Решение № 1381 от 27.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110202520 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Форест Клуб Варна“ ООД, с ЕИК: 201555081, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя Шкорпил“ № 2, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Д. В. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2400611 от 03.04.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че 20.12.2024 г. в гр. Варна, в строителен обект „Форест клуб къщи“, находящ се в СО „Ален мак“, м – ст. „Баба Алино“ № 464 е установено, че лицето Д. К. К., с ЕГН:

********** изпълнява трудови функции на „общ работник“ с определено работно място: строителен обект „Форест клуб къщи“, с определено работно време за деня, с определена почивка в работния ден, с определени почивни дни – събота и неделя и с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 70 лева, без да е сключил трудов договор в писмена форма с работодателя „Форест Клуб Варна“ ООД – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Дружеството „Форест Клуб Варна“ ООД намира издаденото наказателно 1 постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че мястото на нарушението не е коректно посочено, доколкото СО „Ален мак“ обхваща територия с площ от 500 дка и според дружеството е следвало да бъде индивидуализиран имота, в който се твърди, че е извършено административното нарушение. Дружеството подчертава, че не извършва строителна дейност и няма необходимост от наемане на лица по трудово правоотношение на длъжност „общ работник“. Акцентира, че едва в наказателното постановление са описани доказателствата въз основа на които административно – наказващия орган обоснова своя извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, което осуетява правото му на защита. Навежда твърдения, че лицето Д.

К. К. никога не е престирало труд в полза на „Форест Клуб Варна“ ООД, поради което и не е било необходимо сключване на трудов договор в писмена форма с него. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Форест Клуб Варна“ ООД моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2520 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Форест Клуб Варна“ ООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 01.10.2025 г. в деловодството на Варненския районен съд молба от адв. Д. В. от АК – Варна, в качеството й на процесуален представител на дружеството „Форест Клуб Варна“ ООД, се заявява, че се моли за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН.

В проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2520 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Надя Тодорова, която намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като изрично подчертава, че не възразява наложеното административно наказание „имуществена санкция“ да бъде намалено като размер.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 20.12.2024 г. С. Б. И. – ст. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ 2 гр. Варна извършила проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство в строителен обект „Форест клуб къщи“, находящ се в гр.

Варна, СО „Ален мак“, м – ст. „Баба Алино“ № 464, където констатирала, че лицето Д. К. К., с ЕГН: ********** полага труд като общ работник в полза на дружеството „Форест Клуб Варна“ ООД.

Същевременно ст. инспектор И. установила, че не е бил сключван трудов договор в писмена форма между работника/ служителя Д. К. К. и дружеството „Форест Клуб Варна“ ООД като негов работодател, поради което и приела, че със своето поведение, в частност бездействие, дружеството „Форест Клуб Варна“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и на 27.12.2024 г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 03.04.2025 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Форест Клуб Варна“ ООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че предвид процедурата по която протече съдебното следствие, а именно по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, няма необходимост от подробно и задълбочено обсъждане на 3 събраните в хода на административно – наказателното производство доказателства.

Съдът приема признанието на достоверността на фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, доколкото се подкрепя от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства, съвсем конкретно от попълнената от работника/ служителя К. декларация, в която недвусмислено определя дружеството „Форест Клуб Варна“ ООД за свой работодател, поради което и със своето бездействие (да не се сключи трудов договор в писмена форма между страните), дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и парвилно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.

В случая основния по делото въпрос е по отношение размера на наложеното административно наказание.

Самият законодател не е предвидил законова възможност административното наказание да бъде редуцирано с 1/3, каквато процедура е налице в наказателното производство – съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, но в случая са налице достатъчно основания админинистративното наказание „имуществена санкция“, наложено на въззивното дружество да бъде индивидуализирано в минимален размер, а именно в размер на 1500 лева.

При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Форест Клуб Варна“ ООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 03 – 2400611 от 03.04.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по 4 труда“ гр. Варна следва да бъде изменено, като размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ бъде редуциран до размер от 1500 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 03 – 2400611 от 03.04.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Форест Клуб Варна“ ООД, с ЕИК: 201555081, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя Шкорпил“ № 2, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5