Определение № 565 от 13.11.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. София, 13.11.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Луков

Членове:

Бонка Янкова

Калин Калпакчиев като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно частно наказателно дело № 20268003201031 по описа за 2026 година

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод повдигнат спор за подсъдност от Окръжен съд – Велико Търново с разпореждане № 677/29.10.2026г., постановено по нохд № 711/2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното:

Първоначално в ОС – Плевен е било образувано нохд № 702/2026г. по описа на същия съд по внесен обвинителен акт на ОП - Плевен срещу подсъдимите З. и С. за извършени от тях престъпления по чл. 213а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а за подс. С. и вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а за подс. С. и вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

След образуването на делото съдията-докладчик е преценил, че делото не му е подсъдно, тъй като е приел, че делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението и на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление. Приел е, че престъплението по чл. 214, ал. 2 от НК е по-тежко наказуемото престъпление и че същото е извършено в /населено място/ и в /населено място/, които попадат в района на Окръжен съд – Велико Търново. В резултат на това, на основание чл. 41, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от НПК, с определение № 639/19.10.26г., постановено по същото дело, е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане на ОС – В.

Търново.

Въз основа на това е било образувано нохд № 711/26г. по описа на ОС – В. Търново, като с разпореждане № 677/29.10.2026г., постановено по нохд № 711/2026г., съдията-докладчик по това дело счел, че ОС – В. Търново не е местно компетентен да разгледа внесения обвинителен акт, а такъв се явява ОС – Плевен и е прекратил производството по делото с повдигане на спора за подсъдност в настоящата процедура. За да приеме това, ОС - В. Търново се е 1 съгласил, че действително обвинението по чл. 214, ал. 2 от НК е по-тежко наказуемото престъпление. Приел е, че същото е резултатно престъпление и е довършено с настъпването на вредата за изнудвания. Като преценил обстоятелствената част на внесения обвинителен акт съдът достигнал до извода, че се касае до обвинение за продължавано престъпление, като последното деяние е било осъществено с настъпването на съставомерната вреда за пострадалия, което, изводимо от обвинителния акт, е станало в /населено място/, а той попада в района на ОС – Плевен. Отделно от това, съдът приел, че в случая, освен предпоставките по чл. 36, ал. 2 от НПК, са налице и условията по чл. 36, ал. 3, пр. 2 от НПК, а именно-когато обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство, а това е станало именно в ОП- Плевен.

Върховният касационен съд в този си състав намира, че компетентен да се произнесе е именно Окръжен съд – Плевен.

Правилни са разсъжденията на ОС – В. Търново, че съгласно чл. 36, ал. 2 от НПК, когато престъплението е започнало в района на един съд, а е било довършено в района на друг съд, то местно компетентен е съдът, в чийто район е било довършено престъплението. Видно от обвинителния акт, подсъдимите са предадени на съд за продължавано престъпление по чл. 214 ал.

2 от НК, последното деяние от което се твърди от представителя на обвинителната власт да е било извършено в /населено място/, където пострадалият е предал парите. По въпросите за подсъдността съдът се произнася, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението-чл. 42, ал.

1 от НПК. В тази връзка съдът е обвързан с обвинението, включително и относно мястото на извършване или довършване на същото. След като в обвинителния акт ясно е посочено, че последното деяние, включено в продължаваното престъпление по чл. 214, ал. 2 от НК е осъществено в /населено място/ с предаването на парите и следователно там е било довършено престъплението, вменено във вина на подсъдимите, то компетентен се явява именно Окръжен съд – Плевен. На следващо място правилни са и разсъжденията на ОС – В. Търново и относно наличието на предпоставките по чл. 36, ал. 3, пр. 2 от НПК, като дори и само на това основание е ясен изхода на повдигнатия спор за подсъдност.

Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА нохд № 711/26г. по описа на ОС – В. Търново за разглеждане от Окръжен съд – Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3