Решение № 1033 от 23.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Перник, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20231720101354 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. А. Е., с ЕГН: ********** в качеството й на наследник на К.И.Г. /починала на 23.09.2011 г./, подадена чрез пълномощника й – адв. Б. В. против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 1493.01 лева, представляваща ½ част от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 31.07.2009 г. в общ размер от 2986.01 лева, сумата от 529.33 лева – ½ част от обезщетение за забава за периода от 15.02.2004 г. до 30.09.2011 г. в общ размер от 1058.65 лева, както и направените разноски по делото в размер на 95.67 лева / ½ част от разноските в общ размер от 191.34 лева/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.03.2012 г. и заповед № 2259 от 02.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 170/17.03.2010 г. по гр.д. № 6213/2009 г. на РС Перник/ и които суми са предмет на изп.д. № 311/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.а, изп.д. № 2091/2018 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп.д. № 2410/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а, поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу наследодателя на ищеца, като в тази връзка било 1 образувано ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. Срещу заповедта било подадено възражение съответно образувано исково дело приключило с Решение № 170/17.03.2010 г. по гр.д. № 6213/2009 г. на РС Перник. След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 16.03.2012 г.

За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 2091/2018 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. По същото обаче не били извършени изпълнителни действия като суми не били събрани. Самото образуване на изпълнителното дело също не прекъсвало давността, доколкото към момента на образуването му длъжника по изпълнителния лист К.Г. вече била починала. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била кратката три годишна погасителна давност, относима към периодичните плащания – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай, като е цитирана и незадължителна практика на ВКС.

Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното дружество образувало второ изпълнително дело № 2410/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а. По същото по искане на ответника били предприети изпълнителни действия.

На последно място се посочва, че действително К.Г. имала множество наследници, но всички те извършили отказ от наследство с изключение на още едно лице ЦВ.А.М.. Поради това ищцата счита, че от нея се претендира половината от процесните суми.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства: изпълнителен лист от 16.03.2012 г. по ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на Пернишкия РС г., удостоверение за наследници на К.Г., молба за прием на наследство.

Служебно са изискани: определение № 1887/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2675/2023 г. на РС Перник; определение № 1886/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2674/2023 г. на РС Перник, определение № 3969/17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 5792/2022 г. на РС Перник и определение № 3970/17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 5793/2022 г. на РС Перник.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е дори не две, а три изпълнителни дела въз основа на 2 представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 311/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.а, изп.д. № 2091/2018 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп.д. № 2410/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.

Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството по делото по същото са приложени изп.д. № 2091/2018 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., както и за послужване гр.д. № 1463/2023 г. на РС Перник и копие от влязло в сила решение по същото.

Изпълнителните дела по описа на ЧСИ А. В.а не са постъпили, предвид служебно известното на съда обстоятелство, че същата е починала, а архивът й запечатан по разпореждане на зам.председателя на ОС Перник.

В съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 г., ищцата се представлява от адв. В., който изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 2091/2018 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу наследодателя на ищцата лицето К.И.Г. за вземанията, ½ част от които са предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2259 от 02.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на РС Перник.

Доколкото срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, то е образувано гр.д. № 6213/2009 г. по описа на РС Перник. Последното е приключило с Решение № 170/17.03.2010 г. , с което предявените искове са уважени – за вземанията, ½ част от които са предмет на настоящото производство. В тази връзка е издаден и изпълнителен лист от 16.03.2012 г.

Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 29.08.2018 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ СТ.Б., като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника К.И.Г..

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 2091/2018 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото 3 състояние на длъжника К.И.Г. като до нея е изпратена и покана за доброволно изпълнение от 10.09.2018 г., която няма данни да е връчена.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали и суми за погасяване на задълженията. По изпълнителното дело е издадено постановление за прекратяване на 11.01.2021 г., видно от печат на гърба на изпълнителния лист. По изпълнителното дело са постъпили данни, че длъжникът К.И.Г. е починала, но нейни наследници не са конституирани.

По делото са налице данни за образувани още две изпълнителни дела срещу К.И.Г. – изп.д. № 311/2013 г. и изп.д. № 2410/2021 г. и двете по описа на ЧСИ А. В.а. Относно първото изпълнително дело обаче липсва всякаква информация, извън твърденията на ответника, доколкото същото не е отбелязано дори на гърба на изпълнителния лист. Предвид обстоятелството, че второто изпълнително дело е образувано срещу К.И.Г. съдът приема, че и предхождащото го изпълнително производство отново е срещу длъжника по изпълнителния лист.

За съществуването на изп.д. № 2410/2021 г. между страните няма спор.

Двете изп.дела обаче не са приложени по делото, предвид становищата на страните и запечатване архива на съдебния изпълнител. Поради това и съдът не разполага с по-подробна информация относно предприетите по същите изпълнителни действия.

От представено по делото удостоверение за наследници на К.И.Г. се установява, че същата е починала още на 23.09.2011 г. – т.е. преди образуване на първото изпълнително дело от 2013 г.

От удостоверението се установява, че първоначалният длъжник е оставила следните наследници: Я.С.Н. /братовчедка/, СТ.СТ.СТ /братовчед/, А.М.Г. /братовчедка/, В.М.С.

/братовчедка/, ИВ.М.В. /вуйна/, Р.Н.И.

/братовчедка/, ЦВ.А.М. /братовчедка/ и Е. А. Е. /братовчедка/ - ответницата по делото.

Видно от определение № 1887/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2675/2023 г. на РС Перник – Я.С.Н. се е отказала от наследството на К.И.Г.. Съгласно определение № 1886/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2674/2023 г. на РС Перник от наследството на К.И.Г. се е отказал СТ.СТ.СТ.

От определение № 1888/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2676/2023 г. на РС Перник се установява, че от наследството се е отказала и А.М.Г..

Съгласно определение № 3969/17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 5792/2022 г. на РС Перник е вписан отказ от наследството на К.И.Г. от страна на Р.Н.И..

Съгласно определение № 3970/17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 5793/2022 г. на РС Перник е вписан отказ от наследството на К.И.Г. от страна на ИВ.М.В..

На последно място съгласно разпореждане № 6743/11.05.2022 г. по ч.гр.д. № 2546/2022 г. на РС Перник е вписан отказ от наследството на К.И.Г. от страна на В.М.С..

Предвид горното съдът достигна до извод, че освен ищцата по 4 настоящото дело и лицето ЦВ.А.М., всички останали наследници на първоначалния длъжник са извършили отказ от наследство.

От своя страна видно от приложеното в цялост гр.д. № 1463/2023 г. на РС Перник и приложеното влязло в сила решение /Решение № 704/03.07.2023 г./ по същото от страна на ЦВ.А.М. е воден аналогичен на настоящия установителен иск – за другата ½ част от процесните задължения – като искът е уважен.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на ½ част от вземанията по изпълнителен лист от 16.03.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 2410/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а/.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.