Определение № 1528 от 20.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 946/2025
- Вид
- Определение № 1528
- Подписан
- 20.10.2025
- В сила
- 20.10.2025
- Състав
- Георги Драгостинов, Катина Минева, Ангелина Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1528 гр. Велико Търново, 20.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Драгостинов
Членове:
Катина Минева
Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно частно гражданско дело № 20254100500946 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
С определение от 08.08.2025 година, постановено по гр.дело № 695 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година решението по същество на спора е изменено в частта за разноските като „СИТИ КЕШ“-ООД, гр. София, е осъдено да заплати на М. А. С. допълънителни разноски по делото. Със същото определение аналогично искане на дружеството е оставено без уважение.
Определението е обжалвано от „СИТИ КЕШ“-ООД, гр. София, с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо претенцията на страната и отхвърляне на искането на насрещната страна за допълнителни разноски.
Ответната по частната жалба страна – М. А. С. – становище не е изразила.
С решението по делото, понастоящем влязло в сила като необжалвано, в тежест на ответното дружество са присъдени разноски от 711,67 лв., адвокатско възнаграждение, платено на пълномощника на ищцовата страна.
С довод, че пълномощникът на ищцата злоупотребява с права по смисъла на чл. 3 от ГПК, като е завел множество дела с цел да товари дружеството с разноски, ответникът е поискал изменение на първостепенното решение в частта за разноските като претенцията на ищцата бъде отхвърлена като неоснователна, евентуално като присъденото бъде намалено съществено. Изложил е довод за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
За да постанови атакуваното определение, съдът е приел, че завеждането на множество дела със сходен предмет против дружеството-ответник не съставлява 1 злоупотреба с права, а присъденото като разноски възнаграждение е близо до минимума на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа. Констатирал е, че е пропуснал да присъди платеното от ищцата възнаграждение за изслушаната по делото експертиза и е присъдил в тежест на ответника и тази сума.
Частната жалба е неоснователна. Законът, регламентираш правото на разноски – чл. 78 от ГПК, е приложен правилно, затова е излишно да се преповтарят съжденията на първостепенния съд и в мотивите на настоящото определение.
Доводите по частната жалба са неоснователни. Обстоятелството, че договорът за правна помощ, където адвокат и ищец са договорили адвокатско възнаграждение, е приложен към делото индивидуализира предмета и съдържанието на учредения мандат.
След като документът фигурира по преписката, формализъм без каквато и да било практическа стойност е вписването на номера на делото, за който се отнася.
Целта на заведените от пълномощника на ищцата дела е да се отстрани правната привидност, че атакуваните с предявените искови молби договори за кредит съществуват. Тази привидност се вмества в понятието за интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК и изключва и на теория възможността множеството дела, касаещи различни договори за кредит, да се квалифицира като злоупотреба с право.
Не намира опора в закона, че съединяването на предявените против жалбоподателя искове би довело до по-малък размер на възнаграждението за пълномощника на ищците. Отношенията между адвокат и клиент са мандатни, а това дава възможност да се договаря възнаграждение по всеки един договор за защита.
Решението на СЕС, цитирано в частната жалба, няма отношение към казуса, защото се отнася до противоречието на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа с принципи на съюзното право, а материята за отговорността за разноски се урежда от Гражданския процесуален кодекс – чл. 78 от ГПК. Въпросното решение на СЕС не съдържа и ред за нормите на процедурния закон.
С оглед на правната сложност на казуса, произволно е виждането на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцовата страна. Както е изтъкнал и първостепенния съд касае се за сума, близо до минимума по неколкократно цитираната вече Наредба.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 08.08.2025 година, постановено по гр.дело № 695 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3