Решение № 1167 от 24.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. П., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. И.нова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430101480 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от К. Х. Т. от гр. П. против „Е.Д.Ф.“ ООД гр.

Пловдив. В молбата се твърди, че на 20. 10. 2022 год. между „Е.Д.Ф." ООДзаемодател, от една страна, и К. Х. Т.. заемател, от друга, е бил подписан договор за потребителски кредит с ид. № ЕН **********. Твърди се, че страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави паричен заем в размер на 3 500 лв. Твърди се, че по договора е била начислена договорна лихва. Твърди се, че при сключването на договора е било предвидено условието за предоставяне на допълнително обезпечение по кредита, чрез предоставяне на банкова гаранция или поръчител. Твърди се, че при непредоставяне на обезпечение е било предвидено начисляването на неустойка. Твърди се, че още с подписването на договора и изготвянето на погасителен план към него е била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане. Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищцата е заплатила всички суми, дължими по договор, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение. Твърди се, че заемателят К. Т. е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че поради това процесният 1 договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9 ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.

11 ал. 1 т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че на първо място съгласно чл. 11 ал. 1 т.

10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че в ГПР се включват освен възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. Твърди се, че в случая тези суми не са включени в ГПР. Твърди се, че в случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Твърди се, че получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Твърди се, че дължимото в тази връзка обезщетение е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Твърди се, че липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Твърди се, че несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Твърди се, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Твърди се, че изискванията по договора са на практика неосъществими за кредитополучателя, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора. Твърди се, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена 2 като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Твърди се, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от тълкувателно решение № 1/ 15. 06. 2010 год. по т. д. № 1/ 2009 год. на ВКС). Твърди се, че с оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план се налага извод, че не се цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19 ал. 4 от ЗПК вр. пар. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че така предвидената неустойка задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата. на самостоятелно основание, считаме сключения договор за потребителски кредит за недействителен като противоречащ на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото настоящият договор не съдържа информация относно начина на формиране на ГПР, а същия е посочен единствено като процент. Твърди се, че съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20. 09. 2018 год. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Твърди се, че в настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула. Твърди се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди се, че в случая всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 3 500 лв. е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на 3 договора, поради което подлежи на връщане. В заключение ищцата моли съда да прогласи за нищожен сключения между страните договор за паричен заем № ЕН **********/ 20. 10. 2022 год. Отделно от това ищцата моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 25, 00 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № ЕН **********/ 20. 10. 2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 06. 07. 2026 год. е допуснато изменение на предявения иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като размерът на същия е увеличен от 25 евро на 399, 17 евро.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че на 20. 10. 2022 год. между „Е.Д.Ф.“ ООД гр.

Пловдив като заемодател и К. Х. Т. от гр. П. като заемател е бил сключен договор за паричен заем № ЕН **********. Видно е, че съгласно договора на ищцата е бил предоставен кредит от 3 500 лв. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 38 %, а годишният процент на разходите е в размер на 45. 37 %. Според чл. 6 от договора потребителят се задължава в 3- дневен срок от сключването на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения, а именно: поръчител- физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, или банкова гаранция.

В чл. 15. 2 от общите условия е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка, индивидуализирана като размер и начин на плащане в договора за заем и приложенията към него.

Основателен е доводът на ищцата, че така въведената клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици.

Процесната неустойка от договора за паричен заем е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез 4 поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем.

При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат заем в размер на 3 500 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 462, 36 лв., т. е. в размер повече от 1/ 10 от главницата по заема. Освен това неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за паричен заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на заема, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може 5 да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на заемателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на сумата на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза за обезщетителна неустойка от процесния договор за заем се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.