Решение № 1014 от 27.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в заседание при закрити врати на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Антоанета Н. С.ова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100901209 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар АНТОАНЕТА С.ОВА, разгледа търг. дело № 1209 по описа за 2025 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, ЕИК 121086224, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 6, представлявана от Н.В.Н. и Б.Я.Ч., за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ай Газ България“ ЕАД, ЕИК 201315969, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.

„България" № 5, магазин 1, представлявано от И.В.Д..

Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй като с договор за кредитен ангажимент № 2 от 27.05.2015 г. предоставил на „Газ 1 лоджистикс" ЕАД кредит в размер на 3000000 лева (три милиона лева), при годишна възнаградителна лихва в размер на шестмесечния EURIBOR, увеличена с надбавка от 4,99 (четири цяло деветдесет и девет) пункта годишно, но не по-малко от 5 % и лихва за просрочие (при забава в погасяването на главницата), в размер на сбора от договорената възнаградителна лихва плюс надбавка в размер на 10 пункта, за времето на забавата до окончателното издължаване на забавените вноски. С договор за поръчителство № 001 от 14.04.2022 г. ответникът „Ай Газ България“ ЕАД се задължило, в качеството на поръчител, да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на „Газ лоджистикс“ ЕАД, произтичащи от договора за кредит и анексите към него. На 01.11.2023 г. между страните по договора за кредит и поръчителите било сключено споразумение, с което страните констатирали, че предвид допуснати просрочия, банката се снабдила с три заповеди за изпълнение и изпълнителни листове, които заповеди били влезли в сила и че към датата на сключване на споразумението вземанията на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД към длъжниците, произтичащи от договора за кредит били в размер на 2219212,09 лева, от която сума в размер на 1660937,47 лева представлявала усвоена, непогасена и изискуема главница, за която банката не разполагала с изпълнително основание, а за разликата до размера от 2219212,09 лева били издадени стабилизирани заповеди за изпълнение и изпълнителни листове. За събиране на вземанията по издадените изпълнителни листове било образувано изпълнително дело № 20238440402198 по описа на ЧСИ С.Я., но вземанията останали неудовлетворени в продължение на повече от 6 месеца. Това сочело, че ответното дружество е неплатежоспособно, считано от 30.12.2023 г..

На ответника „Ай Газ България“ ЕАД, ЕИК 201315969, не е предоставен срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими.

В съдебно заседание оспорва да е неплатежоспособно. Твърди, че в рамките на образуваните изпълнителни производства били извършвани погасявания на задълженията.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

Дружеството-ответник по молбата - „Ай Газ България“ ЕАД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕАД, което е с регистриран капитал от 5000000 лева, изцяло внесен и с вписан основен предмет на дейност търговия с горива.

В производството претендираният длъжник „Ай Газ България“ ЕАД не оспорва съществуването на правоотношение с молителя „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, произтичащо от договор за поръчителство № 001 от 14.04.2022 г., съгласно който се задължило да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията на „Газ лоджистикс" ЕАД, породени от договор за кредитен ангажимент № 2 от 27.05.2015 г., с който банката му предоставила кредит в размер на 3000000 лева (три милиона лева), при годишна възнаградителна лихва в размер на шестмесечния EURIBOR, увеличена с надбавка от 4,99 (четири цяло деветдесет и девет) пункта годишно, но не по-малко от 5 % и лихва за просрочие (при забава в погасяването на главницата), в размер на сбора от договорената възнаградителна лихва плюс надбавка в размер на 10 пункта, за времето на забавата до окончателното издължаване на забавените вноски.

Не са спорни и фактите, че за част от вземанията си банката се снабдила със заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове, съответно инициирала производство за принудителното им събиране, като било образувано изпълнително дело № 2

20238440402198 по описа на ЧСИ С.Я., в което поръчителят „Ай Газ България“ ЕАД имал качеството длъжник по изпълнението. Видно от издадено от съдебния изпълнител удостоверение, изх. № 58702/14.10.2025 г. в рамките на производството принудително се събирала главница в размер на 185000 лева, със законна лихва за периода 11.06.2025 г. – 28.10.2025 г. в размер на 8614,27 лева и неолихвяеми вземания в размер на 123419,11 лева.

Допълнително за събиране в производството са присъединени и вземания за главница в размер на 60000 лева, законна лихва за периода 11.06.2025 г. – 28.10.2025 г. в размер на 2793,82 лева и неолихвяеми вземания в размер на 9937,69 лева, както и главница в размер на 100000 лева, законна лихва за периода 11.06.2025 г. – 28.10.2025 г. в размер на 4656,36 лева и неолихвяеми вземания в размер на 7228,87 лева. Към датата на издаване на удостоверението вземанията на банката не били удовлетворени.

Това е достатъчно за извод, че молителят „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД е кредитор на „Ай Газ България“ ЕАД, т.е. носител на вземания, възникнали от търговска сделка и съответно разполага с активна процесуална легитимация за провеждането на молбата. В тази връзка съдът съобразява решение № 143/16.10.2015 г. по търг. дело № 937/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в което е разяснено, че поради основната му характеристика на акцесорен договор, по силата на който едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице, в практиката на ВКС се приема, че договорът за поръчителство няма характер на търговска сделка (решение № 994 от 7.01.2008 г. по т. д. № 595/2007г., на ВКС ТК, II т. о.). Когато обаче договорът за поръчителство е сключен като обезпечение за изпълнението на една търговска сделка (в случая - договор за банков кредит), вземането на кредитора по него е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Между двете сделки съществува функционална връзка, изразяваща се в пълната обусловеност на съществуването на задължението на поръчителя от наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение. Дължимата от поръчителя „Ай Газ България“ ЕАД престация е идентична по предмет с тази на главния длъжник „Газ лоджистикс" ЕАД. Следователно поетото от един търговец поръчителство за обезпечение на търговска сделка, по която той не е страна, го прави носител на задължение, идентично с това на длъжника по търговската сделка. По тези съображения невъзможността на търговеца - поръчител да изпълни това задължение съставлява израз на обективното състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ и по тази причина ВКС приема, че е допустимо да бъде обявен в неплатежоспособност търговец, въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор.

Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е само състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната му дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.

От служебна справка в ИИСКИР ИКАР, се установява, че „Ай Газ България“ ЕАД е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.

Каварна, по отношение на същия са наложени възбрани от НАП.

От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 03.07.2025 г. не са налице данни „Ай Газ България“ ЕАД да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства. Същото е притежавало 3 такива в предходен времеви период.

В производството са приети заключения на финансово-икономическа и оценителна експертизи, изготвени от вещи лица Г. и П., които не отбелязват различия във формираните изводи и затова съдът ги обсъжда обобщено, през призмата на установената съдебна практика, формирана по въпроса за икономическите характеристики на неплатежоспособността като обективно икономическо състояние.

Така съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, което уеднаквява съдебната практика, неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността (това основание не е предявено от „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД и не е предмет на производството). Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.

Тази невъзможност следва да е обективна, резултат на икономическото състояние на предприятието на търговеца. Невъзможност по смисъла на чл. 608 ТЗ не е налице, когато търговецът въз основа на управленско решение не изпълнява точно във времево отношение породените задължения, а пренасочва паричните потоци към придобиване на нови стоки за продажба и разширява обема на сключваните сделки, като понася неблагоприятните последици на забавата, които икономически компенсира с по-високи обороти и по този начин реализира положителен финансов резултат (печалба).

Платежоспособен е търговец, чието предприятие може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погасява краткосрочните си задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не следва да служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би се лишило от материалната база на дейността си. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.

608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) и 4 краткосрочните или текущи задължения на предприятието.