Протоколно определение № 163 от 01.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 163 гр. Пазарджик, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20245200900008 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата А. П. Н. не се явява, редовно пр изована. За нея се явяват адв. Р.

П. и адв. Г., редовно упълномощени.

За ответника ЗК „Лев Инс“ АД, редовно призован, се явява адв. Т. Ш., редовно упълномощен.

Явяват се вещите лица д-р П. М., д-р Б. С., д-р Л. К..

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА:

На 20.06.2025 г. е депозирана комплексна съдебно медицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р П. М., д-р Л. К. и д-р Б. С..

Експертизата е в срока по чл. 199 от ГПК.

Адв. Г.: Да се изслуша.

Адв. П.: Да се изслуша заключението.

1

Адв. Ш.: Да се изслуша.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на комплексната съдебно мед ицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р П. М., д-р Л. К. и д-р Б. С.

Сне се самоличността на вещите лица, както следва:

П. М. М. – 66г. българ ин, български гражданин, женен, не осъждан, с висше образование, без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Поддържам представеното заключение в частта в която съм работил.

Л. С. К. – 69г. българ ин, български гражданин, женен, не осъждан, с висше образование, без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Поддържам представеното заключение в частта в която съм работил.

Б. М. С. – 72г. българка, българска гражданка, омъжена, не осъждана, с висше образование, без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Поддържам представеното заключение в частта в която съм работила.

В.л. К.: Трудно е да се каже с колко сантиметра точно се е скъсил кракът, тъй като и десния е опериран и той също е скъсен. Над година кракът е бил с локсация, което е затруднило операторите и се е наложило един участък от костта да се отстрани и да се сложи стеблото на протезата. Другия крак има скъсяване около 10 см. Няма връзка с протрузията и дегенеративния процес на прешлените. Това скъсяване се е получило след прекараното счупване. Там ъгъла трябва да е 135 градуса, а в случая този ъгъл е станал 90 градуса, между шийката и бедрото, и той оформя скъсяването. Това скъсяване затруднява походката, но не влияе върху гръбначния стълб. Не винаги се отразява на гръбнака, но има затруднения при подвижност. Има пациенти, при които липсва двигателност на долните крайници, но желаниет о им да се придвижват с помощта на патер ици е по-силн о и те въпреки всичко се научават да се придвижват. При нея има затруднение в придвижването, но тя дълго време е стояла на легло, не е движила мускулатурата си, тя е отслабнала, хипотрофирала е и всичко това комплексно затруднява придвижването й. По 2 отношение на счупването в ляво, където ъгълът се е промен ил и скъсяването от 10 см., там това може да се коригира с алопластика т.е. смяна на тазобедрената става. Там може да се постави шийка, която е с по-дълъг размер и така да се стигне до изравняване между двата крака. Могат да се компенсират поне 3 см. и да се сложи стелка, подложка на обувката, която допълнително изравнява дължината на крайниците и това да подпомогне възстановяването.

В.л. К.: Относно това, имало ли е обективни причини тя да залежава и по отношение на самостоятелното й придвижване, на десния долен крайник, т я има пареза на фибуларис, това означава, че ходилото е във флексия и затруднява походката. Тя е оперирана в Стара Загора, като са извършили артротеза на глезенната става във функц ионално положение, на 90 градуса и по този начин, проблема с парезата се решава за този крайник. А по отношение на левия долен крайник, аз намирам, че дългото лежане и обездвижване е предизвикало втвърдяване на сухожилията, отслабване на мускулатурата, няма обем движения. Било е възможно раздвижване.

Имплатните от ляво са махнати, имала е пирон. На другия крак няма да се махат, там е планка, която стабилизира и тя ще остане. Относно проблемите по кожата, те могат да са причина от многото лежане. Касае се за абцес, а той се получава, като се лежи само по гръб и меките тъкани се притискат от тежестта на тялото. Нямат връзка обезболяващите.

