Решение № 108 от 06.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Варна, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Х.ва като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501182 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.рег. № 30557/25.04.2023г. от адв. Е. С., особен представител на ответника Д. Г. К. срещу решение № 1154/06.04.2023г., поставено по гр.д.

№ 6175/2022г. по описа на ВРС. В жалбата се излага становище за недопустимост, евентуално незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че районен съд не се е произнесъл по наведените в отговора на исковата молба възражения, а именно, че ответникът няма качеството на потребител на ел. енергия на процесния обект и на небитов клиент. Сочи, че задължението за заплащане на такса мощност е въведена след 2020г. и се отнася за небитовите клиенти, които следва да заплащат мрежова услуга и без да е консумирана ел.енергия. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 267, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ,,Е.-П. П.“ АД, в който се излага становище за правилност на обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Е.П.-П.“ АД срещу Д. Г.

К. по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за установяване на вземането, предмет на заповед № 7154/20.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.

№ *****/2021г. по описа на ВРС за следните суми: 184,93лв., представляваща сбор от главници по фактури за периода от 13.06.2016г. до 05.07.2021г., дължими за консумирана 1 електроенергия, както и мрежови услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Р.“ 14-1, с кл.

№ ********** и аб. № **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 39,38лв., представляваща сбор от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 26.11.2021г.

Ищецът в исковата си молба сочи, че към датата на съставяне на процесните фактури, титуляр на партидата в системата на дружеството е ЕТ „А.-А. К.а", ЕИК ********, но от електронна справка извършена в СлВ – Варна, се установява, че Д. Г. К. е собственик на процесния обект на потребление през периода на издадените фактури.

Правоотношението между страните е възникнало на осн. ЗЕ, който урежда хипотеза, при която за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя електроенергия.

Излага, че ответникът е собственик на обект с абонатен номер **********, находящ се в гр. Варна, ул. „Р." №14-1, представляващ фризьорски салон, който е присъединен при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 13,00 кВт.

Съгласно чл. 29 ПТЕЕ клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Е.П. П." АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. В тази връзка ищцовото дружество фактурирало и дължими суми за услугата достъп до електроразпределителна мрежа при резервирана мощност.

След настъпване изискуемостта на задълженията по всяка от процесните фактури, същите не са заплатени. По изложените съображения ответникът дължи заплащане на главници начислени с тези фактури. Обстоятелството, че абонатът не е заплатил доброволно задължението си обуславя и настъпването на негативни последици за същия – натрупване на мораторна лихва върху задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от Д. Г. К., чрез назначения му от съда особен представител, с който оспорва иска. Твърди, че не е потребител на ищеца с кл. № **********, заведен с аб. № ********** за обект на потребление с адрес гр. Варна, ул. „Р.“ № 14-1. Ползвател на електроснабдявания обект е ЕТ „А.-А. К.а", а по данни от справката на Агенция по вписванията – собственици на обекти: ап. № 1 на първи етаж, гараж № 7 в сграда на ет. 0 и таванска стая № 9 на ул. „Р." № 14 в гр. Варна са Д. Г. К. и А.З. К.а до датата на вписване на продажбата – 28.05.2021г. и не е ясно за кой от трите обекта е процесния аб. номер. Оспорва становището, че е небитов клиент, както и че резервираната мощност е 13кВт., за да се дължи цена за услугата достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа без консумация на ел. енергия. Твърди, че потреблението в процесния имот е за битови нужди. Излага съображения защо за периода 2016г. – 2017г. сумите за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност са недължими. Твърди още, че не е „небитов“ клиент, както и че след демонтирането на 2 електромера по инициатива на ЕРП-Север от 15.06.2020г. и 12.11.2021г. мрежовата услуга не е осъществявана, поради което такса не се дължи.

С обжалваното решение, предявеният иск е частично уважен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № *****/2021г. по описа на ВРС е видно издаването на Заповед № 7154/20.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *****/2021г. по описа на ВРС за следните суми: 184,93лв., представляваща сбор от главници по фактури за периода от 13.06.2016г. до 05.07.2021г., дължими за консумирана електроенергия, както и мрежови услуги за обект, находящ се в гр.

