Решение № 4934 от 10.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4934 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330119129 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Перу“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г против А. И. В., ЕГН **********, с адрес: *******************************, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: за главница в размер на 200 лв., за договорна лихва в размер на 28,72 лв., дължима за периода от 07.02.2022 г. до 07.01.2023 г., за законна лихва за забава върху главницата в размер на 23,56 лв., дължима за периода от 07.01.2023 г. до 18.12.2023 г. и законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 20.12.2023 г., до датата на окончателното погасяване, дължими на основание сключен Договор за кредит „V.“ от 05.01.2022 г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит "V." под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, като по силата на договора ответницата усвоила заемна сума в размер на 200 лв. Сочи се, че с подписване на договора ответн и к ъ т с е е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване.

Излага се, че на ответника преди подписване на договора е предоставен СЕФ, като същият заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици 1 при просрочие, за което й е предоставена Тарифа.

Поддържа се, че към момента на депозиране на исковата молба задълженията по кредита са просрочени, а срокът на договора е изтекъл на дата 07.01.2023 г.

Ищецът е на мнение, че на 07.01.2022 г. е усвоен целият кредитен лимит в размер на сумата от 200 лв., като след усвояване на главницата няма заплатени суми. Наведени са твърдения, че ответникът дължи законна лихва за забава на основание чл. 20, ал. 3 от договора.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар че исковата молба е надлежно връчена на ответницата чрез нейния работодател.

С Определение № 9648 от 07.08.2024 г. по настоящото дело, влязло в сила на 05.09.2024 г., поради оттегляне на исковата претенция делото е прекратено частично по отношение на първоначално предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 във връзка с чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД следните вземания: такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0.07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата, в общ размер на 50,26 лв. за периода 07.02.2022 г. до 07.01.2023 г.; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договора в общ размер на 10,65 лв. за периода 07.02.2022 г. до 07.01.2023 г.; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договора в общ размер на 10,65 лв. за периода 07.02.2022 г. до 07.01.2023 г.; неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 46,15 лв. за периода 07.02.2022 г. до 07.01.2023 г.; такси по чл. 20, ал. 4 от Договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на 165 лв. за периода 07.02.2022 г. до 07.01.2023 г.; законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20, ал. 3 от Договора в общ размер на 7,16 лв. за периода 07.02.2023 г. до 07.01.2023 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно твърденията на ищеца за сключения между страните договор се прави извод, че ответникът е потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК и тази подсъдност не е изборна, а задължителна, поради което компетентен се явява настоящият съд, тъй като настоящият адрес на ответника съгласно служебна справка е в съдебния район на РС – Пловдив.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване три осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 във връзка с чл. 86 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е разпределил с доклада по делото, че в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи следните

2 правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение по договор за заем, по което е изпълнил задълженията си за предаване на уговорената сума, а ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, като при тяхното установяване, следва да докаже, че е погасил задължението си.

Не са налице факти и обстоятелства, които са отделени като безспорни между страните.

По фактите:

Доказано е по делото, че между страните е сключен Договор за кредит „V.“ от 05.01.2022 г. Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в кредит в размер на 200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а кредитополучателят се задължава да го върне при условията на договора. Падежът на задължението е до 30 дни от усвояване на главницата (чл. 3, ал. 2 от договора). Договорът е сключен за 1 година при ГЛП 15% и ГПР 49,32%.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2.2. и т. 2.3. от договора за поемане на задължение от кредитодателя да не променя лихвения процент по договора и да предостави фиксиран лихвен процент по договора, срещу което потребителят заплаща такса ангажимент в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасената главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период с усвояване на главницата.

Уговорен е и гратисен период от 10 дни, считано от усвояване на главницата, през които не се дължат лихви и такси (чл. 4, т. 3 от договора) само ако са погасени всички задължения преди съответното усвояване.

В чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора е посочено, че в ГПР се включва главницата, договорната лихва и таксата ангажимент.

