Решение № 65 от 18.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Велико Търново, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ИНА Д. С.А като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500436 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 382 от 21.09.2022 г. по гр.д. № 721/2021 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве“, гр. София да заплати на Г. И. К. сумата от 15363,11 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 09.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 15363,11 лв. до предявения размер от 120000 лв., като неоснователен, както и е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата от 363,11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. И. К., с която се оспорва правилността на решението в частта, в която е отхвърлен искът за 1 заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15363,11 лв. до претендираните 120000 лв. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилна оценъчна преценка на търпените болки и страдания, с оглед определяне на справедлив размер на обезщетението, като не е отчетено, че на жалбоподателя са причинени няколко сериозни увреждания, които са се отразили изключително тежко на физическото му състояние. Не е отчетено, че описаното физическо състояние на ищеца продължило повече от осем месеца, като и до момента изпитва трудности да си движи врата, контузения крайник и снагата. В момента той не е същият човек, затворен е, психически нестабилен. Счетено е, че присъдената сума не е достатъчна да репарира претърпените вреди, като следва да се съобрази, че ищецът е получил три средни телесни повреди, била е налице временна опасност за жИ.та, трябвало е да пребивава в лечебни заведения, да провежда рехабилитационни процедури, възстановителният период е продължил дълго, през този период ищецът е имал нужда от чужда помощ, а към момента увредите не са възстановени напълно.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция за горницата над 15363,11 лв. до претендираните 120000 лв., ведно със законната лихва.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в което счита жалбата за неоснователна, като изразява несъгласие, че определения размер на обезщетението е прекомерно занижен, предвид получените от наранявания.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени 2 аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Г. И. К. твърди, че на 09.07.2020 г., около 14,55 часа на път ПП І-5, в землището на с. Самоводене, управлявал с поставен обезопасителен колан собствения си лек автомобил Рено Клио. Срещу него се движел лек автомобил Фолксваген Поло. Изведнъж водачът на Фолксвагена навлязъл в лентата на движение на ищеца, вследствие на което настъпил удар между двете МПС. Виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил Фолксваген, който е застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищецът бил настанен в болница, където установили, че е получил закрито счупване на гръдна кост, закрито счупване на трето ребро вляво, на девето ребро вдясно, кръвонасядания по гръдния кош. Впоследствие установили счупване на лява раменна кост и лопатка. Тези травми се отразили тежко върху физическото състояние на ищеца – постоянно изпитвал болки в областта на главата, тялото, гръдния кош и ребрата. Няма спомен за случилото се и значителен период имал силна и персистираща болка в главата. Не можел да обслужва бита си и бил принуден да остане на легло през по-голямата част от деня, не можел да ползва пълноценно лявата си ръка, не може да я вдига. Преживял и душевни травми – почувствал основателен страх за жИ.та си, вече не шофира. Към застрахователя е отправена претенция, регистрирана на 05.10.2020 г., по която е определено и изплатено обезщетение за неимуществените и имуществените вреди в размер на 10000 лв., считано за недостатъчно от ищеца. С оглед на тези обстоятелства смята, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 120000 лв., представляващи допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в който размер предявява претенция пред съда, ведно с претенция за имуществени вреди в размер на 363,11 лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се спори виновното поведение на водача на МПС, застрахован при ответното дружество; оспорва се размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен; оспорват се твърдяните неимуществени вреди, с оглед недостатъчната медицинска 3 документация; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е бил с правилно поставен обезопасителен колан.

