Решение № 353 от 09.05.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Добрич, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230101311 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Адмирал груп 3“ ЕООД, с ЕИК 200329535, със седалище и адрес на управление: с. Смолница, ул. „Първа“ № 34, срещу „Йонивел“ ЕООД, с ЕИК 124598272, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Трети март“ № 102, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

- 8 144, 95 лева, представляваща арендно плащане за периода от стопанската 2015 г./2016 г. до стопанската 2019 г./2020 г., дължимо по Договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015 г., вписан в Служба по вписванията под Акт № 156, том ХХ, рег.№ 1152/03.12.2015 г. за ниви с площ от 77, 571 дка, всички в землището на с. Фелдфебел Дянково, Община Добричка, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане на сумата;

- 692, 32 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8 144, 95 лева, за периода от 03.10.2020 г. – 04.08.2021 г.;

- 21 106, 35 лева, представляваща арендно плащане за периода от стопанската 2015 г./2016 г. до стопанската 2019 г./2020 г., дължимо по Договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015 г., вписан в Служба по вписванията под Акт № 136, том ХХ, рег.№ 11528/03.12.2015 г. за ниви с площ от 201, 013 дка, в землищата на с. Черна, с. Смолница, с. Житница, с.

Тянево и с. Крагулево, Община Добричка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на задължението;

1

- 1794, 04 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 21 106, 35 лева, за периода от 03.10.2020 г. – 04.08.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 02.12.2015 г. между страните е бил сключен договор за преаренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията под Акт № 156, том ХХ, рег.№ 1152/03.12.2015 г. за ниви с площ от 77, 571 дка, всички в землището на с. Фелдфебел Дянково, Община Добричка. Сочи се, че договорът е бил сключен за период от пет години (01.10.2015 г. – 01.10.2020 г.), като страните са се уговорили рентата в размер на 21 лева/дка да се изплаща на 01.10.2020 г.

Излагат се твърдения, че между страните е бил сключен и друг договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015 г., вписан в Служба по вписванията под Акт № 136, том ХХ, рег.№ 11528/03.12.2015 г. за ниви с площ от 201, 013 дка, в землищата на с. Черна, с. Смолница, с. Житница, с.

Тянево и с. Крагулево, Община Добричка. Договорът е бил сключен за период от пет години (01.10.2015 г. – 01.10.2020 г.), като страните са се уговорили рентата в размер на 21 лева/дка да се изплаща на 01.10.2020 г.

Отрича се правилността на тезата на ответната страна, че взе манията за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. са погасени по давност. В тази връзка се заявява, че същите нямат периодичен характер. Твърди се, че с отговора за първи път се прави оплакване за годността на процесните ниви, поради което възражението не следва да бъде коментирано. Ищецът се противопоставя на твърдението на ответника, че клаузата за момента на плащане на рентите е неясна.

Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат Г. М., които поддържа исковете.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. В процесуалния документ се твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по двата договора да предаде земеделските земи в състояние, което да позволява използването им за производство на селскостопанска продукция. Част от имотите са се оказали по-ниска категория. Друга част от имотите се намират в коритата на пресъхнали реки.

В тази връзка се поставя акцент на липсата на отразена категория на земите в двата договора.

Ответната страна се противопоставя на изложеното от ищеца досежно момента на плащане на рентата. Счита, че разпоредбите на чл. 9, ал.

2 от процесните договори са противоречиви, поради което следва да се приложи чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ – арендното възнаграждение се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година. На тази основа прави извод, че падежът на задълженията е настъпил на втори октомври на годината, следваща стопанската година, за която се отнася задължението. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г., като се изтъква, че по отношение на този тип задължения се прилага кратката тригодишна давност. Иска се претенциите да бъдат 2 отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

В съдебно заседание се представлява от адвокат П. А., който пледира за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ във вр. с чл. 11 от ЗАЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

По исковете с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ във вр. с чл. 11 от ЗАЗ е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника по Договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015 г., вписан в Служба по вписванията под Акт № 156, том ХХ, рег.№ 1152/03.12.2015 г. и по Договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015 г., вписан в Служба по вписванията под Акт № 136, том ХХ, рег.№ 11528/03.12.2015 г. ; изпълнение на задължението си за предоставяне на процесните имоти за ползване на ответното дружество; размер на арендното плащане по двата договора; падеж на задължението за арендно плащане по договорите.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че предоставените от ищеца земеделски земи са имали недостатъци, които са ги направили негодни за ползване.

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се извежда от приложените по делото Договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015 г., вписан в Служба по вписванията под Акт № 156, том ХХ, рег.№ 1152/03.12.2015 г. и Договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015 г., вписан в Служба по вписванията под Акт № 136, том ХХ, рег.№ 11528/03.12.2015 г.

