Решение № 560 от 11.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. ББ. 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ББ. ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500992 по описа за 2024 година и за да се поизнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 15301/01.07.2024г., идентична с жалба с вх.№ 21037/18.09.2024г., подадена от А. А., в качеството му на юрисконсулт в ОД „З.“ - ББ.и като пълномощник на Министъра на З.то и храните срещу Решение № 459/10.06.2024г., постановено по гр.д.№ 214/2023г. по описа на РС ББ.

Във въззивната жалба решението се оспорва изцяло като се иска отмяната му като неправилно, недоказано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и несъобразено със събраните доказателства. Изтъква се, че съдът не е обсъдил подробно събраните гласни доказателства и личните им възприятия относно фактите, за които свидетелстват, както и че не е обсъдил аргументи защо ги кредитира. Твърди се, че гласните доказателства са непоследователни, противоречиви и заинтересовани, като е останал недоказан фактът на осъществявано от ищеца фактическа власт по отношение на имота и липсата на правно основание за това. Твърди се недоказаност на елементите на 1 придобивната давност. Сочи се немотивираност на акта. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Не се правят доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчена на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е представила писмен отговор. Възразява се по допустимостта от жалбата, което се мотивира с твърдението, че е подадена от името на Областна дирекция „З.“ ББ. която не е страна в производството. При приемане на възражението за неоснователно жалбата се оспорва по същество като неоснователна. Доводите в жалбата относно упражняваното от ищеца владение и недоказаност на собствеността върху имота се сочат , че са неотносими, предвид вида на предявения иск - отрицателен установителен. За допустимостта на този иск е достатъчно ищецът да установи правния си интерес, а в тежест на ответната стана е да докаже права върху имота.

Подробно се аргументира тезата, че ищецът е обосновал и доказал правния си интерес от иска като е установил осъществявано владение върху имота, изграждането на сгради в него и предприемане на действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с което е достатъчно за установяване на интереса то иска. Останалите доводи, относно института на давността, се сочат за неотносими, доколкото ищецът не твърди защита на собственост към момента. Останалите доводи в жалбата се сочат за бланкетни и неотносими. Поддържа се, че ответната страна не е установила изобщо права върху имота. Предвид това, че искът е отрицателен ответната страна е следвало да изчерпи всички основания, на които претендира, че е придобил права, като вместо това ответната страна изрично е посочила, че имота не е на Държавата, като същият не е част от държавния поземлен фонд и не е имот част от стопански двор и имущество на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Само на това основание се сочи, че следва да се приеме предявеният иск за доказан. Аргументира се подробно твърдението, че и от събраните доказателства не се установява спорния имот да е държавна собственост на законоустановен придобивен способ и по силата на ЗДС. Оспорва се земеделския характер на спорния имот, предвид начина му на трайно ползване, както и липсата на доказателства да е бил имот на организации по §12 и §29 от ПЗРЗЗСПЗЗ, поради което подробно се мотивира твърдението, че е в случая са неприложими разпоредбите на ЗСПЗЗ - за реституиране на имота по този ред, поради което не представлява земеделска 2 земя държавна собственост . Предвид вида на предявения иск - отрицателен установителен се сочи, че от страна на държавата липсва позоваване на каквото и да било придобивно основание и в частност, че имота е земеделски и като такъв е част от държавния фонд. При оспорвния в горната насока се искат потвърждаване на обжалваното решение. Няма направени доказателствени искания.

Образуваното въззивно производство е било прекратено и върнато на първоинстанционният съд за извършване на допълнителни действия по проверка допустимостта на въззивната жалба.

В срока за отстраняване на нередовностите по нея отвъззивника е депозирана допълнителна жалба с вх.№ 21128/19.09.2024г.

В нея отново се поддържат оплакванията в първоначално подадената такава.

Твърдят се допуснати то съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, мотивирано с твърдение за необсъждане на всички доказателства в съвкупност и в частност на свидетелските показания.

