Решение № 124 от 14.04.2021, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№124

14.04.2021 г., град

Добрич

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Добричкият административен съд, в открито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, ІІІ състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нели Каменска при участието на секретаря Стойка

Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 426 по описа за 2020 г. на Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „Сънрайз Холидейз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, хххххх, представлявано от изпълнителния директор Ю.Д.Д., подадена чрез адв.И.С.-ДАК, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 2035 А-1/26.06.2020 г., издаден от Р.Д.-старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „Финанси и местни приходи“ в Община Тервел, потвърден изцяло с Решение № 10 от 29.07.2020г. на М. П.- директор на Дирекция „Финанси и местни приходи“ в Община Тервел, с който на жалбоподателя са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2019г. в размер на 2709,05 лева - главница и лихва в размер на 225,46 лева, изчислена към 26.06.2020г. и такса за битови отпадъци за услугите за поддържане чистота на територии за обществено ползване и за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци в размер на 8 668,99 лева - главница и лихва в размер на 721,48 лева към 26.06.2020г. , или общо задължения в размер на 12 324,98 лева.

Жалбоподателят счита акта за установяване на задължения (АУЗ) за незаконосъобразен като оспорва начина за определянето на данъчната основа и нейният размер във връзка с определянето на задълженията за данък „Недвижими имоти“ (ДНИ). Счита, че данъчната оценка за имотите, послужила като данъчна основа, не е изготвена съобразно изискванията на Закона за местните данъци и такси. По отношение на таксата за битови отпадъци (ТБО) оспорва предоставянето на услугите, за които тя е начислена. Подробно излага съображенията си за незаконосъобразност в жалбата и писмени бележки по делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и изразява становище, че с представените по делото доказателства общината не доказва престирането на нито една от трите услуги. Моли акта за установяване на задължения да бъде отменен и да му се присъдят разноските по делото.

Ответникът, директорът на Дирекция „Финанси и местни приходи“ в Община Тервел, М. П., чрез юрисконсулт, Зд. И., редовно упълномощена с пълномощно на л.123 от делото, оспорва изцяло жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.

Жалбата е допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта. Решението за потвърждаване на акта е съобщено на 12.08.2020г. видно от разписка, л.10, а жалбата е постъпила при ответника на 25.08.2020 г., т.е. в законоустановения 14 дневен срок за оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Оспореният Акт за установяване на задължения № 2035 А-1/26.06.2020г. е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от Росица Димова – старши инспектор, определена по реда на чл.4, ал.4 от ЗМДТ със Заповед № 787/30.12.2016 г. на кмета на общината да изпълнява задълженията на орган по приходите.

Актът е обжалван по административен ред и в производството по чл.155 от ДОПК е постановено Решение № 10 от 29.07.2020г., с което директорът на Дирекция „Финанси и местни приходи“ в Община Тервел е потвърди изцяло акта.

С обжалвания акт са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2019г. за нежилищни имоти (бивш военен завод) в близост до гр.Тервел, извън регулационните му граници, по открити три партиди: партида № М096, партида № М0096 и № 5807F15514 по подадени декларации от жалбоподателя, в качеството му на собственик на нежилищни недвижими имоти. От данните по делото е видно, че ответникът не извършва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, затова с оспорения АУЗ са начислени задължения за ТБО за услугите за поддържане чистота на територии за обществено ползване в размер на 2 промила от данъчната основа и за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци в размер на 2,8 промила от данъчната основа.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот със стар идентификатор 000069 и настоящ идентификатор № *** с площ от 65 дка, а по скица - 58,172 дка, ведно със построените върху него сгради,с начин на трайно ползване за промишленост, находящ се в землището на гр.Тервел, описани в представения по делото нотариален акт № 166, том V, дело 603/2007г. на нотариус Р.Д. с район на действие –РС Тервел.

Страните не спорят, че имотът се намира извън регулационните граници на град Тервел.

Имотът е деклариран с декларация по чл.17 ал.1 от ЗМДТ с вх. № 96/17.12.2007г. като в нея е посочено придобиване на право на собственост върху земя с отчетна стойност 562 000 лева и масивни сгради с отчетна стойност 168 000 лева.

На

30.06.2010г. са подадени две нови декларации по реда на чл.14 от ЗМДТ, с вх. № 598 и вх. № 599.

С декларация с вх. № 598/30.06.2010г., заведена под партиден № 0096 са декларирани придобитите през 2007г. с горепосочения нотариален акт за покупко-продажба земя и сгради, като в част ІІ от декларацията са описани три сгради – Корпус с подвал с РЗП от 15 504 кв.м., Парова централа с РЗП от 1258 кв.м., Разпределителна уредба с РЗП от 306 кв.м. Всички сгради са декларирани с тип конструкция М3 „масивна монолитна“.

С декларация с вх. № 599/30.06.2010г., заведена под партиден № 096 е декларирана сграда, като в част ІІ от декларацията са описани Компресорно с трафопост с РЗП 408 кв.м., Портиерна с РЗП от 18 кв.м., Водоем с РЗП от 370 кв.м. и 6 броя сгради, като всички са декларирани с масивна монолитна конструкция М3.

На

04.02.2020г. жалбоподателят подава коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.

№ 104, в която за придобитите през 2007г. имоти с нотариален акт № № 166, том V, дело 603/2007г. на нотариус Р. Д. с район на действие –РС Тервел, следните обстоятелства: налични 4 броя производствени, нежилищни сгради: склад с площ от 446 кв.м., склад с площ от 426 кв.м., склад с площ от 412 кв.м. и склад с площ от 427 кв.м.