В.л. М.: Тeзи кожни промени представляват множество възпаления, т.н. пиодермична болест. Тя е претърпявала х ирургична евакуация на тези колекции, което е болезнено. Ние сме описали, че принудителната поза, доколкото води до промяна на локалното кръвоснабдяване, се явява предразполагащ фактор за появата на такъв абцес, без самият абцес да се явява непосредствено и пряко усложнение с претърпяната травма. По отношение на двете травми за които говори д-р К., бих искал да добавя, че когато има множество счупвания, има риск от забавено срастване и бавно протичане на оздравителния процес. Действително, при нея в областта на лявата бедрена кост резултата е неудовлетворителен и затова ние казваме, че трява да се извърши алопластика с частична корекция. По отношение на другия крак, казахме, че към момента не можем да определ им с колко сантиметра е скъсен, тъй като при първата травма през 2014 г., когато е настъпило счупване на бедрото в дясно, тя има освидетелстване от ТЕЛК и 3 още тогава експертното решение показва скъсяване с 3 см. и накуцваща походка, така, че тук има припокриване на травми, които водят до един такъв резултат. Тя е провела, нееднократно, физиотерапевтични процедури след последното ПТП, които сме описали.

В.л. К.: След процесното ПТП са извършени две операции. Счупвания има и на двата крака. Счупването на таза, дава нестаб илност на ставата и въпреки операцията, главата на ставата е стояла изкълчена близо година.

Самото счупване е такова, което създава пълна нестабилност на ставата и тя не може да се задържи на мястото си. Протезиране не може да се извърши в ранен етап, винаги се изчаква за смяна на ставата, а не се прав и веднага.

Заради парезата е извършено фиксиране на ходилото на десния долен крайник. Левия крайник има контрактура, заради която ходилото стои в шпиц, не в неутрално положение и това се дължи на дълго време липса на раздвижване. Там има също и увреждане на нерва.

В.л. С.: Това увреждане е вторично. Или исхемично или от разместени фрагменти на фрактурата. В конкретния случай не е под нивото на гръбначния мозък. Има дегенеративни промени, но те са лекостепенн и и от накуцващата походка. И левия и десния крак са деформирани. На десния е направена операцията, която е застопорила ходилото на 90 градуса, а левия стои в еквинизъм – принудителна поза в шпиц с увиснали пръсти, издигнат свод и невъзможност да стъпва на това ходило. Причината е увреждането на нерва, развило се вторично и от липсата на движение и рехабилитация на този крак.

Провеждани са 4 курса след последното произшествие, но неефективни.

Ходилото остава увиснало с контрактура на глезена. Походката е много специфична, но не и невъзможна. Получава се степажна, пляскаща походка с рязко отпускане на крака и се получава едно шляпане, но пр и нея няма походка, понеже тазобедрените стави са деформирани и решението е коригираща операция.

В.л. К.: Ако това се направи, тази жена ще може да възстанови походката си, няма причина да не се възстанови. Необходим е, обаче, много дълъг процес с нейното активно участие, за да се стабилизира и да може да се придвижва с помощни средства, например проходилка.

В.л. С.: Неврологичните уврежданията при нея са вторични, в резултат на контрактурата на ставата или от притискането от отока, който се получава 4 посттравматично, което е установено като не пълно, а частично увреждане, но след развитието на контрактурата, той вече е необрат имо увреден. При това увреждане, болните не са неподвижни, а имат походка, която е специфична.

Пареза е частично увреждане на влакната, които влизат в състава на ишиадикус /седалищния нерв/ и тези коренчета се разделят на двата нерва.

