Решение № 3492 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3492 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20261100503945 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от П.П. и инж. М.Ц., чрез процесуален представител – юрисконсулт П.П., в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20228560400415 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 към КЧСИ, срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника Й.М.Р., като в жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на постановлението, поради липса на предпоставките на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, като се твърди, че изпълнителното дело е образувано на 02.03.2022 г. въз основа на изпълнителен лист от 14.01.2022 г., издаден по ч.гр.д. № 50000/2021 г. по описа на СРС, 57 състав, с който длъжникът е осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя, като в хода на изпълнителното производство взискателят не е бездействал, а регулярно е подавал молби за извършване на изпълнителни действия и за проучване на имущественото състояние на длъжника, включително с вх. № 22187/17.04.2024 г. и вх. № 3940/15.01.2026 г., въз основа на които са предприемани съответните действия, като се поддържа, че разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК санкционира единствено бездействието на взискателя, каквото в случая не е налице, като в тази връзка се позовава и на Тълкувателно решение № 2/2023 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което дори при настъпила перемпция кредиторът не губи правото си да иска извършване на изпълнителни действия, като новото искане поставя начало на ново процесуално правоотношение, поради което се счита, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство. Претендира и разноски.

Частният съдебен изпълнител Б.Б., рег. № 856 към КЧСИ, по реда на чл. 436 ал. 3 ГПК е депозирала писмени мотиви по жалбата, с които изразява становище за неоснователност на същата, като сочи, че делото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.01.2022 г. по ч.гр.д. № 50000/2021 г. на СРС, по молба от 02.03.2022 г., по която е извършено изпълнително действие чрез налагане на запор на 17.03.2022 г., а следващото искане от взискателя е постъпило едва на 17.04.2024 г., т.е. след изтичане на двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, поради което прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по право, като се излага още, че установената впоследствие смърт на длъжника и предприетите действия по призоваване на 1 наследниците не променят извода за настъпила перемпция, а направеното искане за нов изпълнителен способ от 15.01.2026 г. е след настъпването и правилно е обусловило образуване на ново изпълнително дело, като се сочи също, че тъй като призованите законни наследници не са заявили прием, отказ или прием по опис на наследството, към момента същите не са конституирани като длъжници в изпълнителното производство и поради това липсва насрещна страна по смисъла на чл. 436 ал. 2 ГПК, на която да се връчи препис от жалбата за подаване на писмени възражения, поради което се поддържа, че постановлението за прекратяване от 30.01.2026 г. е законосъобразно и се моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна (взискател) срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 ГПК – постановление за прекратяване на принудителното изпълнение. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От приложения заверен препис от изпълнителното дело №2022856040412 се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД от 02.03.2022 г., като в молбата взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, насочени към имуществото на длъжника /запор на сметки, опис и продан на движими и и недвижими вещи/, както и изрично ЧСИ е упълномощшен да предприема всякакви изпълнителни действия - чл.18 от ЗСЧИ.

След образуване на изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия: за събиране на вземане срещу длъжника, като в хода на производството са предприети следните изпълнителни действия:

На 16.03.2022 г. е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника по банкови сметки, депозити и други активи при Юробанк България АД (връчен на 17.03.2022 г. – л.

15 от изп. дело).

На 17.04.2024 г. е депозирана последваща молба от взискателя за извършване на справки и налагане на запори/възбрани при евентуално новооткрито имущество (л. 21 от изп. дело). При служебна справка е установено, че длъжникът е починал на 02.09.2025 г., поради което с разпореждане от 29.09.2025 г. изпълнителното производство е спряно по силата на закона. След снабдяване с удостоверение за наследници взискателят е уведомен и му е указано да посочи правоприемници, като с молба от 24.11.2025 г. е поискано конституирането на наследниците и насочване на изпълнението срещу тях (л. 57 от изп. дело), като същите са призовани през м.

01.2026 г. С молба от 15.01.2026 г. взискателят е поискал прилагане на нов изпълнителен способ (л.

79 от изп. дело); междувременно с молба от 27.01.2026 г. наследниците са поискали прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (л. 85 от изп. дело), като след служебна проверка съдебният изпълнител е констатирал наличие на предпоставките и с постановление от 30.01.2026 г. е прекратил изпълнителното производство (л. 86 от изп. дело), за което взискателят е уведомен на 09.02.2026 г.

С оглед направеното искане за нов способ след настъпване на перемпцията е разпоредено образуване на ново изпълнително дело № 20268560400045/2026 г., като изпълнителният титул е администриран в него. На 17.02.2026 г. е постъпила жалба срещу действията на съдебния изпълнител, която първоначално е оставена без движение поради нередовности и след отстраняването им е администрирана до компетентния съд, като към този момент наследниците не са конституирани като длъжници поради липса на изявление за приемане или отказ от наследството.

Съгласно чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 2

26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. и Тълкувателно решение № 2/2023 г. по т.д. № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК, това прекратяване настъпва по силата на закона (ex lege) с изтичането на срока, а постановлението на съдебния изпълнител има само декларативен характер, с който се констатира вече настъпил правен факт.

Изтичането на давността на вземането, което се изпълнява принудидително и перемирането на изпълнителното производства са различни правни институти, но същите са обусловени от еднакви юридически факти и действия в хода на изпълнителното производство. В мотивите по т. 10 н а Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено кои действия прекъсват давността на вземането, но същите имат значение и за преценка на двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ и това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай последното валидно изпълнително действие е налагането на запор, връчен на 17.03.2022 г. Следващото искане от взискателя е от 17.04.2024 г., тоест след изтичането на двугодишния срок. Молбите за справки и проучване на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни способи и не от естество да прекъснат този срок, а са подготвителни действия.

Доводът на жалбоподателя, основан на Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, е неправилен. Цитираното решение действително потвърждава, че кредиторът не губи правото си на принудително изпълнение, но изрично постановява, че ново искане след настъпила перемпция поставя началото на ново процесуално правоотношение и съответно на ново изпълнително дело, а не възстановява прекратеното. Следователно, действията на частния съдебен изпълнител, който е прекратил старото дело и е образувал ново (№ 20268560400045/2026 г.) въз основа на молбата от 15.01.2026 г., са напълно законосъобразни. В този смисъл прекратеното изпълнително дело по никакъв начин не влияе и не препядств прекъсването на давността относно вземането на кредитора именно поради посоченото, че перемпцията и давността са два различни института.

Последвалата смърт на длъжника на 02.09.2025 г. и спирането на производството са без правно значение, тъй като към този момент перемпцията вече е била настъпила по силата на закона. Поради това обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 16314/17.02.2026г. подадена от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: 831609046 срещу постановление от 30.01.2026 г. на ЧСИ Б.Б., с което изпълнително дело № 20228560400415 по описа на ЧСИ Б., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4