Решение № 611 от 12.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000501291 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по жалба на Столична община, представлявана от кмета й - чрез пълномощника гл. юрисконсулт С. срещу постановеното по реда на чл. 250 от ГПК Решение №260031 от 24.01.2025г. по гр.д. №17268/2018г. на СГС, с което е допълнено решение №260397/01.07.2024г. по същото дело, като е осъдена Столична община да заплати на Р. В. М., З. И. Я. и Д. И. М., като наследници на починалия в хода на производството ищец И. Д. М. на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД законна лихва върху всяка от главниците за обезщетенията за неимуществени вреди от 50 000лв. и върху присъденото за имуществени вреди от 6 065лв., считано от 01.02.2017г. до окончателното изплащане. Твърди се в нея, че не е приложен правилно материалния закон, че са нарушени процесуални правила при постановяване на акта и че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата. Ето защо жалбоподателят иска решението да бъде отменено в обжалваната му част.

Отговор на въззивната жалба не е подаден от ищците. В откритото с.з. процесуалният им представител адв. Н. оспорва жалбата и моли да бъде потвърден атакуваният акт. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Третите лица помагачи на ответника – Търговски център „Тракия“ АД и БКС „Чистота“ ЕООД не представят отговор на ВЖ и не изразяват становище в откритото с.з.

Във въззивното производство не са приобщавани нови доказателства, поради което след обсъждане по отделно и в съвкупност на доказателствата, 1 събрани от първоинстанционния съд, решаващият състав на САС, прие следното от фактическа страна :

С решение №260397/01.07.2024г. по настоящото дело, Столична община е осъдена да заплати на Р. В. М., З. И. Я. и Д. И. М., като наследници на починалия в хода на производството ищец И. Д. М. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от счупване на лява бедрена кост в горната й трета – субтрохантерно, причинено на 01.02.2017г. в гр. София при падане, поради наличие на заледен и непочистен от сняг участък от тротоара на ул.“Шести септември“№10, стопанисван от Столична община, както и сумата от 6 065лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение по фискален бон от 02.02.2017г., издаден от болница „Сердика“; по фактури №286 и №287 и двете от 21.02.2017г. от хоспик „Сердика“ с касови бонове към тях; по фактура №10093121.11.2017г. от „Фит Бул“ ЕООД с касов бон към нея и по фактура №52/27.11.2017г. от „Медицински център“Физио БГ“ ЕООД с касов бон към нея.

С така постановеното решение, което е влязло в сила, без да е реализирана въззивна проверка на същото, е уважен изцяло искът за неимуществените вреди, а искът за имуществените вреди е уважен до размера от 6 065лв. и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 919лв.

В основното решение по делото не е присъдена законна лихва на ищците, въпреки че в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 15.02.2023г., пълномощникът на ищците адв. Н. е заявила, че поддържа исковете си и предявява претенция за законна лихва върху претендираните обезщетения, дължима от датата на увреждането – 01.02.2017г. до окончателното изплащане.

Този пропуск на съда е бил отстранен с постановяване на подложеното на въззивна проверка в настоящото производство решение, което е станало по инициатива на ищцовата страна.

Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата при преценка на правилността му.

Във връзка с направените в жалбата оплаквания съдът приема следното:

Първото възражение, на което следва да се даде отговор от въззивния състав е за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, състоящо се в това, че се е произнесъл по искане, което не е заявено в исковата молба, а в първото с.з. То е неоснователно, тъй като претенцията за законна лихва е акцесорна и на основание чл. 214, ал.2 от ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви. Законна лихва се дължи от длъжника при неизпълнение на парично задължение и когато последното е с източник непозволено увреждане, поради което присъждането й се явява законна последица от уважаването на претенцията за обезщетение.

Поддържа се от въззивника Столична община, че СГС е присъдил законна лихва върху обезщетението от датата на деликта без да съобрази, че чл. 84, ал.3 от ЗЗД предвижда, че задължението за заплащане на лихва 2 възниква от момента на поканата за изпълнение, а не от датата на настъпване на увреждането. Това възражение решаващият състав намира за неоснователно, защото съгласно нормата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Настоящият случай е такъв, тъй като задължението за обезщетение се основава на вреди, причинени от непозволен уврежда. Това налага извод, че причинителят на вредата дължи обезщетение за нея и без да е поканен от пострадалия да му заплати обезщетение. При непозволеното увреждане вредата се търпи от деня на причиняването й, т.е. деня на падането на ищеца И. Д. М., поради което правилно СГС е присъдил такава от 01.02.2017г.

Като необосновано следва да бъде отхвърлено оплакването на въззивника, че в обжалваното решение не са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства, включително времето на предяваване на претенцията за законна лихва, което определя началния й момент. Софийският апелативен съд счита, че първоинстанционният съд е изложил мотиви за обстоятелствата, относимите към началния момент, от който се дължи тя. Заедно с това, решаващият състав изложи вече мотиви за принципното си становище, че такава се дължи от причиняването на вредите, тъй като обезщетението за тях става изискуемо от причиняването им и без да е отправена покана към деликвента за заплащането им.

По изложените мотиви, настоящият състав приема, че обжаваното Решение №260031 от 24.01.2025г. по гр.д. №17268/2018г. на СГС, с което е допълнено решение №260397/01.07.2024г. по същото дело е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260031/24.01.2025г. постановено по гр.д.

№17268/2018г. по описа на СГС.

Решението е постановено при участието на Търговски център „Тракия“ АД и БКС „Чистота“ ЕООД - третите лица помагачи на ответника Столична община.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3