Решение № 91 от 07.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500098 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1252 от 11.11.2025г., постановено по гр.дело №2824/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от С. Д. С. с ЕГН:**********, от гр.П, **************, срещу М. М. М. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. В*****, С. Т. З. с ЕГН:**********, от гр.П, ул.

С. № **, Д. С. С. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. П. ......№ *****, и М. П. Я. с ЕГН:**********, от с.Ж, ул. ......№ *, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че договорът за извършване на РСМР от 26.09.2022г. е нищожен поради противоречие на закона, и С. Д. С. с ЕГН:**********, от гр.П, **************, е осъдена да заплати на М. М. М. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. В*****, сумата от 9300лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред инстанциите, а на М. М. М. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. В*****, и М. П. Я. с ЕГН:**********, от с.Ж, ул.

......№ *, сумата от 15лв. – разноски по делото за държавна такса.

1

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателя С.

Д. С., която, чрез пълномощника адв.П. Д., го обжалва с доводи за неправилност като несъобразено с мотивите на определението по гр.дело №4898/2025г. на ВКС и със събраните убедителни и безспорни писмени доказателства, сочещи на сключване на договора в грубо нарушение на императивните законови норми на 151,ал.2 от ЗУТ и чл.15,ал.4 от Закона за Камарата на строителите, и претендира за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, както и за присъждане на всички направени пред инстанциите разноски.

Въззиваемите страни М. М. М., чрез пълномощника адв.С. М., и М. П. Я. са депозирали писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото с обжалваното решение, резултатът по което считат да не е обвързан от определението на ВКС, третиращо единствено въпроса за правния интерес от предявяване на иска, като се поддържа и нито едно от събраните по делото доказателства да не сочи и установява извършването на дейности по консервация и реставрация, които да са осъществени в нарушение на нормативните изисквания. Претендират за потвърждаване на решението и за присъждане в полза на М. М. на направените разноски за въззивното производство.

Въззиваемите страни С. Т. З. и Д. С. С. не са подали отговор на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В исковата молба ищецът С. твърди с ответниците З. и М. да са съсобственици въз основа на съдебна спогодба по гр.дело №4066/1997г. на РСПловдив и по наследство на среден триетажен магазин от сградата в гр.П, ул.

Р. Д. № *, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/3ид.част от дворното място, а ответникът С. да е собственик на самостоятелен обект в сграда в гр.П., ул. Р. Д. № *, като в сградата в гр.П., ул.

Р. Д. № *-5 са налице три самостоятелни обекта, притежавани от различни собственици, поради което общите части на сградата, включително покрива и външната фасада, са в режим на етажна собственост. Тази сграда, съгласно писмо изх.№94012-35293/09.09.2022г. на кмета на О П, р Ц – Г С до ищеца, 2 била декларирана като единична недвижима културна ценност с писмо №395/13.02.1985г. на НИПК и в писмото било изрично посочено, че спрямо нея е приложима разпоредбата на чл.151,ал.2 от ЗУТ, изискваща съгласуване по реда на чл.84 от Закона за културното наследство с Община-Пловдив. На 26.09.2022г. посочените ответници като възложители подписали с ответника Я. като изпълнител договор за извършване на РСМР с предмет – извършване на СМР по покрива и външната фасада на сградата. Ищецът не била давала съгласие и не била подписала договора. Счита, че същият е нищожен и моли да бъде прогласен за такъв поради противоречието му с императивната разпоредба на чл.151,ал.2 от ЗУТ, според която за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони дейностите по ал.1 се изпълняват след съгласуване по реда на Закона за културното наследство, уреден с нормите на чл.84 от ЗКН, каквото съгласуване възложителите по процесния договор не са реализирали, както и поради противоречието му с императивните изисквания на чл.15,ал.4 от Закона за Камарата на строителите, според които за изпълнение на обекти – недвижими културни ценности по ЗКН, в регистъра се вписват строители, които отговарят на изискванията по ал.1, имат опит в областта на реставрацията и консервацията на обекти – културни ценности, и в състава на персонала им участва квалифициран специалист – архитект, а изпълнителят по процесния договор не отговаря на нито едно от тези изисквания. Правният си интерес от предявяване на иска ищецът С. обосновава с обстоятелството, че като съсобственик на самостоятелен обект от сградата, която ще се ремонтира, представляваща недвижимо културно наследство, тя, независимо, че не е подписала процесния договор, ще носи имуществена отговорност, съгласно чл.41 от ЗС за разноските, както и за обедняването на възложителите по реда на чл.59 от ЗЗД, а би била застрашена и от административно-наказателна отговорност по Глава 12-та от ЗКН за извършването на незаконосъобразни дейности по процесния договор, както и може да бъде привлечена към наказателна отговорност по чл.277а от НК.

С отговора на исковата молба ответникът Я. е оспорил иска като недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не е страна по процесния договор и с него не се засягат нейни материални права, а и защото той е прекратен, считано от 01.12.2022г. Оспорил е и основателността на иска, поддържайки, че в договора няма нито една клауза, която да противоречи на 3 закона, и, считайки, че въпросът дали са спазени разпоредбите на ЗКН и ЗКС е такъв на изпълнение на договора, а не за неговата действителност. С отговора е представил споразумение от 01.12.2022г. към процесния договор за извършване на РСМР от 26.09.2022г., сключено между страните по договора, с което, след като са констатирали, че възложителите все още не са осигурили фронт за работа на дейностите, за които се изисква съгласуване по чл.84,ал.1 във връзка с чл.83,ал.1,т.1 от ЗКН, както и надзор от лице, вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН, са се съгласили, че изпълнението на тези видове дейности е обективно невъзможно вследствие на причина, за която никоя от страните не отговаря, по смисъла на чл.267,ал.1,изр.първо от ЗЗД, както и, че прекратяват договора, като, доколкото част от работата, за която не се е изисквало съгласуване, е извършена от изпълнителя и е полезна за възложителите, в срок от 10 дни отношенията помежду им за заплащане на годните СМР ще бъдат уредени с отделно споразумение.

