Решение № 345 от 28.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600821 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ НПК.

С присъда № 6/23.04.2024 година, постановена по НОХД 123/2024 година, Окръжен съд Видин в процедура по глава ХХVІІ НПК е признал подсъдимия В. К. Г. за виновен в това, че на 18.08.2022 година в гр. Брегово, по ул. „Александър Стамболийски“ в посока от гр. Брегово към с. Ракитница, на кръстовище с ул. „Гоце Делчев“ и ул. „Гео Милев“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ********, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 21, ал. 1 ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътно превозно средство от категория „В“ в рамките на населено място – 50 km/h, като се е движил със скорост от 83 km/h, вследствие на което не е успял да спре навреме пред излезлия на пътното платно от страничната улица „Гоце Делчев“, сигнализирана с пътен знак „Стоп“, велосипедист Р. З. Б. от гр. ***, 1 обл. *** и го блъснал с предната част на автомобила си като с това по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 29.12.2022 година, като Г. е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал.

3, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58а, ал. 1 НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от четири години и на основание чл. 343г НК го лишил от право да управлява МПС за срок от три години.

С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които възложил на подс. Г..

В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалвана от повереника на частния обвинител З. Ш. и защитника на подсъдимия Г..

В жалбата на частния обвинител са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Съществените нарушения на процесуалните правила се свързват с отказа на решаващия съд да удовлетвори искането на страната за разпит на няколко от свидетелите, разпитани по досъдебното производство и на автоексперта, изготвил автотехническата експертиза, без да изложи мотиви за това, като по този начин били нарушени интересите на частната обвинителка. Твърди се, че признатите от подсъдимия факти, посочени в обвинителния акт, не отговарят на действителната фактическа обстановка, която се установява от събраните по досъдебното производство доказателства. Налице било разминаване и противоречие в показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Д. Г. и Б. Т. относно механизма на настъпване на ПТП-то и участниците в него. Неизяснен останал въпросът в какви отношения са били и продължават да бъдат подс. В. Г. и св. Д. Г., а това било от важно значение за достоверността на показанията на Д. Г.. Въз основа на показанията на св. Т. се твърди, че в обвинителния акт и мотивите на съда липсват доводи и становища относно констатацията по т. 2 от заключението на АТЕ, че подс. Г. е управлявал автомобила около средата на платното за движение, което отговаряло на нарушение на правилото по чл. 15, ал. 1 ЗДвП и което е една от предпоставките за настъпването на ПТП-то. Според повереника са налице непълноти и неясноти в проведеното наказателно производство, които не са 2 изяснени или отстранени от органите на досъдебното производство или от съда поради проведеното съкратено съдебно следствие чрез позволените от закона способи за доказване – разпит на свидетели, очна ставка, допълнителни въпроси към автотехническата експертиза. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви защо приема, че е налице съпричиняване на настъпилото ПТП от пострадалия велосипедист, като не е съпоставена вината на всеки един от участниците в произшествието, нито е съобразена действащата съдебна практика по този въпрос. Според повереника решаващият съд не е коментирал и извършените други нарушения на ЗДвП – чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 15, ал. 1, чл.

20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 от закона.

Явната несправедливост на наложеното на подс. Г. наказание се обосновава с определянето му при превес на смекчаващите вината обстоятелства, без да бъдат отчетени тези, които я отегчават – укриването му в дома на св. Т., където е задържан от органите на полицията, двукратното му санкциониране за период от шест месеца за нарушения на ЗДвП, от които едното е за превишена скорост, другите нарушения на правилата за движение чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, по-големия обем на отговорност на водачите на МПС спрямо останалите участници в пътнотранспортните произшествия, възрастта на пострадалия – малолетно дете на 13 години, което в продължение на 4 месеца се е борило за живота си, все по-голямата чувствителност на обществото към подобен род деяния и факта, че с новата редакция на НК е увеличена долната граница на наказанието лишаване от свобода именно поради високата обществена опасност на подобен род деяния.

Иска се обжалваната присъда да бъде изменена, като въззивният съд приеме, че е постановена в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, както и за това, че наложеното наказание е явно несправедливо и не съответства на целта на закона.

Според жалбата на защитника на подс. Г. и допълнението към нея присъдата на Видинския окръжен съд е незаконосъобразна и необоснована, като е нарушен материалният закон. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. По делото не били събрани доказателства, които да обосноват по категоричен и безспорен начин авторството на деянието и съдът не е трябвало да провежда съкратено съдебно 3 следствие. Изразява се несъгласие с индивидуализацията на наказанието на подс. Г. по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, вместо по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като били налице изключителни и смекчаващи отговорността обстоятелства.