От първия договор се установява, че ищецът, в качеството на арендатор, е предоставил на ответника, в качеството на преарендатор, за временно ползване 77, 571 дка земеделска земя: имоти с № 21022, 21023, 21024, 25003, всички в землището на с. Фелдфебел Дянково, Община Добричка. По силата на втория договор, ищецът, в качеството на арендатор, е предоставил на ответника, в качеството на преарендатор, за временно ползване 201, 013 дка земеделска земя: имоти с № 12061, 13057, 13059, 23014, 102022, 104091, 106026, 12035, 110019, 10023, 10027, 10091, 10092, 10093,

10095, 102051, 102052, 104004, 104018, 104019, находящи се в землищата на с. Черна, с. Смолница, с. Житница, с. Тянево и с. Крагулево, Община Добричка.

Според уговорките между страните, срокът и на двата договора за преаренда е пет стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2020 г.

3

Този извод не се разколебава и от първоначалното и допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, които съдът приема в цялост, като обективно и професионално изготвени. От двете заключения се установява, че фактура № 0100000120/10.01.2021 г. не е осчетоводена в счетоводството на ответника и не е отразена в подадените от ответното дружество пред ТД на НАП отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и справки декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС през данъчен период м. февруари 2021 г. и, както и през един от следващите дванадесет данъчни периода.

В съдебната практика безпротиворечиво се възприема становището, че отразяването на опредЕ. доставка в счетоводството и ползването на данъчен кредит от страна на това лице, имат значение на извънсъдебно признание на релевните факти – наличие на облигационно правоотношение между страните и изпълнение от страна на ищеца. В този смисъл са Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Неосчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на ответника не дава основание за противоположен извод. Съществуването на облигационното отношение и дължимостта на сумите по фактурата могат да бъдат доказани с всички допустими доказателствени средства. В случая тези факти се извеждат от договорите за преаренда.

Възраженията на ответника за дължимост на процесните вземания са свързани с втората предпоставка от фактическия състав. В хода на производството поддържа тезата, че ищецът му е предоставил процесните имоти, предмет на договорите за преаренда, но същите не са били в състояние, което позволява ползването им за производство на селскостопанска продукция. В тази връзка твърди, че част от имотите са се оказали по-ниска категория, от твърдяната от ищеца преди сключване на договорите; друга част са се оказали неизползваеми, тъй като попадат изцяло или отчасти в корита на пресъхнали реки.

След анализ на всички събрани доказателства се налага извод за неоснователност на възражението на ответника. Категорията на земите не следва да бъде изтъквана в контекста на неизпълнение на процесните договори, тъй като между страните липсват каквито е да е уговорки за категорията на земите. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ установява форма за действителност на договора за аренда – писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно.

Следователно, устните уговорки и обещания за категорията на земите не обвързват по никакъв начин страните. Такава обвързаност би възникнала при уреждане на категорията на земите в договора в изискуемата от закона форма.

Твърдението на ответната страна за наличие на недостатъци, които са 4 направили процесните земи негодни за ползване, бе опровергано от събраните доказателства.

В чл. 6, ал. 3 от ЗАЗ е уредена възможност арендаторът да иска привеждане на обекта в годно състояние, да извърши това сам за сметка на арендодателя или да развали договора, ако обектът на договора не е предаден в надлежното състояние. Отделно в чл. 23 от ЗАЗ е уреден въпросът за отговорността на арендодателя – „Арендодателят отговаря, когато отдаденият под аренда обект на договора има недостатъци, които го правят изцяло или отчасти негоден за ползване по договора и недостатъците бъдат открити в срок до една година от предаването, а за животните - в тримесечен срок. В тези случаи арендаторът има право на обезщетение или съответно на намаляване размера на арендното плащане. Арендодателят отговаря и когато недостатъкът не му е бил известен.“ Във всички случаи, за ангажиране на отговорността на арендодателя за недостатъци на процесните земи, е необходима активност от арендатора, който следва да предяви претенция в този смисъл пред аренододателя. Не само, че доказателства за такава не се събраха, но се установи, че ответникът е приел обектите без възражения и е декларирал воля за ползването им. В подкрепа на този извод са действията по заявяване на договорите, на основание чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, и регистрирането им в ОСЗ – Добричка – писмо от Общинска служба по земеделие – Добричка с вх. № 20530/23.11.2022 г. и писмо вх. № 1252/20.01.2023 г. Общинска служба по земеделие – Добричка.

От заключението на съдебна-агрономическата експертиза става ясно, че процесните ниви, предмет на двата договора, са от трета и четвърта категория. Релефът им е леко хълмист или дере. Според експерта, всички имоти се обработват. Установил е, че 4, 450 дка от имот № 025003 с площ от 50 дка, находящ се в землището на с. Фелдфебел Дянково, е необработваема площ, тъй като попада в залесена гора. Няколко други имота имат по един декар необработваема площ.

Заключението е обективно и в пълнота отговаря на поставените въпроси, поради което съдът го приема при формиране на фактическите си изводи. Оттук се извежда, че необработваемата част от имотите – около седем дка, е незначителна на фона на общата площ на имотите от около 280 дка.