Решение № 2109 от 06.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2109 гр. В., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20243110100850 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от С. В. Д. срещу „У.Е.У. Црт“ – дружество, регистрирано в У. действащо на територията на страната чрез „У.Е.У. ЦРТклон Б., установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 11127/19.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 18198/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 с-в, за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение, дължимо за закъснение на полет W****** от 07.04.2022 г. по направление Б. – В., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищецът има качеството на пътник по договор за въздушен превоз, съгласно закупен на негово име самолетен билет от въздушния превозвач „У.Е.У. Црт.“ за дестинация летище Б. (Б.) – летище В. (Ч.м.) по полет номер W******, който е следвало да се осъществи по следното разписание: от летище Б. (Б.) на 07.04.2022 г. в 8,15 часа и краен пункт на пристигане летище В. (Ч.м.) на 07.04.2022 г. в 11,40 часа (местно време). Сочи се, че на въпросната дата ищецът се представил на гишето за регистрация на летището в Б., както е предвидено и в часа преди излитане на процесния полет, съгласно потвърдената резервация. Поддържа се, че самолетът не излита по предварително договореното разписание и пристигането на пътника е забавено над 6 часа. Разстоянието на полета между двете летища е до 1500 км. Излага се, че на 10.04.2022 г. ищецът предявил извънсъдебна претенция към ответното дружество за изплащане на обезщетение в размер на 250 евро във връзка със закъснението на полет номер W******, но такова му било отказано от превозвача, поради наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за голямото закъснение на полета. Навежда се довод, че закъснението над 6 часа не може да се оправдае, защото превозвачът не е предприел нужните мерки за предотвратяването му.

При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „У.Е.У. Црт“ – дружество, регистрирано в У. действащо на територията на 1 страната чрез „У.Е.У. ЦРТ- клон Б. , с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е имало сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W****** от Летище Б. до Летище В., който е следвало да се осъществи по разписание на 07.04.2022 г. Твърди се, че процесният полет е бил изпълнен със закъснение поради сблъсък на назначения самолет за този полет с птица при кацането на предходния полет от ротацията на летище Б., което представлява извънредно обстоятелство, изключващо отговорността на превозвача. Сочи се, че незабавно е назначена инспекция на самолета, която е открила дупка в същия и в това състояние е било невъзможно изпълнението на следващия полет. Ответникът не отменил полета, а предприел необходимите мерки за изпълнението му при нововъзникналата ситуация. На летище Б. нямало резервен самолет, затова ответникът организирал изпращане на резервен самолет от летище Wroslow, Полша до летище Б..

При тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 18198/2023 г. по описа на Софийски районен съд, се установява, че на 05.04.2023 г. ищецът С. В. Д. е подал заявление по чл.

410 ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 11127/19.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК за сумата от 250 евро с левова равностойност 488,96 лв., представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за закъснение на полет W****** от 07.04.2022 г. по направление Б. – В., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.04.2023 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като вследствие на депозирано от него възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК, ищецът предявява настоящия иск.

Между страните е обявено за безспорно с Определение № 2582/01.03.2024 г, в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 10.05.2024 г., че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който „У.Е.У. Црт. “ се е задължил да превози ищеца с полет № W******, излитащ по разписание на 07.04.2022 г. в 8,15 ч. от летище Б. и пристигащ по разписание в 11,40 часа на летище В., както и че същият е пристигнал със закъснение с над шест часа спрямо предварителното разписание. Разстоянието между двете летища Б. – В., изчислено по метода на дъгата на големия кръг, съгласно чл. 7, пар. 4 от Регламента, е под 1500 км.

Ищцовата страна е отправила претенция до ответното дружество за заплащането на обезщетение в размер на 250 евро за закъснелия полет чрез електронно писмо от 27.03.2023 г., като не се спори между страните, че към настоящия момент обезщетение на ищеца не е изплатено.

От представените писмо от 04.04.2024 г. от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджър“ АД, обслужващо Летище В. и писмо от Генералния директор на ДП РВД, става ясно, че е променено въздухоплавателното средство с регистрационен знак HALXA, първоначално предвидено за изпълнение на полет W****** от 07.04.2022 г. по дестинация летище Б. (Б.) – летище В. (Ч.м.), като закъснението е 5 часа и 22 минути.

