Решение № 95 от 12.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500096 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година на Окръжен съд Велико Търново „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Г. Г. И. сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на главата, кръвонасядания, охлузвания и посттравматичен стрес, пряка и непосредствена последица от транспортно произшествие на 27.04.2020 година около 18.30 часа в гр. София, на Околовръстен път по посока от бул.

„Самоковско шосе“ към бул. „**********“ (ул. „проф. *******), на основание чл. 432, ал. 1, от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 26.10.2020 година до окончателното му изплащане.

С посоченото решение е отхвърлена претенцията за разликата от присъдените 20 000 лева до 26 000 лева като неоснователна.

Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н.М. сумата 1 130 лева – адвокатско възнаграждение върху уважената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

1

С посоченото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 1 320 лева – държавна такса и авансирани от съда средства за събиране на доказателства съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Със същото решение Г. Г. И. е осъден да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД сумата 483.46 лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М.Г. – процесуален представител на „ЗД „Бул инс“ АД, против Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение в размер над 10 000 лева до 20 000 лева, съответно мораторна лихва и разноски съобразно уважената част от иска. Във въззивната жалба се излага, че заключението на първостепенния съд за липса на принос от страна на пострадалия при процесното пътнотранспортно произшествие поради непоставяне на обезопасителен колан, е неправилно. Оспорват се размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, заключенията на приетите по делото съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.

Направено е искане да се отмени Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която претенцията е уважена за сумата над 10 000 лева, присъдени са съответно мораторна лихва и разноски, и да се постанови друго такова, с което предявеният иск над посочената сума да се отхвърли; в полза на жалбоподателя да се присъдят направените разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Н.М. – пълномощник на Г. Г. И., в който се излагат аргументи за нейната неоснователност. По делото е доказано, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан; присъденото обезщетение напълно съответства на претърпените от него вреди; съдът правилно е кредитирал събраните гласни доказателства, назначените по делото експертизи, които безспорно установяват понесените от ищеца болки и страдания.

С писмена молба адвокат М.Г. – процесуален представител на „ЗД „Бул Инс“ АД, поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца (ответник по жалбата); претендира разноски за всички съдебни инстанции.

С писмена молба Г. Г. И., представляван от адвокат Н.М., поддържа отговора на въззивната жалба; претендира разноски пред двете съдебни инстанции; отправя възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на дружеството-застраховател.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за установено следното:

2

Производството по гражданско дело № 793/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен от адвокат Н.М. – пълномощник на Г. Г. И., против „ЗД „Бул инс“ АД иск за сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие. В исковата молба се излага, че на 27.04.2020 година, около 18.10 часа, в гр. София, на Околовръстен път по посока от бул. „Самоковско шосе“ към ул. „**********“ (ул. „проф. *******), управляваният от ищеца лек автомобил „Лексус“, с рег. № ВТ 28 ****, е блъснат в задната част от лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с рег. № СВ 57 ****, с водач А. К.

(К.) Й., вследствие на което пострадал Г. Г. И.. Твърди се, че причина за настъпването на процесното произшествие са действията на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“ – нарушил правилата за движение по пътищата, за което е образувано досъдебно производство за причиняване на средна телесна повреда. След инцидента ищецът е откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където след направени прегледи и рентгенография е поставена диагноза навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Шията на ищеца била обездвижена за около четиридесет дни, след това за месец е бил на строг постелен режим в домашни условия, не можел да се придвижва самостоятелно. Г. Г. И. и към момента страда от безсъние, приема болкоуспокояващи и сънотворни медикаменти. Ищецът заявява, че след пътнотранспортното произшествие се променил начина му на живот – изпитва постоянна тревожност, страх, сънува кошмари, не може да спортува, изпаднал в посттравматичен стресов синдром, за което се наложило да потърси психологическа помощ. Г. Г. И. претърпял и имуществени вреди – управляваният от него автомобил е „тотална щета“, за която дружеството-ответник му изплатило сумата 2 434 лева.

Относно лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“ към датата на произшествието е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД “Бул инс“ АД. Ищецът на основание чл. 380 от Кодекса на застраховането отправил писмена застрахователна претенция пред дружеството-ответник за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, понесени вследствие пътнотранспортното произшествие, станало на 27.04.2020 година, по която и към настоящия момент липсва отговор.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Г. Г. И. сумата 26 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат М.Г. – пълномощник на „ЗД „Бул инс“ АД, с който признава наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, наличието на вина на водача А. К. (К. ) Й. за инцидента (събитието е случайно); получените от ищеца увреждания; причинната връзка на емоционалното му 3 състояние с произшествието; навежда възражение за принос от страна на пострадалия – липса на поставен обезопасителен колан; оспорва размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди, претендира разноски.

Пред първата инстанция процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

С писмено становище пълномощникът на „ЗД „Бул инс“ АД оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от Г. Г. И. против „ЗД „Бул инс“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая „ЗД „Бул инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).

Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице кумулативно.

4

Не е спорно, че относно лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с рег. № СВ 57 **** към датата на пътнотранспортното произшествие е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД.

От представения препис от Протокол за ПТП № 1759602/27.04.2020 година е видно, че пътнотранспортното произшествие е станало между лек автомобил „Лексус“, с рег. № ВТ 28 ****, управляван от Г. Г. И., и лек автомобил „Опел Инсигния“, с рег. № СВ 57 ****, с водач А. К. (К.) Й.. Приложен е препис от наказателно постановление за наложена глоба в размер на 20 лева на А. К. (К.) Й. (водач на лек автомобил „Опел Инсигния“) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

В листа за преглед на пациент, издаден от лекар в Спешен кабинет по неврохирургия на 28.04.2020 година, е отразено, че Г. Г. И. има болки в шията и леко главоболие. Предписано му е да носи шийна яка с оглед оплакванията.

В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 17.06.2020 година адвокат Н.М. – пълномощник на Г. Г. И., отправила застрахователна претенция спрямо „ЗД „Бул инс“ АД за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените от пътнотранспортното произшествие на 27.04.2020 година неимуществени вреди. Към датата на завеждане на исковата молба няма данни за получен отговор по застрахователната претенция от дружеството-ответник.

Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Г. Г. И. сумата 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортното произшествие, станало на 27.04.2020 година, на основание чл. 432, ал.