Решение № 613 от 13.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300500242 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №524/15.12.2023г. на Асеновградския районен съд І-ви гр. с. постановено по гр. д. № 2361/2022г., с което се осъжда Община Асеновград, БУЛСТАТ *** с адрес ***, представлявана от Кмета Х. Г., да заплати на А. С. Г., ЕГН ********** от ***, сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана и дълбок дефект с липса на тъкан назално, довели до болка и страдание, стрес и шок, причинени на 09.11.2020г. в гр. Асеновград от нападение и ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.11.2020г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят Община Асеновград, БУЛСТАТ ***моли съда отмени решението на районния съд или да намали размера на обезщетението. Възразява срещу размера на претендираните разноски на насрещната страна при потвърждаване на решението.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

А. С. Г., ЕГН ********** твърди в исковата молба, че на 09.11.2020г. вечерта 1 около 23.00 часа, когато си купувала сандвич от заведението за бързо хранене „Чадърите“ в гр. Асеновград се навела, за да си завърже маратонката и в този момент безстопанствено куче я е ухапало по лицето в непосредствена близост до окото ú.

Незабавно потърсила лекарска помощ първоначално в Асеновград, а после и в гр.

Пловдив. В следствие на преживените стрес и болки А. С. Г. претендира процесното обезщетение, тъй като Община Асеновград не е изпълнила задълженията си, уредени в закона за защита на животните – да изгради приюти за безстопанствени животни, а кметът не е проконтролирал тази дейност.

Пред въззивния съд жалбоподателят прави две основни възражения: районният съд не е дал правна квалификация на иска и второ, че ухапването не е осъществено от безстопанствено куче, а от куче в жилище, по време на спортни занимания. Отделно от това се възразява, че не е установена причинна връзка между претърпените от А. С. Г. вреди и виновното противоправно поведение от страна на Общинска администрация – Асеновград, както и че районният съд не правилно е кредитирал показания на непълнолетен свидетел.

С доклада изготвен по реда на чл. 146 от ГПК, в откритото съдебно заседание проведено на 27.02.23г., районният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 49 от ЗЗД. Тази правна квалификация съответства на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, в частта, с която се твърди, че съответните служби, т.е. техните служители от Община Асеновград не са изпълнили задълженията си по ЗЗЖ и действащата към онзи момент Наредба за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Следователно районният съд е изпълнил задължението си по чл. 146, ал.1, т.2 от ГПК.

За установяване мястото, на което и причинено ухапването от кучето по делото е разпитан свидетеля П.Т., който е бил по време на инцидента в непосредствена близост до пострадалата А. Г.. Работил е като барман в заведението, от което въззиваемата вечерта на 09.11.20г. закупила тостер. Когато А. Г. купувала тостера тя нямала никакви белези. Самото ухапване не видял, но чул кучето, което приближило Г., която изпищяла от ухапването. После видял кучето, което било голямо, без каишка и според свидетеля – безстопанствено. Видял още нараняване върху челото ú, видял дупка на ухапаното място, което било навътре, имало адски много кръв. Т. подал салфетки на Г., за да си избърше и попие кръвта.

Вярно е, че по време на инцидента свидетелят е бил непълнолетен, но неговите възприятия за случилото се с Г. са ясни, точни и последователни и не противоречат на другите доказателства събрани по делото, поради което няма причина те да не бъдат обсъждани и кредитирани.

Относно другият според въпрос – дали А. Г. е ухапана от безстопанствено куче, или това е станало в жилище по време на спортни занимания: Това твърдение 2 жалбоподателят извлича от представената епикриза, в чийто раздели „окончателна диагноза“ и „оперативна диагноза“ е посочено: „ухапване или удар от куче, Жилище, По време на спортни занимания“. Понятието диагноза означава медицинско заключение за болестта или състоянието на пациента. Вярно е, че в епикризата обичайно се сочи и причината за поставената диагноза, но в разглеждания случай не става ясно от къде се черпи информация за мястото на инцидента. В същото време в снетата от пациента анамнеза, изрично е отразено, че нараняванията са причинени от улично куче. Това противоречие в съдържанието на обсъжданата епикриза, преценено с ясните показания на свидетеля Т. за мястото, където е ухапана А. Г. налага извода, че пострадалата е нападната от бездомно куче пред заведението, в което е работил свидетеля П. Т.. В подкрепа на този извод е и заявеното в съдебно заседание от 18.09.23г. от вещото лице д-р Г., че окончателната диагноза е ухапване или удар от куче по спортни занимания, без да се посочва, че това е станало в жилище.

Доколкото нормите на чл. 41, ал.2 и ал.3 и чл. 50, т.2 от Закон за защита на животните вменява задължение на органите на местната власт за изграждане на приюти за безстопанствени животни и да предприемат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета към хора, но е налице нападение от безстопанствено куче, то съответните служби и служители на Община Асеновград на се предприели предписаните в ЗЗЖ действия по отношение на безстопанствените кучета, които да предотвратят нападение спрямо хора, то искът е доказан по основание.

Относно размера на претенцията съдът съобрази показанията на свидетелката Л.

Г., която е сестра на въззиваемата, от които се установява, че е видяла въззиваемата на сутринта, след ухапването, която е била в шок, имала е белег близо до дясното ú око.

Това я е принудило да носи черни очила, ходила с шалове. Затворила се в себе си.

Приети са и две заключения на съдебно медицински експертизи с вещо лице д-р Т. Г., от които се установява, че при пациентката е установено разкъсно – контузна рана от ухапване и дълбок дефект с липса на тъкан назално. Рани има и върху десния клепач и в областта на челото. На мястото на травмата в дясната лицева половина е образуван белег, който обхваща около 15% от вътрешната повърхност на дясната очна област и ограничава зрителното поле в медиалната област на дясното око. Препоръчва се пластична операция, която може да доведе до значително подобрение или разрешаване на проблема.

Като се има предвид характера на нараняванията, които са в областта на главата и по – точно на дясното око и под него, както челото, довели до липса на назална тъкан и ограничаване на зрителното поле, макар и кратък период от време, интензивността на физическата болка, психическия стрес, както сравнително благоприятната прогноза за пълно възстановяване на здравословното състояние, съдът намира, че за справедливият размер на обезщетението на така причинените неимуществени вреди възлиза на 3

10 000лв, в който размер искът е основателен и следва да се уважи, която сума следва да се присъди със законната лихва от датата на увреждането до окончателното ú изплащане.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил иска до размера от 10 000лв. районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия разноски, които предвид направеното възражение за прекомерност от насрещната страна, което съдът намира за основателно, предвид обстоятелството, че пред настоящата съдебна инстанция не се събраха нови доказателства, както и не – високата правна и фактическа сложност на делото, а също така и постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., то размерът на дължимите разноски следва да се намали до 800лв.

В решението на СЕС е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №524/15.12.2023г. на Асеновградския районен съд І ви гр. с. постановено по гр. д. № 2361/2022г., с което се осъжда Община Асеновград, БУЛСТАТ ***с адрес ***, представлявана от Кмета Х. Г., да заплати на А. С. Г., ЕГН ********** от ***, сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана и дълбок дефект с липса на тъкан назално, довели до болка и страдание, стрес и шок, причинени на 09.11.2020г. в гр. Асеновград от нападение и ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.11.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община Асеновград, БУЛСТАТ ***с адрес ***, представлявана от 4

Кмета Х. Г., да заплати на А. С. Г., ЕГН ********** от ***, сумата от 800 (осемстотин) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5