Видно от представените скици от КК имотите са с идентификатори ***, идентификатор *** идентификатор *** и идентификатор ***.

От приложеното Конструктивно становище, издадено на 13.01.2021г. от инженер-конструктор Янка И. Алинска за декларираните сгради с идентификатори ***, *** ,*** и *** по КККР на гр.Тервел се сочи, че не са масивни с носещи стени или стоманено бетонен скелет, а преместваеми паянтови конструкции и отговарят на тип ПН конструкция на сгради от декларацията по чл.14 от ЗМДТ.

В първото съдебно заседание оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, излага твърдения, че останалите сгради не са налични в имота, тъй като била премахнати и че в декларациите по чл.14 от ЗМДТ неправилно бил посочен вида на сградите като масивни и заради тази грешка се е получило неправилно определяне на данъчната основа.

От писмо на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Тервел с изх. № МДТ-02-1480/22.07.2020г.

(л.65) се установява, че жалбоподателят е представил преди датата на писмото четири акта за премахнати сгради: Акт за премахнати сгради от 03.02.2019г. за сграда с идентификатор ***- портиерна, както и съставени на 01.04.2020г. от инж.Чомаков с правоспособност по геодезия и картография три броя акта за премахване на сгради – Акт за премахнати сгради в одобрена КК за ПИ ***, Акт за премахнати сгради в ПИ *** – компресорно с трафопост, сграда със ЗП 63 кв.м. и сграда със ЗП 35 кв.м. и Акт за премахнати сгради в ПИ *** – парова централа със ЗП от 1 258 кв.м. и разпределителна уредба със ЗП от 306 кв.м.

Вещото лице по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, дава заключение, че определената от Община Тервел данъчна оценка съответства на декларираните от жалбоподателя земя и сгради с декларациите по чл.14 от ЗМДТ - декларация с вх. № 598/30.06.2010г., заведена под партиден № 0096 и декларация с вх. № 599/30.06.2010г., заведена под партиден № 096.

В заключението ( таблица 8) се сочи, че за имоти, заведени под партиден номер М0096 ДНИ от 1,5 на 1000 е в размер на 2 592,52 лева, според декларираните от жалбоподателя земя и три сгради (корпус-подвал, парова централа, разпределителна уредба), а ТБО е в размер на 8296,07 лв., от които 3456,70 лв.

– за поддържане чистота на територии за обществено ползване 2 промила и 4839,38 – за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци 2,8 промила. От заключението е видно, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е начислявана.

За имоти, заведени под партиден номер М096 ДНИ е в размер на 90,21 лв., според декларираните от жалбоподателя пет сгради (компресор с трафопост, сграда от 35 кв.м., сграда от 63 кв.м., портиерна и водоем), а ТБО е в размер на 288,69 лв., от които 120,29 лв. – за поддържане чистота на територии за обществено ползване и 168,40 – за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци.

За имоти, заведени под партиден номер № 5807F15514 ДНИ е в размер на 27,75 лв., според декларираните от жалбоподателя четири склада, а ТБО е в размер на 88,81 лв., от които 37,01 лв. – за поддържане чистота на територии за обществено ползване и 51,81 – за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци.

Вещото лице изчислява и размера на задълженията в още два варианта – при изключване на премахната сграда - портиерна, съгласно Акт за премахване от 03.02.2019г. и във вариант – паянтова конструкция на сградите.

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на жалбоподателя, М. С. П., жител на гр.Тервел и П. Р. П., жител на гр.Тервел и наемател на една от процесните сгради на жалбоподателя.

От показанията на М.П.се установява, че имотът, предмет на облагане с оспорения АУЗ, е представлявал бивш военен завод, извън града в посока с.Полк.Савово, достъпът до имота се осъществява по асфалтов път. По представената на стр.200 скица № Ф01425/2018г. за имот с идентификатор № 000069 свидетелят посочва, че съществуват означените три сгради, разположени в съседния южен имот. Според свидетеля, останалите сгради са били премахвани през продължителен период, продължил до лятото на миналата година, т.е. до лятото на 2020г.

От показанията на Петър Росенов П.се установява, че е наемател на четири сгради от процесния имот, които ползва за кравеферма. Премахването на останалите сгради, според свидетеля, завършило преди около месец-два, т.е. в края на 2020г. като общо продължило около една година.

Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, достоверни и дадени добросъвестно.

От същите може да се изведе категоричния извод, че през 2019г. година, за която се отнасят процесните задължения, всички декларирани сгради са били налични, с изключение на портиерна с идентификатор ***, премахната към датата на издаване на Акт за премахване от 03.02.2019г.(л.198).

Декларираният от жалбоподателя имот не попада в район, определен от кмета, в който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване и затова с оспорения акт е начислена такса ТБО за услугите по поддържане чистота на територии за обществено ползване и за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци.

За доказване извършването на услугите, за които е начислена таксата за битови отпадъци, ответникът представя множество писмени доказателства, Видно е, че кметът на общината със Заповед № 682/25.10.2018г. е определил във всички населени места на територията на общината, вкл. и в гр.Тервел да се извършват услугите по поддържане чистота на територии за обществено ползване и за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци от 01.01.2019г. Видно от Приложение № 2 към заповедта таксата в промили по отношение на нежилищните имоти за услугата „поддържане чистота на територии за обществено ползване“ е 2 промила за град Тервел и 1,6 промила за селата, а таксата за услугата „поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци“ е 2,8 промила за град Тервел и 1,6 промила за селата.