Определение № 523 от 29.09.2025, Районен съд - Балчик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Балчик, 29.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20253210100559 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от В. Л. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата от 5645.58 лв. по Договор за потребителски кредит CREX – 02090892 от 10.03.2009 г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника, поради погасяването им по давност. В исковата молба ищецът твърди, че за посочената сума била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 490/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик в полза на „Ф.И.“ ЕАД. Излага, че в едномесечния срок от връчване на заповедта е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Впоследствие, поради непредставяне на доказателства за предявен от заявителя иск относно вземането, с Определение №610/07.11.2023 г. заповедта за изпълнение била обезсилена.

Съдът, при извършена служебна проверка за допустимостта на исковата молба, установи следното:

Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Цитираната разпоредба изисква не какъв да е, а правен интерес от предявяване на установителен иск.

Съществуването на подобен правен интерес е обусловен от наличието на правен спор между страните, който изисква разрешаването му по съдебен ред, респ. оправдава необходимостта от съдебна намеса за защита на засегнатото от спора право.

Според трайната съдебна практика правният интерес е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото, като подлежи на доказване от ищеца. Същият представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и следва да е налице при всяко положение на делото, за което съдът следи служебно.

1

От служебно извършена справка в ЕИСС по ч. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик се установява, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК от 02.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение №195/03.08.2023 г. в полза на „Ф.И.“ ЕАД срещу В. Л. И. за следните суми: сумата от 2113.67 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 750.35 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.04.2009 г. до 15.03.2011г.; сумата от 2621.77 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.04.2009 г. до 12.04.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително; сумата от 109.72 лв., представляваща държавна такса; както и сумата от 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит CREX – 02090892 от 10.03.2009 г.

В рамките на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника В. Л. И. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по делото.

С Определение № 516/13.09.2023 г. съдията – докладчик по ч. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Районен съд - Балчик е указал на заявителя „Ф.И.“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата за това държавна такса.

Впоследствие поради непредставяне на доказателства за предявен установителен иск в указания срок с Определение №610/07.11.2023 г. на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнени е обезсилена.

Установява се, че част от вземанията, за които е издадена и впоследствие обезсилена заповедта за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК, са идентични с вземанията по настоящото производство. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ищеца. Напротив, с исковата молба изрично се признава, че се оспорват именно вземанията, за които в предходен момент е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик.

Съгласно съдебната практика предявен от длъжника отрицателен установителен иск за същото вземане, за което преди това кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, е недопустим поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 от ГПК, от който длъжникът се е възползвал. Надлежното упражняване на правото на възражение и обезсилване впоследствие на издадената заповед за изпълнение изключва правния интерес на длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането.

В разглежданата хипотеза ищецът релевира срещу ответника своето възражение за изтекла погасителна давност, но при липса на насрещна претенция за принудително изпълнение или оспорване на изтеклия давностен срок от страна на кредитора, на практика 2 установителният съдебен процес не би могъл да осигури търсената защита, тъй като материалното правоотношение, от което произтичат вземанията, ще продължи да обвързва страните, дори при успешно проведено възражение за тяхното погасяване по давност. Затова позоваването на последиците от давността, изразяващи се в погасяване на правото на иск и на принудително изпълнение, би могло да се реализира едва след като кредиторът потърси конкретна и реална защита на погасените по давност негови материални облигационни права. Евентуалната бъдеща възможност за това е абстрактна и почива на предположение, поради което не поражда правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК (така – решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3448/2017 г., III г. о.).

По делото няма данни ответникът да разполага с изпълнително основание и изпълнителен лист за процесните вземания и не е предприел никакви процесуални действия, насочени към тяхната защита. Следователно между страните изобщо липсва правен спор, от който ищецът да изведе конкретен правен интерес от водене на установителния иск за несъществуване на вземанията поради погасяването им по давност и претенцията е недопустима, на основание чл. 130 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 559/2025 г. по описа на Районен съд Балчик, като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Балчик, 29.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20253210100559 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от В. Л. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата от 5645.58 лв. по Договор за потребителски кредит CREX – 02090892 от 10.03.2009 г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника, поради погасяването им по давност. В исковата молба ищецът твърди, че за посочената сума била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 490/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик в полза на „Ф.И.“ ЕАД. Излага, че в едномесечния срок от връчване на заповедта е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Впоследствие, поради непредставяне на доказателства за предявен от заявителя иск относно вземането, с Определение №610/07.11.2023 г. заповедта за изпълнение била обезсилена.

Съдът, при извършена служебна проверка за допустимостта на исковата молба, установи следното:

Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Цитираната разпоредба изисква не какъв да е, а правен интерес от предявяване на установителен иск.

Съществуването на подобен правен интерес е обусловен от наличието на правен спор между страните, който изисква разрешаването му по съдебен ред, респ. оправдава необходимостта от съдебна намеса за защита на засегнатото от спора право.

Според трайната съдебна практика правният интерес е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото, като подлежи на доказване от ищеца. Същият представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и следва да е налице при всяко положение на делото, за което съдът следи служебно.

1

От служебно извършена справка в ЕИСС по ч. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик се установява, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК от 02.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение №195/03.08.2023 г. в полза на „Ф.И.“ ЕАД срещу В. Л. И. за следните суми: сумата от 2113.67 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 750.35 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.04.2009 г. до 15.03.2011г.; сумата от 2621.77 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.04.2009 г. до 12.04.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително; сумата от 109.72 лв., представляваща държавна такса; както и сумата от 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит CREX – 02090892 от 10.03.2009 г.

В рамките на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника В. Л. И. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по делото.

С Определение № 516/13.09.2023 г. съдията – докладчик по ч. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Районен съд - Балчик е указал на заявителя „Ф.И.“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата за това държавна такса.

Впоследствие поради непредставяне на доказателства за предявен установителен иск в указания срок с Определение №610/07.11.2023 г. на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнени е обезсилена.

Установява се, че част от вземанията, за които е издадена и впоследствие обезсилена заповедта за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК, са идентични с вземанията по настоящото производство. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ищеца. Напротив, с исковата молба изрично се признава, че се оспорват именно вземанията, за които в предходен момент е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик.

Съгласно съдебната практика предявен от длъжника отрицателен установителен иск за същото вземане, за което преди това кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, е недопустим поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 от ГПК, от който длъжникът се е възползвал. Надлежното упражняване на правото на възражение и обезсилване впоследствие на издадената заповед за изпълнение изключва правния интерес на длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането.