Решение № 377 от 08.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Варна, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110111287 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба от „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, чрез пълномощник срещу К. Т. Т., с адрес: *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 696.60 лева, формирана както следва: сумата от 16.95 лева, представляваща незаплатена неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, сключено на 10.11.2017 год., начислена във фактура № 7297271660/01.12.2019 год.; сумата от 77.46 лева, представляваща дължима неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, сключено на 25.09.2018 год., начислена във фактура № 7297271660/01.12.2019 год.; сумата от 75.90 лева, представляваща дължими лизингови вноски за отчетен период 01.11.2019 год. – 30.11.2019 год. по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, сключен на 25.09.2018 год., за устройство марка *, начислени във фактура № 7297271660/01.12.2019 год.; сумата от 84.51 лева, представляваща разликата между цена на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, сключен на 25.09.2018 год., начислена във фактура № 7297271660/01.12.2019 год.; сумата от 42.48 лева, представляваща дължима неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, сключен на 1

10.05.2019 год., начислена във фактура № 7297271660/01.12.2019 год.; сумата от 316.62 лева, представляваща дължими лизингови вноски за отчетен период 01.11.2019 год. – 30.11.2019 год. по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, сключен на 10.05.2019 год. за устройство марка *e, начислена във фактура № 7297271660/01.12.2019 год.; сумата от 82.68 лева, представляваща разлика между цена на устройството без абонамент и преференциална обща лизингова цена по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, сключен на 10.05.2019 год., начислена във фактура № 7297271660/01.12.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 14.03.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 3178 по описа на Варненски районен съд за 2022 год. е издадена Заповед № 1643/16.03.2022 год. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноски в настоящото и в заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че между страните на 10.11.2017 г од. е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, за срок от 24 месеца, с абонаментен план „ * *“, при месечна абонаментна такса от 30.99 лв. На 25.09.2018 год. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, за срок от 24 месеца, с абонаментен план „ * *“, при месечна абонаментна такса от 30.99 лв. На същата дата между същите страни е сключен и Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, по силата на който на клиента е предоставено и мобилно устройство марка *. Периодът на договора е 23 месеца, а размерът на лизинговата вноска – 7.59 лв. На 10.05.2019 год. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, за срок от 24 месеца, с абонаментен план „* 16.99“, при месечна абонаментна такса от * лв. На същата дата между същите страни е сключен и Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, по силата на който на клиента е предоставено и мобилно устройство *e. Периодът на договора е 23 месеца, а размерът на лизинговата вноска – 17.59 лв. От страна на ответника не е изпълнено задължението за заплащане на месечните такси, цената на потребени мобилни услуги и лизингови вноски, за което е издадена процесната фактура № 7297271660/01.12.2019 год.

Ответникът – К. Т. Т. не депозира писмен отговор.

Извън срока по чл. 131 ГПК , представя писмено, в което излага съображения за допустимост и основателност на исковете. Отправя искане за постигане на споразумение, за разсрочване на задължението. Твърди, че е пенсионер с * - * * * *. Оспорва единствено дължимостта на сторените разноски. В условия на евентуалност, отправя искане да предоставяне на правна помощ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото 2 доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове , с правно основание чл. 4 15, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД , чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД .

Исковете с правно основание чл. 4 15, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 3178/ 2022 г. на ВРС.

Предмет на претенцията по установителния иск за вземания по фактури, вземанията по които касаят неустойки, лизингови вноски и цена за устройства.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни услуги и договор за лизинг, по който е изправна страна, предаване на ли зинговите вещи, въз основа на които за ответника е възникнало задължение за заплащане на лизингови вноски; настъпване изискуемостта на задълженията.

В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията спрямо доставчика.

На първо място, от представените със заявлението допълнителни споразумения се установява наличие на валидни облигационни отношения между страните, с предмет – доставка на далекосъобщителни услуги от ищеца към ответника, за мобилни номера +* и + *. С подписа си, положен в договора и приложенията към него, потребителя е изразил съгласие за заплащане за месечни абонаментни такси и цени на други услуги, при описаните условия. В изпълнение на поетите договорни задължения, на абоната са предоставени и устройства * и *, срещу поето задължение за заплащане на цената на 23 вноски.

Следователно, за ответника е възникнало задължението за заплащане стойността на абонаментните такси и ползваните услуги, съгласно представените ценови листи, както и на съответните лизингови вноски.

Ето защо, следва да се приеме, че предявения установителен иск, досежно лизинговите вноски, е изцяло основателен, поради което и следва да бъде уважен, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място, видно от съдържанието на допълнителните споразумения, от страна на абоната е поето задължение за заплащане на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценовата листа на оператора, действаща към момента на сключване на договора и общата 3 цена по договора за лизинг.

В настоящата хипотеза, между страните липсва спор относно забавата на ответника досежно изпълнение на задълженията му споразуменията за доставка на мобилни услуги и договорите за лизинг. Същевременно, от приобщените към заявлението писмени доказателства безспорно се установява уговорената стойност на устройствата по лизинговите договори.

Не са ангажирани доказателства относно стандартната цена на устройствата, съгласно ценовата листа на оператора, действаща към момента на сключване на договора. Представените в тази връзка ценови листи касаят единствено делекосъобщителни услуги. Последното обуславя невъзможност за формиране на извод относно наличие на разлика между стандарната цена на устройството и уговорената по лизинговите договори, както и относно нейния размер.

С оглед гореизложеното, налага се извод за неоснователност на претенциите за заплащане на разликата между цена на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, съдът приема следното:

С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.

В случая, ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в процесните договори и приложенията към същия, съгласно които в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него или Общите условия, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от абоната до изтичане на посочения в договора срок.

Безспорно, ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на § 13, т. 1 ДП на ЗЗП, поради което и приложение в отношенията между страните следва да намерят правилата на ЗЗП. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 143 ЗЗП „неравноправна клауза“ е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода, страните по договор за услуга да включат клауза за 4 едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. За действителността на клаузите за неустойка, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, доколкото това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (така и Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, ТР № 1/ 05.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС , т. 3). Преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (в този смисъл т. 3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС). При осъществяване на тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации - мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.

При прекратяване на договора за мобилни услуги операторът не получава съответната абонаментна такса, но е налице възможност да предостави съответния номер на друг клиент, от което да реализира пропусната печалба. Същевременно императивния режим на закрила на потребителите изключва изменението на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни. Нещо повече, законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната неустойка по общия ред именно за да осигури и превенция, като отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Ето защо, последиците на неустоечните клаузи следва да бъдат отречени, поради тяхната неравноправноправност.