Варна, ул. „Р.“ 14-1, с кл. № ********** и аб. № **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 39,38лв., представляваща сбор от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 26.11.2021г. Връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за вземането си, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В периода 13.06.2016г. до 05.07.2021г. ищцовото дружество е издало 23бр. фактури на името на А. К.а и е начислило сумата в общ размер на 184,93лв. Видно е още от счетоводните документи, че остойностените суми представляват сбор от потребена електроенергия и цената на достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, а именно 13 кВт срещу цена от 0,02053лв. кВт/ден.

От приобщената справка за потреблението през последните 12/24/36м. е видно, че за периода от 21.04.2016г. до 30.06.2021г. в електроснабдявания имот, находящ се в гр. Варна на ул. „Р.“ № 14-1 не е потребявана ел. енергия, доколкото показанията на върховна, дневна и нощна тарифа са нулеви.

От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че по процесните фактури съществуват задължения общо в размер на 184,93лв. Лихвата, начислена към 26.11.2021г. е в размер на 39,38лв. За процесния период има просрочени плащания по фактурите, посочени в исковата молба, като на 28.08.2017г. по тях е извършено едно плащане на сума в размер на 75,90лв., което е сторнирано.

От приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ, кредитирано от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че липсва реално предоставена мощност, но възможната такава е 13кВт. Процесното измервателно средство е било изправно, но не е отчитало, тъй като не е имало потребление на ел. енергия. Съгласно приложената справка 12/24/36 месеца е налице потребление на ел. енергия само до 20.06.2017г. и то за кратки периоди, като след тази дата няма доставяне електроенергия.

3

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Що се касае до заявеното възражение, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, в частност за период различен от заявения, а именно от 21.04.2016г., а не както е заявен с исковата молба – от 13.06.2016г. до 08.06.2021г., а не както е заявен с исковата молба – до 05.07.2021г., следва да се има предвид, че съдът се е произнесъл, като е съобразил периода, за който е била резервирана мощност, а не датите на издаване на фактурите, както е посочено от ищеца. Не е налице произнасяне по непредявен иск, поради което възражението на ответника е неоснователно.

За уважаването на предявения положителен установителен иск е необходимо ищецът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право.

Приложими за казуса са разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/, Правилата за търговия с електроенергия /ПТЕЕ/, Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел. енергията, както и от Общите условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на „Е. – Про П." АД и "Е.

– Север" АД. ЗЕ, ПТЕЕ. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената престация следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ – битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.

Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп, пренос и системно управление. Понятието "достъп" е легално определено в пар. 1, т. 15 ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и сл. от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта приемници на електрическа енергия.

За да възникне правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона /чл. 91, ал.

1 вр. чл. 92, т. 1 ЗЕ и чл. 97 и чл. 98а ЗЕ/. В чл. 91, ал. 1 вр. чл. 92, т. 4 и чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 ЗЕ е предвидено, че продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на 4 организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и потребителят – краен клиент. Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, като цените за достъп и/или пренос се дължат от производителите на електрическа енергия, операторите на електроразпределителни мрежи за количеството ел. енергия за покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по чл.

119, ал. 1, т. 2 и ал. 2 /какъвто настоящият не е/, а редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с ПТЕЕ /чл. 104 ЗЕ/. Съгласно разпоредбите на чл. 104а ЗЕ, крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, като разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. С изм. на ЗЕ с ДВ бр. 57/2020 г., в сила от 01.10.2020 г. е предвидeно, че небитовите клиенти следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а ЗЕ/, защото крайният снабдител осигурява снабдяване на ел. енергия само за обекти на битови абонати. Според пар. 28а. б "а" ЗЕ – "Краен снабдител" е: енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. Съгласно чл. 95а ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини, като услугата е в обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с Правилата по чл. 91, ал. 2. Следователно фигурата на доставчик от последна инстанция е въведена в интерес на обществото и с цел да продължи предоставянето на услугата по снабдяване обекта на крайния клиент с ел. енергия, когато той не е направил избор на доставчик на свободния пазар в срока по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020 г. в сила от 01.10.2020г./. А пар. 15 ПЗР на ЗЕ предвижда, че в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1.10.2020г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай, че до 30.09.2020г. включително клиент по ал.