Решение № 492 от 23.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Благоевград, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20241200500587 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от адвокат С. Б. пълномощник на Р. Н. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. К., общ. К., обл. Б. ул.

“**” **, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б., ул. „ ***“ №*, ет.* чрез кантора на адвокат С. Б. — БАК,против Решение №337 от 22.12.2023 год. постановено по гр.д.

№608/2023 год., по описа на Районен съд гр. Сандански.

Във въззивната жалба се твърди, че за да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че вземането по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност, тъй като последното изпълнително действие, прекъснало течението на давностния срок е било насрочването на опис на апартамента на длъжника в гр. Благоевград, призовката за който е получена от длъжника на 21.07.2021год. В тази връзка съда е приел, че действието по насрочване на опис представлява действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, което прекъсва давността и от датата на получаване на призовката 21.07.2021 год. е започнала да тече нова давност, която към момента на предявяване на иска не е изтекла.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а предвид разпоредбите на чл.116, б. „в” и чл.117, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал.

1, б. "ж" ЗЗД., поради което считат, че давността за процесното вземане е започнала да тече от обявяването ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. /в този 1 смисъл Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК/.Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис /а не неговото насрочване/ и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга и др. В мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.

"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.

Във въззината жалба се изразява становище, че последното валидно извършено изпълнително действие е именно наложения на 20.03.2018 год. запор на банкови сметки на доверителката й, тъй като след тази дата по изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, нито са искани такива.

Безспорно е, че след наложения запор на 20.03.2018 год. по изп.дело, ЧСИ е насрочвал описи на движими/недвижими вещи в жилището на доверителката ми, които обаче не са осъществени и както беше посочено по-горе не са довели до прекъсване на давността. След тази дата са изпращани и запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки на доверителката й в банки и небанкови финансови институции, които обаче се установи, че не са произвели правно действие, тъй като Така след 20.03.2018 год. не са предприети от ЧСИ действия които да прекъснат давността, тъй като изпълнителните способи реално не са били приложени - не е извършван опис на движими и недвижими вещи и не е наложен запор на сметки и вземания на ищцата. В случая след тази дата макар да са предприети действия, те не са засегнали правната сфера на ищцата и не съставляват същински изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, водещи до прекъсване на давността.

Депозираните от взискателя по изпълнителното дело молби за извършване изпълнителни действия също не са и не биха могли да прекъснат давността за вземането, тъй като молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о„ ГК/. Както беше посочено по-горе същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.

По изложените съображения иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло Решение №337 от 22.12.2023 год. постановено по гр.д. №608/2023 год. по описа на Районен съд гр. Сандански и уважи предявената от доверителката й искова молба като основателна и доказана с всички произтичащи от това правни последици.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК отговор на въззивната жалба не е подаден.

2

В съдебното заседание пред въззивната инстанция не се направиха доказателствени искания.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото установи от фактическа страна следното:

На 10.06.2010 год. РС- Сандански по ч.гр.д. № 521/ 2010 год. е допуснал незабавно изпълнение на паричното вземане на „Алумил България” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София срещу „Кедър” ЕООД и Р. Н. Т. за сумата от 23 479,66 лева, представлява незаплатена сума по запис на заповед от 16.12.2009 година и издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1558 от същата дата, с която задължил длъжниците да заплатят солидарно на кредитора тази сума, ведно със законната лихва върху нея от 03.05.2010 год. до окончателното й изплащане. На 14.06.2010 год. въз основа на заповедта за изпълнение по същото дело РС- Сандански е издал изпълнителен лист за същата сума, ведно със законната лихва. Въз основа на изпълнителния лист на 01.04.20211 год. „Алумил България” подал молба до ЧСИ с рег. № 781 Г.Д. за образуване изпълнително производство срещу длъжниците. В молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжниците да наложи възбрани върху техни имоти, както и да наложи запори при наличие на банкови сметки. По молбата е било образувано изпълнително дело под № 422 по описа на ЧСИ за 2011 година. На 11.04.2010 год. съдебният – изпълнител е връчил на Р. Т. заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и покана за доброволно изпълнение с изх. №05167/04.04.2010 г. (лист 12 от приложеното изпълнително дело № 422/ 2010г.). Последното се установява и от известие за доставяне- лист 16 от изп.дело.

Съдебният изпълнител е извършил проучване на имотното състояние на Т., извършил е и справки за наличие на банкови сметки и на 17.05.2011 год. е наложил запор на банковата й сметка в „Банка ДСК” АД – видно от запорно съобщение до трето задължено лице (лист 37 от делото) и писмо от банката до съдебния – изпълнител (лист 38 от изп.дело). С определение № 1697/ 29.06.2011 год. на Районен съд- Сандански, постановено по ч.гр.д. № 521/ 2010 год. е било спряно принудителното изпълнение на издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение № 1558/10.06.2010 год. срещу длъжниците „Кедър” ЕООД и Р. Т.. Препис от определението е било получен от ЧСИ на 12.08.2011 год. и с резолюция от 15.08.2011 год. съденият изпълнител е спрял изпълнението – видно от писмена резолюция на гърба на лист 48 от изпълнителното дело.

