Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 955 от 12.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 668/2024
Вид
Определение № 955
Подписан
12.04.2024
В сила
12.04.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Светлана Иванова Изева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Светлана Ив. Изева

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500668 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от 21.02.2024 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 1590/21.02.2024 г. по ч.гр.д. № 18 632/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник А. А. К., ЕГН – ********** досежно вземането за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги от 29.09.2021 г. с мобилен номер +************, съставляващо неустойка в размер 221,38 лв., съставляваща разликата между стандартната цена на предоставеното за ползване мобилно устройство Moto G50 5G 64GB Grey / без абонамент / съгласно ценовата листа на оператора и заплатената от потребителя такава – с отстъпката в цената.

За да отхвърли заявлението за тази неустойки районният съд с подробно изложени мотиви е приел че клаузата, с която е договорена е недействителна. Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно по изложените в него мотиви, които напълно споделя и към които препраща.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Правилно първоинстанционният съд, по изложените в обжалвания акт мотиви, е приел за недействителна договорната клауза, предвиждаща че в случаите на предоставено мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и заплатената от него с отстъпка цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг. Налице е обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП. Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по висока от първоначално 1 определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ ценова листа „. Тоест – както правилно е приел районния съд, чрез тази неустойка се цели едностранно последващо увеличение на договорената между страните цена на стоката/услугата. В тази насока следва да се отбележи и че договорът за лизинг не прехвърля собствеността, потребителят – въпреки заплатените лизингови вноски за ползването на предоставеното му устройство, дължи и неговото връщане при предсрочното прекратяване на договора по негова вина. Следователно процесната неустойка няма присъщите й от закона обезщетителна функция – противно на поддържаното от жалбоподателя.

Предвид изложеното правилно с обжалваното разпореждане на заявителя е отказано издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за вземането, съставляващо казаната по горе неустойка. Съответно частната жалба срещу това разпореждане е неоснователна.

И Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от 21.02.2024 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 1590/21.02.2024 г. по ч.гр.д. № 18 632/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник А. А. К., ЕГН – ********** досежно вземането за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги от 29.09.2021 г. с мобилен номер +************, съставляващо неустойка в размер 221,38 лв., съставляваща разликата между стандартната цена на предоставеното за ползване мобилно устройство Moto G50 5G 64GB Grey / без абонамент / съгласно ценовата листа на оператора и заплатената от потребителя такава – с отстъпката в цената.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2