Акт от 13.10.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Решение № 228

Номер

228

Година

08.10.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.08

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елена Димова Налбантова

Гражданско I инстанция дело номер

20095100100390 по описа за

2009 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 26.,ал.1 предл.2-ро от ЗЗД и е образувано по искова молба на А. С. В. от гр. К. против М. С. Г. от с.г., за признаване за установено , че договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е нищожен, поради нищожност на нотариално заверено пълномощно. В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е племенница , а той е наследник по закон на В. С. В. б.ж. на гр. К., който приживе, чрез пълномощник, прехвърлил на ответницата собствения си недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка със запазване правото на ползване. Недвижимия имот представлява самостоятелен обект с идентификатор № ***, разположен в средната част, на първия и втория етажи на двуетажна масивна жилищна сграда, със самостоятелен вход от У. и стълбище с входно антре от дворната част на имота, построен в ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. К-ли, одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, със стар идентификатор пл.сн. № 2854 , построена въз основа на одобрен архитектурен проект от 06.08.1960 г. от Гл.архитект при ГОНС-К-ли и строително разрешение № 172/17.08.1960 г. Самостоятелния обект представлява жилище /апартамент/, със застроена площ от 64 кв.м, състоящо се от първи етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня, баня с клозет, коридор и външно стълбище с тераса от дворната част на имота, и вътрешна стълбищна клетка за втория етаж ; втори етаж , състоящ се от стая, дневна , кухня, баня с клозет, балкон и тераса;две избени помещения и коридор в подзема със самостоятелен вход от дворната част на имота с полезна площ 44.20 кв.м , при граници на самостоятелния обект с идентификатор № *** на насл. на С. Г. П., на същия етаж – южно до него- самостоятелен обект с идентификатор № *** на А. С. В. и на запад – свободна дворна част на ПИ с идентификатор № ***, и ІІ. 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, целият с площ от 572 км.м , при граници: север – улица с идентификатор № ***, изток – ***.108.60, юг- ПИ с идентификатор № *** и запад – ПИ с идентификатор № *** па кадастралната карта на града. За описания имот бил съставен НА № 165, том ІІ, рег. № 5026, дело № 365/23.10.2008 г. на Нотариус М.Д. с рег. № 279.

