Решение № 388 от 07.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Пловдив, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300501488 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на И. Л. Т., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника по делото адвокат Ц.Б., против Решение № 260721 от 08.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 11523 по описа за 2019 г. на ПРС, VI гр.с., в частта му, с която се допуска съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-1848/03.05.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, с адрес на имота: гр. П., ул. ***, разположен на 6-ти етаж в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №

***, предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 68.43 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 17 - 3.00 кв.м; 2.156% идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта:

***, над обекта: няма, която да се извърши между И. Л. Т. с ЕГН: **********, А. Т. с ЕГН:**********, представляван от неговата майка и 1 законен представител Н. И. Д. с ЕГН:********** и Д. И. Т. с ЕГН:********** при квоти от правото на собственост: 1/6 ид.ч. - за И. Л. Т., 1/6 ид. - за А. Т., представляван от неговата майка и законен представител Н. И. Д., 4/6 ид.ч - за Д. И. Т..

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната част на решението, с която е допусната делбата на гореописания недвижим имот. Оспорва се включването на имота в делбената маса по молба на насрещната страна, както и се твърди, че тази страна е прехвърлила собствеността си от имота. Така се навежда, че са налице нови обстоятелства, узнати от жалбоподателя по повод покана с телепоща и отговор на същата, за прехвърляне собствеността върху имота на 10.03.2020г. Поддържа се, че последното представлява новооткрито обстоятелство, което е останало неустановено по делото. По изложените съображения се настоява за допуснато от първостепенния съд нарушение на съдопроизводствените правила с включването на горния имот в производството за съдебна делба. Възразява се, че районният съд е постановил решението си без да изследва всички доказателства, в същият липсвали подробни мотиви, както и че са изложени такива, които са противоречиви. Искането към съда е да уважи жалбата и да отмени обжалвания съдебен акт, както и да присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски. Прилага писмени доказателства: Телепоща от 25.02.2021г.; Отговор от 10.03.2021 г.; Справка от Агенция по вписванията от 19.03.2021; Нотариален акт № 1, том 16, н.д.№ 3152/2020 г. на АВ при ПРС.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.

Т. с ЕГН:**********, представляван от неговата майка и законен представител Н. И. Д. с ЕГН:**********, чрез пълномощника по делото адвокат Н.П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Посочва се, че с определение от 13.07.2020 г. първостепенният съд е конституирал като страна по делото Д. И. Т., както и че на 10.03.2020 г. последната е дарила на внучка си Н. Т. своите 4/6 ид.ч. от недвижимия имот. Поддържа се за приложима разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, а така и че Д. И. Т. като прехвърлител на спорното право е продължила да бъде главна страна в процеса. Излагат се доводи за законосъобразността и правилността на обжалваната част на решението. По отношение на представените с жалбата доказателства взема становище, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят разноските пред въззивната инстанция.

Препис от въззивната жалба и приложенията към нея е връчен на Д. И.

Т. с ЕГН:**********, която в срок не е депозирала отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа въззивната жалба, претендира присъждането на разноските за 2 държавна такса и адвокатски хонорар.

Процесуалният представител на въззиваемата страна А. Т., пледира за оставяне на жалбата без уважение, претендира присъждането на разноските по делото.

Въззиваемата страна Д. И. Т. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато се касае за нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично направено оплакване за това с въззивната жалба съгласно разрешението в т.1 от ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството по настоящето дело е делбено във фазата по допускането на делбата.

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба на осн.чл.34 от ЗС от И. Л. Т. против А. Т., представляван от майка си и законен представител Н.Д., за допускане до делба между страните на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, попадащ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – жилище, апартамент № 2, на ет.1, с площ от 59.90 кв.м., при описани в исковата молба съседи, ведно с избено помещение № 2, с площ от 3.41 кв.м., както и прилежащите 1.83 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който имот е с административен адрес гр. П., ул. ***, при квоти 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответника.

По реда на чл.341, ал.2 ГПК, с подадения отговор на исковата молба с вх.№ 13483 от 21.02.2020 г., А. Т., представляван от майка си и законен представител Н.Д., е поискал включването в делбената маса на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. П., ул. ***, разположен в сграда с идентификатор № ***, намираща се в ПИ с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 68.43 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 17 - 3.00 кв.м; 2.156% идеални части 3 от общите части на сградата, при посочени съседи. Посочил е, че съсобственици на имота са И.Т. с квота от 1/6 ид.ч., А. Т. с квота от 1/6 ид.ч. и Д. И. Т. с квота от 4/6 ид.ч. Искането е поддържано със становище от 09.06.2020 г.

С протоколно определение от 13.07.2020 г. съдът е включил в делбената маса Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив, с адрес гр. П., ул. ***, със ЗП 68.43 кв.м., заедно с избено помещение № 17, с площ 3 кв.м., заедно с 2.156 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и е конституирал Д. И. Т. като страна в производството.

