Решение № 8237 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8237 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110149963 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е подадена искова молба от П. Д. К. чрез адв. Г. Ч., срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 26.06.2023 г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3795338, по силата на който получил сумата от 4000 лв., в който били посочени фиксиран лихвен процент от 39,07 % и ГПР от 46,88%. Кредитът подлежал на връщане на 8 бр. месечни погасителни вноски. На същата дата сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което дължал възнаграждение от 2264,89 лв. Сочи по двата договора да е заплатил сумата от общо 6882,08 лева, като същата е била изплатена на ответника „Кредисимо“, а част от нея впоследствие е била прехвърлена на другия ответник.

Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни по подробно изложени в исковата молба съображения. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен, вкл. на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита съгласно клаузите на този договор. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои разходи го формират. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен. Счита, че по процесните договори по арг. от чл. 23 ЗПК не дължи нищо освен чистата стойност на кредита (4000 лева). В обобщение на подробните доводи, въведени с исковата молба, иска от съда да постанови решение, с което да осъди първия ответник да му заплати сумата 54,69 евро (след допуснато по искане на ищеца увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. посл. ГПК), а вторият ответник да му заплати сумата 155,57 евро (след допуснато по искане на ищеца увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. посл. ГПК). Иска от съда да присъди сторените в хода на 1 производството разноски.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с които оспорват исковете.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава сключването на договора за кредит и че по силата на същия е предоставил на ищеца процесната сума, както и че е било договорено заплащането на възнаградителна лихва в размер на 617,19 лева. Не оспорва с оглед първоначалния размер на иска, че ищецът му е заплатил сумата от 25 лева, като договорна лихва. Не оспорва също така да е бил сключен договор за поръчителство с втория ответник за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Излага подробни доводи относно начина на формиране на ГПР по договора за кредит, както и че същото е извършено в съответствие с изискванията на ЗПК, в.т.ч. и че възнаграждението на поръчителя не е и не следва да бъде включено в същия, доколкото това възнаграждение се дължи въз основа на отделно правоотношение и не следва да участва при формиране на ГПР.

Оспорва за ищеца да е било задължително сключването на договора за поръчителство за отпускане на потребителски кредит. Оспорва да е знаел какъв е размерът на възнаграждението по другия договор. Моли за отхвърляне на исковете, предявени срещу него, както и за присъждане на разноски.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор на исковата молба със сходно съдържание. Не отрича сключването на договора, именуван такъв за поръчителство.

Твърди задължението по договора за кредит да е било предсрочно погасено, с оглед което и да не е получил пълния размер на възнаграждението съгласно договора, по който е страна. Не оспорва да му е била заплатена сумата от 25 лева по процесния договор за поръчителство. Излага подробни доводи за неоснователността на иска, като счита, че възнаграждението по договора, по който е страна, не следва да се включва в ГПР по договора за кредит. Иска от съда да отхвърли исковете и да присъди в полза на дружеството разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата 4000 лева при посочени в договора за кредит ГЛП и ГПР, че е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, че всеки от ответниците е получил суми в размер от по 25 лева като възнаградителна лихва, респ. като възнаграждение по договора с втория ответник, че възнаграждението по договора за поръчителство не е било взето предвид и не участва при формиране на посочения в договора за кредит ГПР.

Въз основа на сключения договор за потребителски кредит № 2795338/26.06.2023 г. Съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, е предвидено, че общият размер на кредита е 4000лв., срокът на погасяване 8 месеца, брой вноски 8, лихвен процент по кредита 39,07 %, ГПР 46,88 % и общ размер на всички плащания 4617,19 лв. В погасителния план подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и какъв размер от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка от тях.

В чл. 12 на раздел III от ОУ е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ или да сключи договор за поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

2

В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 26.06.2023г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 4000лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение.

От приложение № 1 към договора се установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е общо в размер на 2264,89 лв. за срока на договора (8 месеца). Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

Прието в настоящото производство е заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвено от вещото лице В. П., което съдът кредитира с оглед пълните и изчерпателни отговори, които то съдържа, компетентността на вещото лице и липсата на съмнения относно правилността на изводите, до които експертът е достигнал.

Ползвайки същото за изясняване на спора от фактическа страна, съставът на първоинстанционния съд приема, че на 10.08.2023 г. ищецът е заплатил сумата 4411,24 лева, с която е била погасена главницата (4000 лева), лихва в размер на 106,97 лева и погасено възнаграждение към поръчителя в размер на 304,27 лева. Ако възнаграждението на поръчителя по втория договор се включи в ГПР, то в този случай ГПР би бил в размер на 378,26 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, първоначално предявени като частични за суми от по 25 лева, а впоследствие увеличени по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК до размерите от 54,69 евро, съответно 155,57 3 евро срещу втория ответник.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възраженията си, че договорите, сключени с ответниците са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави, както и че е заплатил процесните суми на ответниците.

В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и че за всеки от тях е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.

Възраженията на ищеца, че сключените между страните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция са нищожни са основателни, като съображенията за това са следните:

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, посочен е и годишният процент на разходите – 46,88 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в същия не е посочен действителният приложим към кредитното правоотношение ГПР.