В допълнението към жалбата се излагат аргументи, че единствена причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие е поведението на пострадалия велосипедист, който не е спрял на знака „Стоп“, а това означавало или подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му пред съда обвинение, тъй като поведението му на пътя не е първопричина за настъпилия пътен инцидент или поне поведението на пострадалия велосипедист да бъде преценено като изключително по своя характер смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.

В срока по чл. 322 НПК е постъпило писмено възражение от повереника на частния обвинител срещу жалбата на защитника на подсъдимия, с което тя се оспорва като несъстоятелна и недоказана. С възражението се иска и присъждане на разноски пред въззивната инстанция за процесуално представителство на частния обвинител.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител поддържа всички изложени във въззивната жалба съображения за явна несправедливост на наказанието, което не отговаряло на целите на закона и на обществените и житейските очаквания за санкциониране на престъпления от такъв род.

Защитникът на подс. Г. пледира, че вината за настъпването на ПТП не е на доверителя му, който се е движел по главен път, а на пострадалия, който неспазвайки предимство и неспирайки на знак „СТОП“ е излязъл и се е блъснал в автомобила на подсъдимия. В условията на алтернативност прави искане, ако въззивният съд евентуално прецени, че не са били налице основания за провеждане на съкратено съдебно следствие, да отмени първоинстанционния акт и да оправдае подс. Г. по така повдигнатото обвинение или да приложи чл. 55 НК, ако разпоредбата е по-благоприятна, тъй като пострадалият наистина е малолетно дете, но подсъдимият към датата на извършването на деянието не е бил много по-възрастен от него – същият е бил на 19 години, касае се за сблъсък между две деца, в конкретния случай нямало никакви други утежняващи отговорността на подсъдимия обстоятелства освен това, че според прокуратурата той е напуснал ПТП-то, но това е станало вследствие на уплаха и той не е опитал да се скрие – отишъл е 4 при дядо си, казал е, че е блъснал човек и дядо му се е обадил на Центъра за спешна медицинска помощ. Подсъдимият бил млад водач тогава, с редовно свидетелство за правоуправление и не е шофирал след употреба на алкохол или наркотици.

Прокурорът от САП счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован. Направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните надлежно доказателства, материалният закон е приложен правилно и определеното при условията на чл. 58а, ал. 1 НК наказание - справедливо.

Моли присъдата да бъде потвърдена.

В своя защита и в последната си дума подс. Г. моли за справедлива присъда.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съобразявайки се и с пределите си на въззивен контрол при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, очертани с ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Внесеният във Видинския окръжен съд обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. В неговата обстоятелствена част присъстват всички релевантни към установяването на обективната и субективна страна на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК факти. Налице са и ясни и недвусмислени изявления на подс. В. К. Г., че признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях, поради което е налице първата от изискуемите от закона предпоставки за законосъобразното провеждане на съкратено съдебно следствие.

По-нататък първоинстанционният съд, така както го задължава императивната норма на чл. 372, ал. 4 НПК, е извършил проверка дали направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните по 5 делото доказателства и като е констатирал, че това е така, е обявил с определение, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Изводите на решаващия съд, че самопризнанието на подсъдимия В. К. Г. се подкрепят от доказателствата по делото са правилни и законосъобразни.

Нито един от събраните на досъдебното производство доказателствени източници – показанията на свидетелите З. Ш., С. А., Б. С., К. Й., Г. Т., К. С., Д. Г., И. Т., Б. Ш., Б. Т., С. К., заключенията на назначените по досъдебното производство автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, ДНК експертиза, аудиотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него – не е поставял под съмнение направеното от подс. Г. самопризнание на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и очертаващи обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Внимателният преглед на доказателствената съвкупност не поставя под съмнение признанието на подс. Г. на факта, посочен в обстоятелствената част, че той е управлявал лекия автомобил, когато е настъпило ПТП. Този факт се установява косвено и от показанието на неговия дядо на досъдебното производство – св. Г. Т., пред когото подсъдимият е признал, че е блъснал с колата си човек, от установените чрез регистрите на пътна полиция данни, чия собственост е лекия автомобил, участник в пътно-транспортното произшествие и от приобщените към доказателствената маса видеозаписи от охранителна камера, предмет на експертно изследване по назначената видеотехническа експертиза, които обективно установяват какво се е случило на кръстовището. Затова САС прецени като неоснователни твърденията на защитника на подсъдимия, че по делото не били събрани доказателства, които да обосноват по категоричен и безспорен начин авторството на подсъдимия в деянието, за което му е било повдигнато обвинение пред първоинстанционния съд, съответно – че по тази причина ОС Видин процесуално недопустимо е разгледал делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, вместо по общия ред.