С отговора на исковата молба ответникът З. също е оспорил иска като недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не е страна по атакувания договор, той не накърнява нейни права, не създава задължения за същата и е прекратен. Оспорил е и основателността на иска с твърдения, че сградата следвало да бъде освежена по проект „Красива България“, а и състоянието й – с теч и обрушавания по покрива и корниза, констатирани при осъществен на 29.08.2022г. от Община-Пловдив оглед, създавало предпоставки за възникване на опасност за живота и здравето на преминаващите минувачи, поради което били дадени от общината указания за започване на дейности по премахване на паразитната растителност на нивото на покрива, частична подмяна на лаМ.ената обшивка за спиране на течовете и подмяна на счупените керемиди с такива от същия вид, а при повторния оглед на 04.11.2022г. било констатирано само, че са изпълнени указанията и не се извършват никакви СМР, касаещи фасадата или намеса по сградата, и не са налице започнати или приключили дейности в нарушение на ЗКН. Счита, че с предявяване на иска ищецът прави опит да отложи едно действие, което следва да бъде извършено от всички съсобственици, и с това си неправомерно поведение цели да си спести евентуални разходи, което процесуално поведение да е изцяло недопустимо.

С отговора на исковата молба ответникът М. М. е оспорил 4 допустимостта на иска по идентични на изложените от другите ответници съображения. Оспорил е и основателността на същия с твърдения договорът да няма нито една клауза, която да противоречи на закона, и въпросът за спазване на разпоредбите на ЗКН и/или ЗКС да е свързан с изпълнението на договора, а не с неговата действителност. Твърди и договорът да е сключен след решение на съсобствениците, прието на основание чл.32,ал.1 от ЗС, като нормата на чл.32 от ЗС допуска намеса на съда в отношенията между съсобствениците относно управлението на общата вещ само при невъзможност за формиране на мнозинство или ако взетото от мнозинството съсобственици решение е вредно за общата вещ, при което редът за защита да е този на спорната съдебната администрация, а не и чрез предявяване на иск за недействителност на договора. Сочи упълномощен представител на ищцата да е присъствал на събранието и тя да е запозната с взетите решения. Твърди и, че извършените в имота в изпълнение на договора дейности не са такива, които да нарушават цитираните в исковата молба правни норми.

С Определение №427 от 16.02.2024г. първоинстанционният съд е приел искът за недопустим не защото е предявен от трето за атакувания договор лице, а, поради прекратяване на този договор с постигнатото в хода на процеса споразумение от 01.12.2022г., което да обосновава липса на правен интерес, по които съображения е оставил същия без разглеждане.

Определението е потвърдено с Определение №267 от 18.07.2024г. по в.ч.гр.дело №329/2024г. на Апелативен съд-Пловдив, макар и по други съображения. Въззивният съд е приел предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като договорът за изработка поражда правни последици единствено между страните по него, а защита на собственическите права поради извършване на ремонт в нарушение на специалните разпоредби на ЗКН не би могла да се постигне с предявения установителен иск, въз основа на решението по който ищецът не би могла да инициира изпълнителен процес за спиране на изпълнението по договора, като средството й за защита при предприети в нарушение на закона ремонтни дейности по сградата – паметник на културата, е чрез налагане на принудителни административни мерки по чл.192,ал.1,т.2,б.Б и б.В от ЗКН – спиране на строителството или на други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство, като отговорността на съсобственика за припадащата му се част от разходите за ремонт на общата вещ произтича от 5 закона, а не пряко от процесния договор. С Определение №3339 от 25.06.2025г. по ч.гр.дело №4898/2024г. на ВКС въззивното определение е допуснато до касационно обжалване и отменено по съображения, че изпълнението на процесния договор за изработка неминуемо ще се отрази върху притежавана от ищцата вещ, като дори може да я промени или измени по начин, който е противен на нейната воля, или дори да я унищожи или увреди, като във всички случаи последиците от договора за изработка са за всички съсобственици и отношенията между тях се уреждат по правилата на чл.30,ал.3 и чл.41 от ЗС, при което ищцата ще дължи на другите съсобственици сума, съответна на нейния дял в съсобствеността, заплатена на изпълнителите по договор, който тя не одобрява и който твърди да е нищожен, като законовите разпоредби на чл.61,ал.2 и чл.59 от ЗЗД се прилагат, когато са осъществени елементите от фактическия им състав, така, че първо трябва да има извършено от част от съсобствениците плащане по силата на договора за изработка с трето лице, за да могат те да търсят възстановяване на суми от ищцата, и, когато плащането е извършено по нищожен договор, защото изпълнението е противно на законова разпоредба, не е налице разместване на имуществени блага, което да ангажира отговорността на ищцата спрямо съсобствениците – възложители. Ако с договора за изработка са нарушени разпоредби на ЗКН, ищцата като съсобственик, ще е евентуално отговорна или поне въвлечена в процедури и действия за възстановяване на старо положение, което минимум ще затрудни упражняването в пълен обем на правото й на собственост върху имота. Избраният от ищеца в случая иск дава реално най-всеобхватна защита за всички възможни допълнителни спорове между нея и съсобствениците – възложители по договора, възникнали във връзка със спора им относно това как да изглеждат и да се ремонтират покрива и фасадата на сградата и по-общо управлението на същата от съсобствениците. Административните мерки са частично, изолирано и временно решение и не дават окончателно приключване на спора със сила на пресъдено нещо. Делото е върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.