Определение № 30442 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30442 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110108579 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕООД срещу ЗД „..“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 230 евро – частично вземане от общо дължимото в размер на 1430 евро, представляващо обезщетение за забава, начислено върху сумата от 5436,03 лв. застрахователно обезщетение по щета № .., предмет на гр.д. № 5132/2025 г. по описа на СРС, 179 състав, приключило с влязло в сила решение, за периода от датата на подаване на исковата молба по гр.д. № 5132/2025 г. по описа на СРС, 179 състав 29.01.2025 г. до 28.09.2025 г.

Ищецът твърди, че на 03.09.2023 г. в Република Гърция настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „..“ с рег. № .., от което били нанесени щети по мотоциклет „КТМ“ с рег.

№ ... Към датата на настъпилото събитие отговорността на водача била застрахована при ответното дружество по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което пред застрахователя била заведена преписка по щета № ... На 19.09.2024 г. между „..“ ЕООД и собствениците на увреденото имущество – .. бил сключен договор за цесия, по силата на който последните прехвърлили на ищеца вземането си за дължимото от ответника застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно с дължимите лихви.

Твърди, че ответното дружество било уведомено за извършеното прехвърляне на 24.09.2024 г. Излага доводи, че предявил срещу ответника иск за плащане на дължимото застрахователно обезщетение, въз основа на който било образувано гр.д. № 5132/2025 г. по описа на СРС, 179 с-в. В хода на делото, частично предявеният иск за сумата от 1000 лв. от общо дължимото вземане в размер на 10 000 лв. бил увеличен със сумата от 5436,03 лв., върху която била присъдена законна лихва за забава, считано от молбата за увеличение на иска – 29.09.2025 г. до окончателното плащане. Счита, че ответникът му дължи законна лихва за забава върху главницата от 5436,03 лв. от датата на исковата молба по гр.д. № 5132/2025 г. – 29.01.2025 г. до 28.09.2025 г., в размер на 1430 евро. В тази връзка, претендира осъждането на ответника за сумата от 230 евро – частично вземане от общо дължимото в размер на 1430 евро, представляващо обезщетение за забава, начислено върху разликата между първоначално претендираното застрахователно обезщетение в размер на 1000 лв. до окончателно уважения размер на вземането му от 6436,03 лв., за периода от 29.01.2025 г. до 28.09.2025 г. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че за горницата над първоначално предявения от ищеца частичен иск по гр.д. № гр.д. № 5132/2025 г. по описа на СРС, 179 състав, дружеството не е било в забава, считано от датата на исковата молба. Твърди, че с влязлото в сила решение по делото съдът правилно е присъдил на ищеца законната лихва за забава върху сумата, с която е бил увеличен иска (5436,03 лв.), считано от датата на молбата за изменение на размера на претенцията. Счита, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да бъдат разпределени по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава за плащане на изискуемото вземане, както и размера на претендираното мораторно обезщетение.

Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото следва да бъда оставено без уважение, тъй като не е необходимо за правилното решаване на правния спор.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 18.09.2026 г. от 10.20 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза по делото.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2