Оспорва се като доказан фактът на упражнявана от ищеца фактическа власт върху вещта, както и липсата на установени параметри на института на давността. Изтъква се, че съдът не е изследвал дали ищецът е установил фактическа власт върху имота и дало го владял като свой и дали е демонстрирал това си намерение спрямо останалите претенденти на правото на собственост.

Изложени са съображения и относно пасивната легитимация по иска, като отново се поддържа тезата, че от представените по делото доказателства се установява, че спорния имот не е включен в ДПФ и по никакъв начин не била оборена императивната разпоредба на чл.24, ал.3 ЗСПЗЗ. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбите на чл.14 и чл.15 от ЗДС, според които държавата предоставя правото на безвъзмездно управление на държавни имоти на ведомства, които на това основание се явяват процесуални субституенти на държавата и пасивно легитимирани по искове за собственост. Едновременно с това се изтъква, че държавата следва да участва като главна страна по предявен срещу субституента иск, както и се сочи, че ищецът е този, който определя страните по делото, и в частност ответниците.

В допълнителната жалба се твърди, че имотът се ползва за публични функции на МНР, като се твърди, че са предоставени доказателства и за 3 начина, по който към момента се ползва за наказателен паркинг по реда на ЗДвП.

Отново се настоява, че за основателността на иска ищецът следва да установи осъществяването на годен придобивен способ. Оспорва се придобиване на имота от ищеца по давност и изводите на съда в тази насока се определят като незаконосъобразни.

Обобщава се, че релевантния въпрос за изясняване , респ. установяване е характера на недвижимия имот - земеделска земя или такава в урбанизирната територия. Изтъква се, че тезата на ищеца, че имота урегулиран и непредставляващ земеделска земя се оспорва от ответника, то в тежест на първия е да го установи, за което липсват доказателства.

В допълнителната жалба се съдържат и вътрешно противоречиви твърдения и искания. Сочи се, че МВР, макар да не е собственик на имота има пасивна процесуална легитимация и правото да участва като субституент на държавата, а последната следвало да бъде конституирана като съответник по предявения иск. Сочи се, че държавата е носител на правото на собственост и за това ищците имат интерес силата на пресъдено нещо да се разпростре и върху нея. От друга страна се заявява, че министъра на З.то и храните няма право да представлява държавата по делото.

Сочи се, че решението противоречи и на материалния закон. Като такова се сочи, че не е установено ищецът да е собственик, като се уточнява, че в тежест на ответника е да докаже позитивния факт на собственост, за което е било проведено пълно доказване , но искът е останал недоказан. Сочи се липса на изложени мотиви относно това, че актът за държавна собственост е официален документ, с който се удостоверява възникване на правото на държавна собственост . При горните тези, твърдения и оспорвания се прави искане за обезсилване на решението и връщане за ново разглеждане . Иска се допускане на гласни доказателства при довеждане на двама свидетели без да се уточнят конкретно обстоятелствата, които ще установяват. Твърди се, че първоинстационният съд е лишил страната от правото да ангажира свидетели при своевременно поискани такива.

С допълнителната жалба е поискано конституиране на МВР като надлежен ответник, с твърдението, че на това ведомство е предоставено управлението на имота.

4

Формулирано е и второ искане - за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Претендират се разноски.

Препис от допълнителната въззивна жалба не е връчван на насрещната страна.

Постъпила е молба от въззиваемата страна, чрез пълномощникът му адв.Б., с вх.№ 14251/28.10.20204г., с която на основание чл.22, ал.1, т.6 вр. с чл.23 ГПК е поискан отвод на всички съдии от ОС ББ.с твърдението, че ищецът Д.

Б. живеел дълги години на семейни начала с Д.Н. - дългогодишен служител на съда, което обстоятелство било публично известно . Иска се отвод на всички съдии от съда, за да не възникнело и най- малкото съмнение за безпристрастие.