С обжалваното решение съдът е извършил преценка на относимите към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, приел е, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 25000 лв., но като се отчете извършеното плащане от 10000 лв., с което е погасено задължението за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 363,11 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9636,89 лв., е присъдил допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15363,11 лв. и е отхвърлил претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 363,11 лв. Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 120000 лв. е отхвърлен. Присъдена е лихва за забава върху дължимото обезщетение, считано от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното: Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 186/09.07.2020 г., Решение № 15/06.01.2022 г. по АНД № 1579/2021 г. на ВТРС и заключението на изготвената съдебно автотехническа експертиза, на 09.07.2020 г., около 14,50 ч., на първокласен път І-5 в зоната на км 97+600 в землището на с. Самоводене, водачът на лек автомобил Фолксваген Поло, движещ се със скорост 89,4 км/ч, чрез волана променя траекторията на движение на автомобила вляво, преминава в пътната лента за насрещно движение, където в този момент се е движел лек автомобил Рено Клио, управляван от ищеца, със скорост 80,3 км/ч, при което между двата автомобила е настъпил удар. Съобразно данните по делото и изготвената съдебно автотехническа експертиза ударът е настъпил в западната пътна лента, полагаща се за движение на л.а. Рено. При създадената пътна ситуация и двамата водачи са нямали възможност да преустановят движението на автомобилите преди мястото на удара. На водача на лек автомобил Фолксваген Поло П. Д. е наложено наказание по реда на чл. 78а НК за това, че при управление на автомобила нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение без да извършва изпреварване или заобикаляне и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирал 4 непрекъснато превозното средство, което управлявал, в резултат на което блъснал движещия се в полагащата му се лента за движение лек автомобил Рено Клио, управляван от Г. И. К., и по непредпазлИ.ст причинил на водача К. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, поради счупване на лява раменна кост и счупване на лява лопатка, както и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата, поради счупване на две ребра и гръдна кост.

От реализирания удар ищецът К. получил увреждания, според съдебно медицинската експертиза, на база анализа на писмените медицински документи, както следва: мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието с липса на спомен за случилото се; закрито счупване на анатомичната цялост на големия туберкул на лява мишнична кост; закрито счупване в зоната на долния полюс на лявата лопатка; закрито счупване в горната една трета на гръдната кост; закрито счупване на трето ребро в ляво и на девето ребро в дясно; кръвонасядане на меките тъкани в лявата гръдна половина и горна трета на гръдната кост.

Непосредствено след ПТП ищецът е откаран в болница, където е констатиран с положителен тест за Ковид-19, поради което е настанен в Инфекциозно отделение при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“. Изписан на 15.07.2020 г. с установени счупвания на ребра, счупване на гръдна кост, закрито. Останалите счупвания – на лява раменна кост и на лява лопатка, са констатирани при рентгеново изследване от 17.09.2020 г. Според вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза констатираните травматични наранявания отговарят да са получени от и по време на възникналия пътен инцидент. Мозъчното сътресение, с липса на спомен за случилото се, протекло с ретроградна и антероградна амнезия за пътния инцидент, е проява на разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, съпроводено с болки и страдания. Закритото счупване на големия туберкул на лявата мишнична кост и на долния полюс на лявата лопатка са довели до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на горния ляв крайник да извършва активна дейност, съпроводена с болка и страдания. Закритото счупване в горната една трета на гръдната кост на трето ребро в ляво и на девето в дясно са довели до трайно затрудняване движението на снагата и съгласуваните й действия с крайниците, съпроводено с болки и страдания. Кръвонасяданията 5 на меките тъкани в лявата гръдна половина и върху гръдната кост са причинили болка и страдания по време на възстановително оздравителния процес, наслоени върху общата травма на тялото от инцидента.

Оздравителният процес при черепно мозъчната травма е три месеца, с остатъчни персистиращи и наблюдаващи се във времето след травмата главоболие, трудно повлияващо се от аналгетици и обезболяващи за неопределено дълъг период от време. Оздравителният процес при закритото счупване на големия туберкул на лява мишнична кост и на долния полюс на лява лопатка е около 3 – 4 месеца. Закритото счупване на гръдна кост и на двете ребра са със срок на оздравяване от около 2 – 2,5 месеца.

Кръвонасяданията на меките тъкани са със срок на отзвучаване около 10 – 12 дни. При извършения преглед от вещото лице на 14.06.2022 г. същото е констатирало субективни оплаквания от болки и ограничени движения на главата настрани, субективни оплаквания от болезнени и ограничени движения на лява раменна става при физически натоварвания и при промяна на времето, персистиращи болки в лява раменна става, обективно - отслабена двигателна сила и активност срещу съпротивление в областта на раменния пояс на лявата раменна става, отслабена хватателна сила с лявата ръка. Не са установени остатъчни явления, които да са довели до трайно инвалидизиране или усложнения, влошили клиничното здраве на пострадалия. В анатомичната структура на гръбначния стълб са установени изменения от дегенеративен възрастов характер – износване на междупрешленните дискове, телата на прешленния и поддържащия ги връзков апарат, като претърпяната травма е провокирала и усложнила страданията/субективните оплаквания от тези дегенеративни промени при пострадалото лице. Според вещото лице констатираните травми биха могли да получени и при поставен предпазен колан, който в случая е предотвратил възникването на по-тежки травматични наранявания.