Уврежаденто на тези коренчета, при нея, не е отгоре. При първия случай е имала фрактура на левия крак в костите на подбедрицата и на бедрото, както и фрактура на ацетабулума на лявото бедро, а сега обратно. Има увреждане на ацетабулума на дясното бедро, плюс счупване на лявото бедро, откъдето десния крак излиза, че е по-тежко увреден като травматично увреждане, но по-леко увреден, като неврологично увреждане. Към момента състоянието й е такова, че тя се изправя с чужда помощ от инвалидната количка, но предвид деформациите, тя няма от къде да има устойчивост в ставите. Ако направи тази алопластика, може да се възстанови придвижването й, но напълно без помощни средства и без чужда помощ не б и могла да се възстанови. С проходилка, постепенно може да започне да се придвижва. Тя просто не е провеждала такава активна двигателна активност. Още в началния стадии на лечение, след операцията, може да се започне да се провежда акт ивна рехабилитация. От 2-3 ден. Увредата на нерва се е получ ила след това, от залежаването. Явно не е участвала активно в рехабилитационния процес, това зависи от волята на пациента.

В.л. К.: След смяна на тазобедрена става или ако има импланти, след свалянето им, ние ги вдигаме на следващия ден и започваме рехабилитация.

В.л. М.: Описано е в заключението колко пъти е пролежавала и колко операции са й направени. Тя не е отказвала лечение. Нямам данни дали са й предлагани такива операции и лечения. Цитирани са дословно, в протоколната част на експертизата, всички пролежавания и епикризи, няма данни да е отказвала лечение, дори тя е търсила помощ в болница „Тракия“, където правят две операсции, като резултата и от двете е много добър. Това е мнениет о и на д-р К.. Състояието към момента не може да бъде оправено с никакви физиотерапии. След извършване на алопластика, ще се постигне този ефект за който д-р К. говор и.

В.л. К.: Не може да се направят всички корекции веднага. Дори сега не е късно да продължат да се правят корекции. След всяка операция е провеждана 5 рехабилитация. Рехабилитацията не следва да се сп ира, а да продължи да я прави самостоятелно. Тя си знае упражненията. Новите операции не са причина за временно спиране на рехабилитацията, тя си продължава.

В.л. М.: Максимума, който може да постигне с тази алопластика е самостоятелна походка с помощно средство и това е оптимистичния вариант.

Няма да е бърз този период, в никакъв случай. Дори оптимално направени, операциите изискват месеци да се постигне подобрение. Дори след 10 години, няма да е напълно възстановена.

В.л. М.: По въпроса за контролните прегледи, нещата стоят така. По клинична пътека се предвиждат определен брой контролни прегледи, най – често два, в рамките на един месец, като те се отразяват в журнала в ДКЦ на съответното лечебно заведение. От тук нататък практ иката е различна. При ортопедичните операции, това явяване е повече от задължително, защото се извършва под лекарски контрол. Те се записват в друг журнал. Аз мисля, че тук, лекарско наблюдение в никакъв случай не липсва.

В.л. С.: Лицето категорично не страда от захарен д иабет и не страда от остра бъбречна недостатъчност. Приета е по тази пътека, но показателите са сравнително добри, не се установява увреждане и тази диагноза се изключва.

Кожния абцес се е проявил 1 г. и 4 м. след ПТП, след пр иключване на възстановителния период. По - скоро има отношение към залежаването.

В.л. К.: 2014 г. тя получава счупване на дясно бедро и подбедрица. На бедрото е поставен външен фиксатор, след което са слож или пирон. Лявата тазобедрена става е имала счупване на ацетабулума, пак от 2014 г., там счупеното парче е закачено с един винт. Тя се е раздвижила и походката й е останала леко накуцваща. Тя се е възстановила след тези травми, но това е довело до скъсяване от 3 см. на десния крак и след това през 2022 г. се счупва таза. Счупването е в областта на ацетабулума, това е ямката, където лагерува главата. Те поставят плака за счупения таз и по-късно, след около година, се установява, че ставата е нестабилн а и е излязла от ямката. Това налага протезиране. Дългото стоене в изкълчено положение на ставата е наложило скъсяване на бедрото, за да се постави протезата. Никаква връзка няма между травмите от 2014 г. и 2022 г.