Решение № 148 от 01.07.2024, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Б.С., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Х. като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Гражданско дело № 20211410101636 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от А. С. А., с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Хан Аспарух“ № 22, чрез пълномощника им адв.М. С., съдебен адрес: гр.К., обл.В., сграда на АПК, ет.2 против „Надежда Т.“ ЕООД с ЕИК 202680999 със седалище и адрес на управление с. Т., обл. В., ул.“Сергей Румянцев“ № 1, представлявано от В. Б. М., с правно основание чл.59 от ЗЗД, за сумата 295,85 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание от ответника, притежавания от ищеца 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 059067, с площ от 11.994 дка, трета категория земя, находящ се в землището на с.Т., местността „Сухия герен“ за стопанската година от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба08.12.2021г. до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителен иск против ответника с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който е поискал да му заплати сумата от 295,85 лв. представляваща обезщетение за пропуснати ползи, поради лишаването й от правото й на ползване като собственик на притежаваните от нея 2/3 ид.ч. от процесният поземлен имот № 059067, с площ от 11.994 дка, трета категория земя, находящ се в землището на с.Т., местността „Сухия герен“, за посочената 2018/2019 стопанска година, ведно 1 със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-08.12.2021г. до окончателното й изплащане.

Молят на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА съдът да осъди „Надежда Т.“ ЕООД да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищците.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.59 от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответното дружество „Надежда Т.“ ЕООД с ЕИК 202680999 представлявано от В. Б. М., чрез мл.адв.П. П. от АК-В. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва изцяло исковата претенция на ищците по изложените в него съображения.

С отговора са приложени справка от Общинска служба по Земеделие гр.Б.С., ДФЗ СЕУ публична справка, Заключение за извършена ССчЕ по гр. д.

№ 1253/2019г. на РС – Б.С..

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата молба ищцата А. С. А. навежда твърдения, че е собственик на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ НИВА с площ 11.994 дка, имот № 059067, трета категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т., обл.В., придобит по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот зем.земя с № 104, том VI, н.д.№ 1015/11.10.2012г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С. /л.8 от делото/.

Поради обстоятелството, че за стопанската 2017/2018г. е имало сключен едногодишен договор за наем, сключен на 10.07.2017г. между наемодател А.

С. А. и „ЗК Надежда Т.“ ЕООД. За следващата стопанска година 2018/2019г. за този имот не е имало сключен договор за аренда или договор за наем на зем.земя, ищецът разговарял с арендатор, с когото била достигната договорка за сключване на договор за аренда за стопанската 2018/2019 година.

Впоследствие разбрала от арендатора, че той не може да сключи с нея такъв вид договор, тъй като за този имот вече има регистриран договор за наем за същата стопанска година. При извършена справка в ОбС“З“-Б.С.

2 ищцата установила действително съществуващ договор за наем за стопанската 2018/2019 година, като имота бил заявен за ползване от ЗК „Надежда Т.“ ЕООД с.Т., видно и от приложена с и.м. справка от ОбС“З“-Б.С.

/л.10 от делото/. Тази кооперация се легимирала с договор за наем от 14.05.2018г. сключен с ищцата А. А..

Ищцата А. твърди, че подписа положен в договора за наем от 14.05.2018г. не е положен от нея и това се установило в наказателното производство по АНД № 34/2020г. по описа на РС-Б.С..

А. посочва, че средното рентно годишно плащане за землището на с.Т. възлиза на 37.00 лв./дка за стопанската 2018/2019 година, което се установява от приложена с и.м. справка от информационна система „Ползване на зем.земи II” изд.от ОбС”З”-Б.С../л.11 от делото/. Съобразно този размер претендира и обезщетението за лишаването й от ползване на процесният имот с площ 11.994 дка от ответника, изчислен на 295,85 лв.

Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита, като посочва, че ответника неоснователно се е обогатил за нейна сметка, а тя била лишена от възможнтостта да ползва собственият си имот.

По делото е представено писмо с изх.№ РД-12-02-391-1/09.04.2021г. изд.от ОбС“З“-Б.С. удостоверяващо, че за стопанската 2018/2019г. процесният имот с № 059067 по КСВ, а по кадастралните регистри с идентификатор *** е регистриран договор за наем от 14.05.2018г. между А. А. и ЗК „Надежда Т.“ ЕООД, като ответното дружество/чийто правоприемник е на ЗК „Надежда Т.“ ЕООД/ е заявило същият имот в ОбС“З“-Б.С. за ползване.

Ответника „Надежда Т.“ ЕООД, чрез мл.адв.П. П. от АК-В. в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор,с който оспорва изцяло исковата претенция на ищците по изложените в него съображения.

В подкрепа защитната теза на ищцата е разпитан свидетеля П.Е.А.

/съпруг на ищцата/, който заявил, че през 2012г. са закупили процесния имот и са го обработвали до 2016г., след което със съпругата си /ищцата/ са решили да дадат земята под аренда, като те разговаряли с арендаторите ЕТ „Марински“. След няколко дни от ЕТ „Марински“ му се обадили и му казали, че не могат да вземат земята, тъй като за нея имало сключен договор. След 3 като отишъл в поземлената комисия в гр.Б.С. разбрал, че „ЗК Надежда Т.“ ЕООД има сключен договор със съпругата му за стопанската 2018/2019г., поради което тази земя не може да се даде под наем. Не са могли да използват земята, нито да я дадат под наем. Не са получавали и арендно плащане от „ЗК Надежда Т.“ ЕООД.