С определение № 1271/18.11.2024г. въззивният състав се е произнесъл по допусимостта на всяка от постъпилите възивни жалби и по всички искания и оспорвания на страните:

Искането на въззиваемата страна за отвод на съдебния състав е оставено без уважение по изложени мотиви за липса на основание в нито една от хипотезите на чл.22, ал.1 ГПК.

Даден е ход на въззивна жалба с вх.№ 15301/01.07.2024г., идентична с жалба с вх.№ 21037/18.09.2024г., подадена от А. А., в качеството му на юрисконсулт в ОД „З.“ - ББ.и като пълномощник на Министъра на З.то и храните срещу Решение № 459/10.06.2024г., постановено по гр.д.№ 214/2023г. по описа на РС ББ. Възражението на въззиваемата страна за недопустимост на тази жалба,тъй като е подадена от името на ОД З. ББ. което не е страна по делото, прието за неоснователно. Прието е, че тази въззивна жалба е подадената от пълномощник, упълномощен с изрично и приложено пълномощно от Министъра на З.то и храните да го представлява по дела, предявени срещу министъра или министерството по дела, на територията на областта. Жалбата не е подадена от името на друг субект, различен от упълномощителя Министъра на З.то, като представител на държавата и няма данни по делото пълномощникът да се е отказал да упражнява предоставените му пълномощия или пълномощното да е оттеглено от упълномощителя, а в писменото такова липсва ограничаване на учредената представителна власт да е за определен срок или инстанция. Ето защо е счетено, че жалбата е подадена в срока за 5 обжалване от ответната страна, чрез нейния пълномощник.

Със същото подготвително определение въззивният състав се е произнесъл и по процесуалната недопустимост на допълнителна въззивна жалба с вх.№ 21128/19.09.2024г., на основание - постъпила след срока за обжалване. Според съдебната практика до изтичане срока на въззивно обжалване страната може да допълва посочените в първоначалната жалба оплаквания и оспорвания, които надлежно сезират съда /Решение № 246/23.10.2013г. по гр.д.№ 3418/2013г., 1 г.о. на ВКС/, а непроизнасянето по тях представлява съществено процесуално нарушение /Решение № 50099 от 09.11.2022г. по т.д.

№920/2021г., 2 т.о. на ВКС/. Депозираните след срока за обжалване молби за допълване на въззивната жалба пораждат правомощие на въззивния съд да се произнесе по тях само при условие, че съдържат оплаквания за нищожност, недопустимост в обжалваната част и неправилност само по въпроси, за които съдът следи служебно /така Решение № 216/2014г. от 19.01.2015г. по гр.д.№ 2008/2014г., 1 г.о. на ВКС, Решение № 48 от 12.06.2017г. по т.д.№ 408/2015г., 2 т.о. на ВКС, Решение № 246/23.10.2013г. по гр.д.№ 3418/2013г., 1 г.о. на ВКС/.

При подадени извън срока за обжалване допълнителни жалби преобладаващо е становището, че същите се прилагат по делото без да се постановява връщането им, по тях не се извършват процесуални действия, доколкото не сезират надлежно съда - Определение № 76 от 28.01.2013г. по ч.гр.д.№ 35/2013г., 3 г.о. на ВКС; Определение № 338 от 04.05.2012г. по ч.гр.д.№ 289/2012г., 4 г.о. на ВКС/. Съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на всички постъпили жалби в подготвителното заседание /чл.267, ал.1 ГПК/ или в откритото заседание по чл.268, ал.1 ГПК, като изготви доклад по постъпилите жалби и отговорите към тях. С оглед на установената съдебна практика в такива случаи в подготвителното определение като задължителна част от доклада по делото от въззивния съд е посочил и разграничил кои жалби са допустими и кои от направените във въззивната жалба искания, съответно оплаквания няма да бъдат разглеждани, тъй като от заявените след изтичането на преклузивния срок за обжалване - Решение № 60203 от 18.08.2022г. по гр.д.№ 2626/2020г., 4 г.о. на ВКС.