При съставянето на нотариалния акт било представено нотариално заверено пълномощно с рег № 6913 и № 6914/ 15.10.2008 г. по описа на Нотариус Е.К. с рег. № 280, с което В. С. В. е упълномощил участвалия от негово име в сделката пълномощник. Счита, че В. В. не е изразил съгласие за сключване на сделката, нито е изразил валидно волеиязвление за упълномощаване за същата. Твърди, че към момента на упълномощителната сделка на 15.10.2008 г. и към момента на сключване на сделката 23.10.2008 г. В. не е могъл да разбира действията си, да взима самостоятелни решения и да се грижи за делата си, поради това , че страдал от душевна болест и от други заболявания – заболяване на окото със силно намалено зрение, мозъчно –съдова болест в състояние след исхемичен мозъчен инсулт в дясна средномозъчна артерия и шизофренна психоза. Твърди, че с В. В. живеели в една къща, самостоятелно, в отделни самостоятелно обособени обекти, виждали се често и през последните две –три години, преди смъртта му, бил в силно влошено здравословно състояние.Поради душевното си заболяване бил неспособен да действа разумно, да разсъждава нормално и да разбира значението на правните действия и техните последици, неправилно възприемал и заобикалящата го действителност. Това състояние съществувало и при времеизвършването на сделката , с която е прехвърлил имота на ответницата. Поради душевното си заболяване В. не можел да се грижи за делата си и бил неспособен да прави валидни волеизявления и да се разпорежда със свои имоти, както и да изрази валидна воля за уполномощаване на негов представител за сключване на сделката. Счита, че нотариално завереното пълномощно е нищожно, тъй като В., като упълномощител, не е изразил валидна воля и съгласие за упълномощаване . И тъй като упълномощаването като нищожна сделка не поражда правни последици от датата на извършването й , тя водела и до нищожност и на сделката – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради липса на съгласие за сключването й. Налице бил правен интерес да води настоящото дело и моли съдът да признае за установено по отношение на ответницата , че нотариално заверено пълномощно с рег. № 6913/и 69/14/15.10.2008 г. по описа на Нотариус Е.К. е нищожно, както и, че договор от 23.10.2008 г. , сключен с НА № 165, том ІІ, рег. № 365/2008 г. на Нотариус М. Д. между В. В., чрез пълномощника си А. Т. П., и М. С. Г., за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка със запазване на правото на ползване е нищожен , и се присъдят разноски по делото. В писмената си защита се позовава на разпитаните по делото св. К. и П., които установяват, че през есента на 2008 г. В. бил некомукативен, не разбирал какво му говорят, не чувал , бил трудно подвижен , не можел да разкаже какво му се е случило или какво чувства. Втората група свидетели на ответницата установявали състоянието на В. през лятото на 2008 г. , а не през периода на извършване на атакуваните сделки. Счита , че вещите лица не могат категорично да изключат наличие на пристъп на заболяването към извършване на двете сделки през м. октомври 2008 г. Според вещите лица не се касае за пълна ремисия , а за медикаментозна такава. По делото се установявало, че заболяването на В. е довело до затруднена умствена дейност. Фактите по делото сочат на основателност на предявения иск, тъй като към момента на подписване на процесното пълномощно В. В. не е могъл да разбира действията си и да изрази валидно съгласие, поради влошено здравословно състояние, като съчетание на различни заболявания и по-точно на психическо заболяване, довело до затруднена умствена дейност, която макар и да не води до упадък на личността, затруднява мисловния процес, който е част от възможността да осмисли и обективира своето решение, воля, съгласие. Нищожността на упълномощителната сделка води до нищожност и на сделката- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В съдебно заседание ищецът твърди, че неразумното поведение на В. е свързано с постоянни грижи в леглото, не разсъждавал правилно , тъй като бил болен човек и не можел да взема никакви решения. За В. се грижел той, сестра му, докато била жива и ответницата, която получавала пенсията му.

В подкрепа на иска представя доказателства.

В писмения отговор на исковата молба М. С. Г. от гр. К. твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че обстоятелствата, на които ищеца основава иска са резултат на неправилно възприети обстоятелства относно здравословното състояние на вуйчо й В. В.. Действително през последните години той бил с влошено здравословно състояние и за него се грижела тя и нейната майка до смъртта й. През това време В. не загубил способността си да разсъждава и да взема решения. При упълномощаването на пълномощника в присъствието на нотариус и други лица, В. В. отговорил ясно и точно на всички въпроси , които били зададени, и изразил категоричната си воля за прехвърляне на собствения си недвижим имот на нея срещу задължение за гледане и издръжка. В писмената си защита твърди, че съдът не следва да дава вяра на свидетелските показания на страната на ищеца, тъй като са заинтересовани от изхода на делото. Втората група свидетели на ответницата са в съотвествие с назначените експертизи, които установяват, че В. е бил в състояние да взема самостоятелни решения относно имуществените си интереси и да изразява самостоятелна воля, като невъзможността да положи подпис няма връзка и не се дължи на психическо заболяване и полагането на отпечатък от палеца не влияе на волята на прехвърлителя. Освен това нотариуса лично се е уверил за възможността на упълномощителя да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Моли съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан и се присъдят разноски. В съдебно заседание твърди, че от 2006 г., когато В. паднал, грижите за него били постоянни и до смъртта му се грижела тя, нейната майка и ищеца, докато тя е на работа. В. В. бил с лек инсулт, имал психическо заболяване и тя му доставяла лекарства , които били предписвани от личния лекар. С В. В. разговаряла на всякакви теми, отговарял на въпросите й. Твърди , че извикала нотариус , тъй като В. В. й казал , че има желание да й прехвърли имота, тъй като тя полагала грижи за него. При двете посещения от нотариус на зададените от него въпроси В. отговарял и решението да положи пръстов отпечатък на пълномощното било на нотариуса, като причините за това били отбелязани в самото пълномощно.

Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Фактите по делото са следните:

По делото не се спори,че ищеца е брат на В. С. В. , а ответницата е негова племенница. В. С. В. е починал на 27.09.2009 г.