На 05.07.2013 год. взискателят „Алумил България” ООД е депозирал молба до съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжника „Кедър” ЕООД и продължаването му по отношение на Р. Т. (лист 51 от изп. дело). Към молбата взискателят е приложил заверено копие на решение № 2075, влязло в сила на 30.07.2012 год., постановено от РС- Сандански по гр.д.№ 1090/ 2011 год., с което съдът признал за установено по отношение на Р. Т., че дължи на „Алумил България” ООД сумата от 23 479,66 лева по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 521/ 2010г. и отхвърлил като неоснователен иска за установяване дължимостта на тази сума, предявен срещу „Кедър „ ЕООД. Със същото писмо взискателят поискал от съдебния изпълнител да продължи изпълнитените действия по отношение на втория длъжник Т.. С резолюция от 08.07.2013 год. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело срещу „Кедър“ ЕООД и продължил изпълнителното производство срещу Р. Т. – писмена резолюция на лист 51 от делото. На 09.08.2013 год. на „Кедър” ЕООД е било връчено уведомление от съдебния изпълнител, че изпълнително дело № 422/ 2011 г., по което е длъжник се „свършва“. На 09.08.20213 год. на Р. Т. е била връчена призовка за принудително изпълнение опис на движимите вещи, находящи се в дома й за 16.08.2013 год.

След молба от дължника Т. описът не бил извършен. След тази дата съдебния изпълнител извършвал справки за наличието на трудови договори на длъжника, на банкови сметки и имущество. На 29.08.2014 год. взискателят „Алумил България” ООД е депозирал молба с вх.

№ 14511/ (лист 103 по изп.д.) с искане за налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника Т. съгласно получена справка от Имотния регистър – Агенция по вписванията. На 3

29.08.2014 год. по искане на ЧСИ Д. по процесното изпълнително дело е била вписана възбрана върху жилище, собственост на Р. Т., намиращо се в гр. Благоевград. На същата дата по искане на съдебния изпълнител е била вписана възбрана и върху 1 / 6 ид. ч. от Поземлен имот, собственост на длъжника, намиращ се в гр. Благоевград. Впоследствие, по отношение на жилището, за 15.12.2015 година е бил насрочен опис, който след възражение от страна на длъжника е бил отменен – видно от резолюция на ЧСИ от 23.11.2014 год. – лист 134 от изп. дело. На 17.02.2016 год. на работодателя на Р. Т. „Тел –Си” ЕООД, като трето задължено лице е било изпратено запорно съобщение за наложен запор върху трудовото й възнаграждение. Запорното съобщение е било получено от работодателя на 22.02.2015 год.

На 15.04.2015 год. работодателят, чрез своя законен представител, е депозирал писмо до ЧСИ с вх. № 5864, с което го е уведомил, че признава вземането, върху което е наложен запорът и че от други лица няма претенции върху същото вземане и няма наложен запор по други изпълнителни дела. В уведомителното писмо третото задължено лице „Тел- Си” ЕООД е уведомило съдебния изпълнител, че към онзи момента Р. Т. е била в отпуск поради бременност и раждане. На 16.03.2018 год. съдебният изпълнител с резолюция е разпоредил да се изиска справка от БНБ за банковите сметки на Т.. След получената справка, на 16.03.2018 год. на „Юробанк България” АД е било изпратено запорно съобщение с изх. № 03906 за налагане на запор върху всички вземания на Р. Т. към банката до размер на 23 479,66 лева, 17 424, 97 лева лихви и 3 208,15 лева такси (лист 148). Запорното съобщение е било получено от третото задължено лице на 20.03.2018 год. - видно от разписката за получаването му. На 26.03.2018 год. „Юробанк България” АД е депозирало писмо по изпълнителното дело с вх. № 05762 , с което е уведомило съдебния изпълнител, че по откритата от Т. банкова сметка липса авоар, че върху вземането няма предишни запори (лист 150). Поради жалба на длъжника с вх. № 15698/ 28.08.2018 год., че в банковата сметка в „Юробанк България” се превеждат детските надбавки и социални помощи, съдебният изпълнител с писмо с изх. № 12101/ 30.08.2018г. (лист 166 от изп.дело.) е уведомил банката, че вдига запора само по отношение на сумите, постъпващи с основание „детски надбавки” и „социални помощи”, освен ако не са придобили характер на спестявания. На Р. Т. на 03.04.2018 год. е била връчена и призовка за принудително изпълнение – опис на жилището й в гр. Благоевград, по отношение на което е била наложена възбраната за дата 25.04.2018 год. След повторно възражение от длъжника, че жилището е несеквестируемо като единствено жилище, описът не е бил извършен. По изпълнителното дело на 18.05.2018 год. до „”Уникредит Булбанк” АД е било изпратено запорно съобщение с изх. № 07320 за налагане на запор върху всички вземания на Т. към тях. Съобщението е било получено от третото лице на 22.05.2018 год. На 28.05.2018 год. то било върнато на съдебния изпълнител с отбелязването, че Т. не е клиент на банката. На 07.09.2018 год. на Т. е била връчена призовка за опис на движими вещи в дома й насрочен за 11.10.2018 год. Описът отново не бил извършен поради възражения на длъжника, че вещите не са нейна собственост, а на наемодателя й по договор за наем. След тази дата съдебният изпълнител изискал справки за актуалното състояние на трудовите договори на длъжника, справка за банковите й сметки и сейфове. На 20.01.2021 год. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Токудабанк” АД за налагане на запор върху всички вземания на длъжника към тях.