Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1022 от 08.07.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2066/2021
Вид
Решение № 1022
Подписан
08.07.2021
В сила
10.08.2021
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 39, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 85а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330202066 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4045798, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н. Н. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

При изпращането на преписката, от административнонаказващия орган е посочено, че липсва разписка за връчване на обжалвания фиш. По делото е наличен единствено списък с намерени фишове, съгласно който обжалваният фиш е връчен на 21.02.2021г. С оглед гарантиране правата на жалбоподателя, и доколкото по делото не е налична разписка, съдът приема, че обжалваният фиш е бил връчен именно на 21.02.2021г., което не се оспорва от страните.

1

Жалбата е подадена по пощата с клеймо от дата 05.03.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата се явява подадена от легитимирано лице (наказаното за административното нарушение лице), против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 07.08.2020г. в 18,09 часа на АМ „Тракия“ км 107+700, в посока град Бургас, при ограничение на скоростта от 140 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 157 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 17 км/ч. Като собственик/ползвател на МПС-то е посочен жалбоподателят.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 162 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3%, установената от АНО скорост се явява в размер на 157 км/ч. От справката за собственост на автомобила се установява, че ползвател на процесното МПС е жалбоподателят.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, 2 за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В случая обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен не поради липса на някое от горепосочените условия, а поради грешка в процесуалния ред за налагането на съответния вид санкция.

3

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. , като за наложената глоба се издава фиш.

Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш, а при оспорването на същия съответно развиване на административнонаказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.

Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН няма особени правила за административнонаказатления процес при нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било съобразено от административно-наказващия орган.

В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. Така процесният фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, поради което и същият се явява незаконосъобразен.

Изрично в този смисъл е трайната практика на Административен съд – Пловдив, изразена както в решения от предходни години - Решение № 2537 4 от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. а. н. д.

№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, така и в найновата практика на касационната инстанция - Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на Административен съд – Пловдив, съгласно които „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД № 1418/2021 година - „Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление,а не чрез електронен фиш.“ и др.

Въз основа на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което и такива в настоящото производство не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4045798, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н. Н. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5