С пълномощно с рег. № 6913 и рег. № 6914/ 15.10.2008 г. на Нотариус Е.К. с рег. № 280 В. С. В. е упълномощил А. Т. П. И., от свое име и за негова сметка, да прехвърли с договор за гледане и издръжка на ответника М. С. Г. собствения си недвижим имот. За упълномощител В. е положил пръстов отпечатък от палец на дясната ръка, като в бележката на нотариуса е отразено, че причина за това е немощ, болест и старост. Полагането на пръстов отпечатък е станало в присъствието на двама свидетели- св. Н. и С. , на които са отбелязани ЕГН и подписите са им заверени от нотариуса. На основание НА за собственост на недвижим имот № 83, том ІІІ, 6556, дело № 483 от 30.09.2008 г. на Нотариус Е.К. В. С. В. е признат за собственик на описания в исковата молба недвижим имот. На основание този нотариален акт и набор от документи, включващи обсъденото по-горе пълномощно и декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25,ал.6 от ЗННД , на които В. В. е положил пръстов отпечатък, в присъствието на двама свидетели/св. Н. и С./ с нотариална заверка / рег. № 6915 и 6916/ 15.10.2008 г. на Нотариус Е. К./, чрез упълномощителя си, В. В. е сключил с ответника договор , материализиран в НА за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка със запазване правото на ползване.

По делото са разпитани две групи свидетели.

Свидетелите на ищеца - К./дъщеря на ищеца/ и П./съпруг на дъщеря му/, установяват, че през есента на 2008 г. В. не се движел сам , помагали му ищеца и ответницата, не можел да изрази мисъл, вода не можел да си поиска, прекарвал времето си в леглото. След работа св. П. хранел В., без да съобщава кога и колко пъти е ставало това. При хранене често В. казвал „стига толкова”, или бутал лъжицата , като давал знак, че не желае повече да се храни. Свидетелите не знаят В. да е вземал лекарства. Втората група свидетели - А., С. и Н./на ответника/ установяват, че В. е страдал от шизоафективна психоза/св. А., която е лекар-психиатър/ , която диагноза била различна от шизофрения. Последната диагноза е поставена , тъй като за В. лечението със „солиан”, струвало 200 лв. и било непосилно заплащането му за един пенсионер. В. бил ограничен в рамките на леглото, поради прекарания инсулт, вземал лекарства , осигурявани от ответницата, и бил напълно адекватен. През лятото на 2008 г. св. А. установила, че В. е със забавен говор, но провели напълно адекватен разговор, знаел къде се намира, с кого разговаря. Установила още, че по отношение на психичното заболяване нямал пристъпи и бил в много добра ремисия. През последните години на преден план били двигателните нарушения, които били от прекарания инсулт, за което В. поддържал контакт с личния си лекар. Св. С. и Н., които присъствали при полагането на пръстовия отпечатък от В. на пълномощно от 15.10.2008 г., установяват, че при първото посещение на нотариус К. бил проведен разговор между нея и В., като на въпросите той отговарял с „да” и кимане с глава и заявил пред тях, че има желание да „препише” своя имот на ответницата, а на въпроса „на кого” , В. отговорил „на М.”, т.е. на ответницата. Запитан бил и правилно В. отговорил на въпросите на нотариуса как се казва и кога е роден. На въпроса на нотариуса може ли да положи подпис, той отговорил с”да”, но положил подпис на половината от предложения му лист и тогава нотариуса решил, че на документ не може да се положи такъв подпис и, че полагането на пръстов отпечатък следва да стане в друг ден, в присъствието на двама свидетели. Така пред св. С. и Н., в друг ден, нотариуса поставил същите въпроси на В. и отговорите били идентични с първия разговор. Преди да положи пръстов отпечатък на пълномощното, с чужда помощ В. отишъл до масата, където положил пръстовия си отпечатък върху пълномощното и на декларациите. Разговора на нотариуса с В. се провел спокойно, без викане. Двете свидетелки са с убеждението, че при проведения разговор с нотариуса, В. обяснил желанието си, разбирал за какво става въпрос и не се налагало да му се обяснява.

Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0cf5a15c-b425-4588-a114-bc508fbedab7