалване, чието упражняване да е обусловено от връчването. Поради това липсата на данни за предоставен препис не обосновава само по себе си съществено ограничаване на правото на защита. Запознаването на обвиняемия и защитника му с акта може да бъде осигурено и в съдебната фаза, включително чрез връчване на препис от съда, без да е необходимо връщане на делото на прокуратурата.

В тази насока са и съображенията в Решение № 66 от 18.04.2018 г. по н. д. № 243/2018 г., III н. о. на ВКС, според които обжалването на постановлението за привличане като обвиняем по реда на чл. 200 от НПК не е обвързано със срок за сезиране на контролния прокурор и не препятства извършването на последващи процесуални действия, включително внасянето на обвинителен акт в съда. Този принцип е относим и към настоящия случай: упражняването на прокурорски контрол върху привличането като обвиняем не поставя развитието на производството в зависимост от предварителното съобщаване на постановения контролен акт.

Неоснователен е и изводът за необходимост от повторно предявяване на разследването. След постановлението на СГП не са извършвани допълнителни действия по разследването и не са събирани нови доказателства. Самото приобщаване на акт, с който е отхвърлена жалбата на защитата срещу вече известното обвинение, не налага повторно провеждане на процедурата по предявяване. Районният съд не е посочил и кое конкретно 2 процесуално право обвиняемият е бил лишен от възможността да упражни, извън общото позоваване на необходимостта от запознаване с постановлението.

За прилагането на чл. 377, ал. 1 от НПК е необходимо да бъде установено отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до действително ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Такова ограничаване в случая не се установява. Поради това обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното и на осн. чл. 345, ал. 1 от НПК Софийски градски съд, V въззивен състав, НО

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 06.07.2026 г., постановено по АНД 9784/2026 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурор от СРП.

Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3