С постановеното по делото решение са допуснати до делба и двата имота.

Решение не е обжалвано в частта, с която е допуснат до делба посоченият в исковата молба имот със съсобственици И.Т. с квота от 1/6 ид.ч. и А. Т. с квота 5/6 ид.ч. за, и в тази част е влязло в сила.

Решението се обжалва в частта, с която е допуснат до делба имотът, заявен по реда на чл.341, ал.2 ГПК, при квоти 1/6 ид.ч. - за И. Л. Т., 1/6 ид. - за А. Т., представляван от неговата майка и законен представител Н. И. Д., 4/6 ид.ч - за Д. И. Т..

Настоящият въззивен състав на ПОС след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че процесният недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив, с адрес гр. П., ул. ***, със ЗП 68.43 кв.м., заедно с избено помещение № 17, с площ 3 кв.м., заедно с 2.156 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е придобит с Договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 21.11.1984 г. от Л. П. Т. и Д. И. Т.. Според приложеното Удостоверение за наследници изх.№ И-1993/13.05.2019 г., Л. П. Т. е починал на 24.12.2016 г. като е оставил наследници - съпруга Д. И. Т. и синове П. Л. Т. и И. Л. Т.. С оглед на изложеното Д. И. Т. се е легитимирала като съсобственик на имота при квота 4/6 ид.ч., а П. Л. Т. и И. Л. Т. като съсобственици при квота за всеки от тях 1/6 ид.ч.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № *, том I рег.№ 3415, дело № ***г. на Нотариус с рег.№ 228 от НК, П. Л. Т. е дарил на сина си А. Т. притежаваната от него квота от 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Във въззивната инстанция се приеха писмени доказателства, според 4 които Д. И. Т. е прехвърлила притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния самостоятелен обект на своята внучка Н. Т., действаща чрез майка си и законен представител Н.Д.. Страните не спорят относно това обстоятелство и същото безспорно се доказва от нотариален акт за дарение на недвижим имот акт 10, том I рег.№ 812, дело № 10/10.03.2020г. на Нотариус с рег.№ 228 от НК.

Оплакванията на въззивника се заключават в оспорване на допустимостта на обжалваната част на решението с довода, че по силата на договора за дарение от 10.03.2020 г. имотът се притежава в съсобственост с трето лице, което не е било конституирано в производство по делото. Така по същество се възразява за нарушаване на изискването за съвместна процесуална легитимация на съделителите в производството по делба.

Защитната теза на въззиваемата страна е за приложеното на разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, при което Д. И. Т. като прехвърлител на спорното право е действала като процесуален субституент на приобретателя Н. Т., при което производството е продължило между първоначалните страни.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като не се споделят доводите на въззивника за недопустимост.

Спорният недвижим имот е включен в делбената маса по искане на съделителя А. Т., представляван от майка си и законен представител Н.Д., като искането е заявено по реда на чл.341, ал.2 ГПК с подадения отговор на исковата молба с вх.№ 13483 от 21.02.2020 г. Така и искането е направено от съделителя преди сключването на договора за дарение от 10.03.2020 г., по силата на който Н. Т., действаща чрез майка си и законен представител Н.Д., е придобила от баба си Д. И. Т. притежаваната от нея квота от съсобствения имот.

В практиката на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 341, ал.2 ГПК регламентира специфичен способ за обективно съединяване на искове в делбения процес с включване в делбената маса на нови недвижими имоти, съсобствени между страните по делото. В хипотеза, когато изхожда от ответник по иска, молбата по чл. 341 ал.2 ГПК е аналогична на такава за предявяване на насрещен иск, а когато е депозирана от ищеца е за допълване на исковата молба (така: Определение № 102 от 02.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 1306/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и Решение № 173 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 3403/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.). Така и се приема, че молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК е средство за последващо обективно съединяване на искове по отношение на всеки от имотите, визирани в такава молба, поради което искът за делба следва да се счита предявен от деня на нейното подаване. Това е моментът, в който се поставя началото на „течението на производството” по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК 5 спрямо последващо включените в делбата вещи. ( така решение № 378/03.09.2019 г. постановено по гр.д.№ 872 по описа за 2018 г. на ВКС, II о. ) С оглед на изложеното следва да се приема, че Н. Т., действаща чрез майка си и законен представител Н.Д., е придобила собствеността на 4/6 ид.ч. от процесния имот, включен в делбената маса по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, след инициирането на делбеното производство по отношение на спорния недвижим имот. Следователно е налице прехвърляне на спорното право в течение на производството по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК, която разпоредба намира приложение в настоящото делбено производство съгласно постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС като делото следва своя ход между първоначалните страни.