Според чл. 2, ал. 4 „Общото задължение“ на Кредитополучателя към всеки един момент от действието на този договор включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай че такива са начислени.

Установява се, че са уговорени няколко неустойки по договора. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора е уговорено следното: „до 5 дни от подписване на настоящия договора за паричен заем, Кредитополучателят се задължава да предостави съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора. При непредставяне на такова съгласие се начислява в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница съгласно условията на чл. 3 от настоящия договор, неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период“. Като съгласно ал. 2 на чл. 15 следва да има ежемесечно потвърждение от банката до 2 дни преди изтичане на тридесетдневния период на заплащане, за да не се начислява неустойката по ал. 1.

Съгласно чл. 15, ал. 4 „ Страните се споразумяват, а Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен, че в срок до 5 дни от подписване на настоящия договор за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, се задължава да предоставя Удостоверение за 3 липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което е видно че няма задължения, както и Удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от Удостоверението по чл.

87 ДОПК е видно наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период“. Като съгласно ал. 5 на чл. 15 тези удостоверения се дължат еднократно в рамките на всеки тридесет дневен период, в който потребителят има усвоена сума.

О т Справка погасителен план по договор за паричен заем № ************/05.01.2022 г. на ответницата, издадена на основание чл. 366 от ГПК, и приложена към исковата молба, се установява, че ищецът към 20.12.2023 г. (когато справката е приложена по делото като приложение към исковата молба) е начислил на ответника неустойка за липсата на съгласие за директен дебит в размер на 46,15 лв. за периода от 02.07.2022 г. до 01.02.2023 г., както и неустойка за липса на удостоверенията по ДОПК и за настоящ адрес в размер на 10,65 лв. в същия период.

О т заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза от 04.10.2024 г. се установява следното: ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 200 лв., преведена с платежно нареждане от 07.01.2022 г. по банкова сметка на ответника; ответникът не е извършвал плащания по кредита; размерът на неплатеното задължение е главница 200 лв. и договорна лихва 28,72 лв., а законната лихва за забава върху непогассената главница за периода от 07.01.2023 г. до 19.12.2023 г. е в размер на 23,56 лв.

По правото:

Макар и да не е подаден отговор на исковата молба, съдът е задължен да прилага задължителната тълкувателна практика на върховния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Съгласно мотивите на решението „при липса на правоизключващи възражения от ответника, съдът не е обвързан да зачете правните последици на правната сделка – потребителският договор. Съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно, като следи дали договорът противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави . Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти“.

Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 4

27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Съгласно изложеното в чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора съдът достига до извода, че в ГПР се включва само главницата, договорната лихва и таксата ангажимент. Съдът намира, че неустойките, изложени в чл. 15, ал. 1 и ал. 4 от договора, представляват разходи по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР, тъй като същите се смятат от ищеца за общо задължение по смисъла на чл. 2, ал. 4 от договора. Същите се дължат при неизпълнение на потребителя на вменено с договора задължение и представляват печалба на кредитодателя, която следва да е включена в общите разходи по кредита. Установява се от справката, приложена от ищеца (л. 14 от делото), че на ответника са начислени неустойка за липсата на съгласие за директен дебит в размер на 46,15 лв. за периода от 02.07.2022 г. до 01.02.2023 г., както и неустойка за липса на удостоверенията по ДОПК и за настоящ адрес в размер на два пъти по 10,65 лв., начислени за същия период. Цитираната справка представлява признание от ищеца за това, че тези неустойки са начислени, което съдът кредитира с висока доказателствена стойност предвид неизгодните за ищеца факти, които удостоверява справката. В същото време тези вземания са били предмет по първоначалната претенция, която впоследствие е била оттеглена от ищеца, което е допълнителен довод, че същият ги е начислил, след като ги е заявил първоначално в исковата молба за плащане. Следователно посоченият в договора ГПР не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това, че ГПР не е реално посочен, произтича пряко от договора за потребителски кредит и се установява от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 15, ал. 1 и ал. 4 от договора.