Според представения в превод документ „Поръчка за работа“, изготвен на 07.04.2022 г. в 8,00 часа, след кацане на самолет с регистрационен знак HALXA е открита дупка в пластмасовия корпус, покриващ антенния модул на радара на самолета, вследствие на удар с птица, като извършената проверка на летателния апарат в 8,00 часа на 07.04.2022 г. е констатирала, че въздухоплавателното средство е готово за пускане в експлоатация.

2

При така констатираните обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително облигационно правоотношение между страните по сключен договор за въздушен превоз, по силата на който „У.Е.У. Црт. “ се е задължил да превози ищеца с полет № W******, излитащ по разписание на 07.04.2022 г. в 8,15 ч. от летище Б. и пристигащ по разписание в 11,40 часа на летище В.; 2) закъснение на полета с повече от 3 часа и 3) липса на т.нар. „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, пар. 3 от същия регламент, което да освобождава ответника от отговорност.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ 261/2004 СЕО се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което е дал тълкуване, което на основание чл.633 ГПК е задължително за настоящия съд относно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004, с което е приел, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа (в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание). Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, т. 4).

По делото безспорно се установи наличието на валиден договор за въздушен превоз за редовен полет, както и закъснение на полета с повече от 3 часа. Същите обстоятелства не се оспорват и от ответната страна.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса дали закъснението на процесния полет се дължи на извънредно обстоятелство.

Съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела С-549/07, С-12/11 и С-257/14, като извънредни обстоятелства могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намират извън ефективния му контрол.

Сблъсъкът на самолета с птица, както и евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или произход този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно такъв сблъсък трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента, без значение дали действително сблъсъкът е причинил повреда на съответния самолет, но за да се освободи от отговорност, превозвачът трябва да установи във всеки случай, че събитията не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки.

В конкретния случай е извършено инспектиране на летателната машина в 8,00 часа на 07.04.2022 г. (при планиран час на излитане на полета 8,15 часа), поради удар на самолета с птица, като заключението на проверката е, че въздухоплавателното средство е готово за пускане в експлоатация. Доколкото по делото по категоричен начин е изяснено, че закъснението на планирания полет до своя краен пункт на пристигане е повече от 5 часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание, при извършена проверка за изправност на самолета преди началния час на излитане по разписание, не може да се приеме, че превозвачът е положил дължимата грижа на професионалист, който извлича облагите от тази своя дейност да организира дейността си така, че да може да не допуска закъснение на полета. Същата грижа включва не само обезпечаване безопасността на извършваните полети и изправността на летателните апарати, но и планиране и предвиждане на такъв времеви буфер между 3 полетите, който да компенсира евентуално настъпилите закъснения, независимо от тяхната причина. Съдът не счита, че дължимата грижа действително е положена, доколкото сблъсъкът с птица, макар и да се разглежда като извънредно обстоятелство, не може да оправдае закъснение с продължителност над 5 часа. Следва да бъде отчетен и фактът, че ударът с птица, дори и да има извънреден характер, не е настъпил по време на процесния полет, а при предхождащия го такъв, макар и двата полета да е следвало да бъдат извършени с един и същи самолет. В този случай не може да се достигне до категоричния извод за наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, проерката по което е приключила в 8,00 часа, и голямото закъснение на следващия полет при пристигането в крайната дестинация в гр.

В. чак 17,00 часа (местно време). Не става ясно какво е наложило организирането на изпращане на резервен самолет от летище във Варшава, Полша (както се теърди в исковата молба, без да са представени доказателства за това), при условие, че процесният самолет е бил готов за експлоатация преди планираното му време за излитане по процесния полет.

В допълнение следва да се посочи също така, че дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. Особено показателно е и дванадесетото съображение от същия регламент, което предвижда право на информация на пътниците и подбиране на подходящи възможности за премаршрутиране. При определяне на дължимата грижа Регламент /ЕО/ 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че забавата на полета е била неизбежна с оглед на всички разумни мерки, които биха могли да се изискват от един въздушен превозвач.