Петьо казал на св.Марински, че този договор не е сключен от него, но същият договор бил налице.

Поради тази причина свидетелят отказал на ищците да сключи с тях договор за наем за процесният поземлен имот.

От служебно направена справка по АНД № 34/2020г. по описа на РС-Б.С. е видно, че лицето И.Н.Р. е призната за виновна в това, че на 14.05.2018 год. в с.Т., обл.В. е съставила неистински частен документ – договор за наем на селскостопанска земя на имоти с номера № 059063, № 059067 и № 059069, и трите имота в местността „Сухият Герен“ в землището на село Т. и на 15.06.2018 год. е употребен пред Общинска Служба „Земеделие“ – Б.С., за да се докаже, че съществува правно отношение между А. С. А. от гр.Б.С. и ЗК„Надежда Т.“ ЕООД, представлявана от А.Н.З. от с.Т. - престъпление по чл.309, ал.1 от НК, като на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба“ в съответният размер.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, направи следните правни изводи:

По делото е безспорно установено, че ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от нива - имот с № 059067, с площ от 11,994 дка., находящ се в землището на село Т., обл.гр. В., в м. "Сухия герен", на основание договор за дарение на идеални части от недвижим имот-зем.земя, обективиран в Нотариален акт № 104, том VI, рег.№ 5647, н.д.№ 1015/11.10.2012г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С./ л.8 от делото/.

Освен това е установено, че за стопанската 2018/2019 година за този имот има сключен договор за наем от 14.05.2018 г. между ищцата А. А. и ЗК “Надежда Т.“ ЕООД с.Т..

Съдът намира, че този договор за наем е нищожен на основание чл. 26, 4 ал. 2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие за сключването му от страна на наемодателя А. А., тъй като същата не е подписвала договора и не е заявявала воля за сключването му. Този извод следва от установеното от справката по АНД 34/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б.С., че лицето И.Н.Р. е призната за виновна в това, че на 14.05.2018 год. в с.Т., обл.В. е съставила неистински частен документ – договор за наем на селскостопанска земя, включително и за процесната нива с № 059067, нходяща се в местността „Сухият Герен“ в землището на село Т., който договор е употребен пред Общинска Служба „Земеделие“ – Б.С., за да се докаже, че съществува правно отношение по сключен едногодишен договор за наем на нива с посочения индивидуализиращ номер за землището на с.Т. за стопанската 2018/2019г. между А. С. А. от гр.Б.С. и ЗК„Надежда Т.“ ЕООД.

От представено писмо с изх.№ РД-12-02-391-1/09.04.2021г. изд.от ОбС“З“-Б.С. е видно, че за стопанската 2018/2019г. процесният имот с № 059067 по КСВ, а по кадастралните регистри с идентификатор ***, който ответното дружество (правоприемник на ЗК „Надежда Т.“ ЕООД) е регистрирало за ползване същият в ОбС“З“-Б.С. по реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ, при което се налага извода, че именно той е ползвател на нивата за стопанката 2018/2019г.

За успешното провеждане на исковата защита по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване не само факта, че е собственик на имота, но и че ответникът е ползвал фактически имота за конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.

С разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.

Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това, респ. препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин. Съгласно установената 5 по реда на чл. 290 ГПК практика /виж решение № 409/20.06.2012 г. по гр. д.

№ 1411/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 204/05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 на ВКС, IIт. о. и др./ лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно./Решение от 06.10.2021г. по в.гр.д.№ 356/2021г. по описа на ОС-В./.

Ответникът не доказа наличие на основание за ползване на процесния имот, нито че е престирал насрещен еквивалент за ползването на материалното благо, с оглед на което са налице предпоставките за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за ползването на същия по реда на чл.

59 от ЗЗД: ищцата е собственик на имота, имотът е ползван от ответника в процесният период, като доказателства в насока на противното не са представени.

При лишаване от ползване на определен имот обедняването с е съизмерява с евентуалната наемна цена, срещу която може да се получи ползване на също такъв имот. Ето защо релевантен е именно средният пазарен наем /в този смисъл решение №262/22.02.2013 г., по гр. д. № 1480/2011 г. н а III г. о. на ВКС, решение № 293/30.09.2015 г., по гр. д. № 119/2015 г. на IV г. о. на ВКС и др./, който в случая за стопанската 2018/2019 година за землището на с.Т. е 37,00 лв., видно и от приложената справка от информационна система „Ползване на зем.земи II” изд.от ОбС”З”-Б.С../л.11 от делото/.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответника в писменият отговор и доводите изложени в писмената му защита, че по спора ищците не са доказали всички елементи на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, а именно не било установено, че процесната нива се е ползвала именно от ответника, както и не е доказан размера на сума, с която ищците се обеднили, съответно ответника се е обогатил. Както се посочи по-горе в решението, самият ответник(неговият праводател) е заявил пред ОбС“З“-Б.С.

Разпечатката съдържа 43 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0cf00421-4006-4249-8049-3740bd8d91cd